Słowa kluczowe
префикс
родопски
диалекти
български
език
Jak cytować
Abstrakt
The issue of the semantic distinction between the two prefixes: у- and о- in the all-Bulgarian plan (literary language and dialects) is generally solved in the following manner: the prefix о-, originating from the old Bulgarian preposition о (об, обь) still denotes ‘touching the surface’ ‘or ‘ external coverage of an object’ while the prefix y- means ‘place of action’ or ‘action directed towards // or inside the object’, as well as ‘centrifugal action of an object’. In dialects, however, mostly for phonetic reasons, these basic meanings of prefixes often change. The situation is not the same even in the Rhodope dialects. In the northern (mostly Christian) dialects, the labial suffix (y-, o-) is more typical, in the south (mostly Bulgarian-Mohammedan) – of the non-labial type (ạ or a).
Bibliografia
Андрейчин Л. [Andreychin L.] (1944), Основна българска граматика [Osnovna balgarska gramatika], София.
Андрейчин Л., Н. Костов, К. Мирчев, Е. Николов, Ст. Стойков [Andreychin L., N. Kostov, K. Mirchev, E. Nikolov, St. Stoykov] (1955), Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители [Balgarski ezik. Uchebnik za pedagogicheskite uchilishta za nachalni uchiteli], София.
Български етимологичен речник, т. І [Balgarski etimologichen rechnik, t. І], (1971) София.
Български етимологичен речник, т. ІІ [Balgarski etimologichen rechnik, t. ІІ], (1972) София.
Български етимологичен речник, т. ІІІ [Balgarski etimologichen rechnik, t. ІІІ], (1986) София.
Български етимологичен речник, т. ІV [Balgarski etimologichen rechnik, t. ІV], (1995) София.
Български етимологичен речник, т. V [Balgarski etimologichen rechnik, t. V], (1996) София.
Български етимологичен речник, т. VІ [Balgarski etimologichen rechnik, t. VІ], (2002) София.
Български етимологичен речник, т. VІІ [Balgarski etimologichen rechnik, t. VІІ], (2011) София.
Георгиева М. [Georgieva M.] (1963), Представките о- и у – проблем на българския правоговор. Български език. год. ХІІІ, кн. 2 [Predstavkite o- i u – problem na balgarskia pravogovor. Balgarski ezik. god. ХІІІ, kn. 2], София.
Граматика на съвременния български книжовен език, т. ІІ: Морфология. [Gramatika na savremennia balgarski knizhoven ezik, t. ІІ: Morfologia], (1983) София.
Иванова К. [Ivanova, K.] (1974), Начини на глаголното действие в съвременния български език [Nachini na glagolnoto deystvie v savremennia balgarski ezik], София.
Иванова К. [Ivanova, K.] (1976), Начини на действие при глаголите с представки о- и у- (с оглед на правописа). Помагало по българска морфология. Глагол [Nachini na deystvie pri glagolite s predstavki o- i u- (s ogled na pravopisa). Pomagalo po balgarska morfologia. Glagol], София.
Костов Н. [Kostov N.] (1939), Българска граматика [Balgarska gramatika], София.
Кочев И. [Kochev I.] (2011), Лексикални напластявания в говора на българите мохамедани от Ксантийско.
Проблеми на социолингвистиката. Х. Езикът и социалният опит [Leksikalni naplastyavania v govora na balgarite mohamedani ot Ksantiysko. Problemi na sotsiolingvistikata. H. Ezikat i sotsialniyat opit], София.
Милетич Л. [Miletich L.] (1912), Die Rhodopenmundarten der bulgarischen Sprache, Wien.
Милетич Л. [Miletich L.] (1936), „Акание” и „пълногласие” в централния родопски говор. Македонски преглед, кн. 1–2. [„Akanie” i „palnoglasie” v tsentralnia rodopski govor. Makedonski pregled, kn. 1–2], София.
Младенов Ст. [Mladenov St.] (1939), Граматика на българския език [Gramatika na balgarskiaezik], София.
Младенов Ст. [Mladenov St.] (1941), Етимологически и правописен речник на българския книжовен език [Etimologicheski i pravopisen rechnik na balgarskia knizhoven ezik], София.
Москов М. [Moskov M.] (1959), Правописът на начално о и начално у. Български език и литература, т. 4 [Pravopisat na nachalno o i nachalno u. Balgarski ezik i literatura, t. 4.], София.
Официален правописен речник на българския език [Ofitsialen pravopisen rechnik na balgarskia ezik], (2012) София.
Речник на българския език, т. 11 [Rechnik na balgarskia ezik, t. 11], (2002) София.
Речник на съвременния български книжовен език, т. ІІ: Л-П [Rechnik na savremennia balgarski knizhoven ezik, t. ІІ: L-P], (1957) София.
Речник на съвременния български книжовен език, т. ІІІ: Р-Я [Rechnik na savremennia balgarski knizhoven ezik, t. ІІІ: R-Ya], (1959) София.
Стойчев Т. [Stoychev T.] (1965), Родопски речник. Българска диалектология. Проучвания и материали, кн. ІІ [Rodopski rechnik. Balgarska dialektologia. Prouchvania i materiali, kn. ІІ], София.
Начев Н. [Nachev N.] (1901), Предложните глаголи в новобългарски език. Отчет на Софийската мъжка гимназия 1900–1901 [Predlozhnite glagoli v novobalgarski ezik. Otchet na Sofiyskata mazhka gimnazia 1900–1901], София.
Стоилов А. [Stoilov A.] (1930), Акане в родопски помашки говори, Сп. БАН, 43 [Akane v rodopski pomashki govori, Sp. BAN, 43], София.
Стойков Ст. [Stoykov St.] (1963), Акане в говора на с. Триград, Девинско, Български език, №1 [Akane v govora na s. Trigrad, Devinsko, Balgarski ezik, №1], София.
Стоянов Ст. [Stoyanov St.] (1959), За правописа на глагола умивам, Български език, год. ІХ, кн. 4–5 [Za pravopisa na glagola umivam, Balgarski ezik, god. ІХ, kn. 4–5], София.
Субашиев Е. [Subashiev E.] (1980), Говорът на населението в Смолянско и неговата национална съдба. Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор, т. V [Govorat na naselenieto v Smolyansko i negovata natsionalna sadba. Ezik i poetika na balgarskia folklor. Problemi na balgarskia folklor, t. V], София.
Фасмер М. [Fasmer M.] (1973), Этимологический словарь русского языка, т. ІV, перевод с немецкого и дополнения О.Н. Трубачева [Еtimologicheskiy slovary russkogo yazyka, t. ІV, perevod s nemetskogo i dopolnenia O.N. Trubacheva], Москва.
Филипов Н. [Filipov N.] (1936), Глаголи с начално о и у. Родна реч [Glagoli s nachalno o i u. Rodna rech], София.
Цонев Б. [Tsonev B.] (1934), История на българский език, т. ІІ [Istoria na balgarskiy ezik, t. ІІ], София.
Licencja
Prawa autorskie (c) 2022 Ана Кочева
Utwór dostępny jest na licencji Creative Commons Uznanie autorstwa – Bez utworów zależnych 4.0 Międzynarodowe.
Autorzy
Autorzy tekstów przyjętych do publikacji w czasopiśmie Gwary Dziś są zobowiązani do wypełnienia, podpisania i odesłania na adres redakcji umowy o udzielenie nieodpłatnej licencji do utworów, z zobowiązaniem do udzielania sublicencji CC.
Zgodnie z umową, autorzy tekstów opublikowanych w czasopiśmie Gwary Dziś udzielają Uniwersytetowi im. Adama Mickiewicza w Poznaniu niewyłącznej i nieodpłatnej licencji oraz zezwalają na użycie sublicencji Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0).
Autorzy zachowują prawa do dalszego, swobodnego rozporządzania utworem.
Użytkownicy
Zainteresowani użytkownicy internetu uprawnieni są do korzystania z utworów opublikowanych od 2015 r. w Gwarach Dziś pod następującymi warunkami:
uznanie autorstwa - obowiązek podania wraz z rozpowszechnionym utworem, informacji, o autorstwie, tytule, źródle (odnośniki do oryginalnego utworu, DOI) oraz samej licencji;
bez tworzenia utworów zależnych - utwór musi być zachowany w oryginalnej postaci, nie można bez zgody twórcy rozpowszechniać np. tłumaczeń, opracowań.
Do wszystkich tekstów opublikowanych przed 2015 r. prawa autorskie są zastrzeżone.
Inne
Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu zachowuje prawo do czasopisma jako całości (układ, forma graficzna, tytuł, projekt okładki, logo itp.).