Settlers, strongholds, themes. Byzantine activities to strengthen the border with Early Medieval Bulgaria, 7th–10th c.

Main Article Content

Kirił Marinow

Abstract

The article raises issues related to the Byzantine reconquista of the Thracian and Macedonian lands after the period of barbarian invasions on the Balkan Peninsula in the 5th–7th c. When implementing the plan to recover these areas, the authorities in Constantinople had to take into account the real threat from the Bulgarian Khanate, established north of the Haimos Mountains. Bulgarians threatened not only the success of the Byzantine venture, but they went much further south, reaching in their raids the surroundings of the imperial capital (in the southeast) or the geographical and historical lands of Macedonia (in the southwest). To remedy this, and to make their presence more real in these areas, the emperors moved there the population from Asia Minor to fulfill the existing settlement voids, embedding them in already existing or newly built fortresses and cities (as garrison units), or on arable lands (rural settlement). Another step was the creation of specific administrative units in the indicated areas, through which it was easier to administer them and effectively organize resistance against invaders from the north. Local settlers also constituted the basic military force obliged to protect these border territories. On the other hand, Thracian strongholds played the role of Byzantine outposts and bases for imperial expeditions organized against Bulgaria itself.

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

Section
Articles

References

  1. Źródła:
  2. Annae Comnenae Alexias, wyd. Diether R. Reinsch, Athanasios Kambylis, t. I, Berolini et Novi Eboraci 2001.
  3. Constantino Porfirogenito, De thematibus, wyd. Agostino Pertusi, Città di Vaticano 1952.
  4. Corpus of Byzantine Seals from Bulgaria, vol. I, Byzantine Seals with Geographical Names, ed. Ivan Jordanov, Sofia 2003.
  5. Georgii Monachii chronicon breve, w: PG, t. CX, kol. 1035–1286.
  6. Georgii Monachii chronicon, wyd. Carl de Boor, vol. II, Lipsiae 1904.
  7. Ioannis Cinnami epitome rerum ab Ioannae et Alexio Comnenis gestarum, wyd. August Meineke, Bonnae 1836.
  8. Ioannis Scylitzae synopsis historiarum, wyd. Johannes Thurn, Berolini et Novi Eboraci 1973.
  9. Iosephi Genesii regum libri quattuor, wyd. Anni Lesmüeller-Werner, Johannes Thurn, Berolini 1978.
  10. Jordanov Ivan, Pečatite ot strategijata v Preslav (971–1088), Sofija, 1993 [Йорданов Иван, Печатите от стратегията в Преслав (971–1088), София, 1993].
  11. Konstantin Bargjanorodnyj, Ob upravlenii imperiej. Tekst. Perevod. Komentarij, red. Genadij Grigorijevič Litavrin, Anatolij Petrovič Novosel’cev, Moskva 1991 [Константин Багрянородный, Об управлении империей. Текст. Перевод. Коментарий, red. Геннадий Григорьевич Литаврин, Анатолий Петррович Новосельцев, Москва 1991].
  12. Leonis Diaconi Caloënsis historiae libri decem, wyd. Karl Benedikt Hase, Bonnae 1828.
  13. Leonis Grammatici chronographia, wyd. Immanuel Bekker, Bonnae 1842.
  14. Les listes de préséance byzantines des IXe et Xe siècles, wyd. Nicolas Oikonomidès, Paris 1972.
  15. Michaelis Glycae annales, wyd. Immanuel Bekker, Bonnae 1836.
  16. Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani antirrhereticus tertius: Adversus Constantinum Copronymum, w: PG, t. C, kol. 375–534.
  17. Nicephori Patriarchae Constantinopolitani breviarium historicum, wyd. Cyril Mango, Washingtoniae D.C. 1990.
  18. Testimonia najdawniejszych dziejów Słowian, z. 3, Pisarze z VII–X wieku, wyd. A. Brzóstkowska, W. Swoboda, Warszawa 1995.
  19. Scriptoris Incerti historia de Leone Barde Armenii filio, w: Leonis Grammatici Chronographia, wyd. Immanuel Bekker, Bonnae 1842, s. 333–362.
  20. Symeonis Magistri annales, wyd. Immanuel Bekker, Bonnae 1838.
  21. The Chronicle of Theophanes Confessor. Byzantine and Near Eastern History AD 284–813, Translated with Introduction and Commentary by Cyril Mango and Robert Scott with the assistance of Geoffrey Greatrex, Oxford 1997.
  22. Theophanis chronographia, wyd. Carl de Boor, t. I, Lipsiae 1883.
  23. Theophanis Continuati, wyd. Immanuel Bekker, Bonnae 1838.
  24. Literatura:
  25. Angelov Dimităr, Obrazuvane na bălgarskata narodnost, 2Sofija, 1981 [Ангелов Димитър, Образуване на българската народност, 2София, 1981].
  26. Angelov Dimităr, Vizantija. Văzchod i zalez na edna imperija, Sofija, 1991 [Ангелов Димитър, Византия. Възход и залез на една империя, София, 1991].
  27. Angelov Petăr, Bălgarskata srednovekovna diplomacija, Sofija, 1988 [Ангелов Петър, Българската средновековна дипломация, София, 1988].
  28. Avramea Anna, Land and Sea Communications, Fourth–Fiftheenth Centuries, w: The Economic History of Byzantium. From the Seventh through the Fifteenth Century, red. Angeliki E. Laiou, vol. I, Washington D.C. 2002, s. 64–74.
  29. Balbolova-Ivanova Marija, Develt prez VIII–X vek, “Vekove”, 1991, nr 20.1/2, s. 50–56 [Балболова-Иванова Мария, Девелт през VIII–X век, “Векове”, 1991, nr 20.1/2, s. 50–56].
  30. Balbolova-Ivanova Marija, Srednevekovyj Develt v VIII–X vv., w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. IV–V/1, red. V. Gjuzelev, Sofija, 2003, s. 79–84 [Балболова-Иванова Мария, Средневековый Девелт в VIII–X вв., w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. IV–V/1, red. В. Гюзелев, София 2003, s. 79–84].
  31. Belke Klaus, Roads and travel in Macedonia and Thrace in the middle and late Byzantine period, w: Travel in the Byzantine World. Papers from the Thirty-fourth Spring Symposium of Byzantine Studies, Birmingham, April 2000, red. Ruth Macrides, Aldershot 2001, s. 73–90.
  32. Beševliev Veselin, Die Feldzüge des Kaisers Konstantin V. gegen die Bulgaren, w: idem, Bulgarisch-Byzantinische Aufsaetze, Aldershot 1978, s. 5–17 (nr XXXI).
  33. Beševliev Veselin, Die Protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte, Amsterdam 1981.
  34. Beševliev Veselin, Edna nezabeljazana klauza na bălgaro-vizantijski miren dogovor, „Godišnik na Sofijskija Universitet. Naučen centăr za slavjano-vizantijski proučvanija ,Ivan Dujčev’”, 1988, nr 82 (2), s. 7–10 [Бешевлиев Веселин, Една незабелязана кауза на българо-византийски мирен договор, „Годишник на Софийския Университет. Научен център за славяно-византийски проучвания ,Иван Дуйчев’”, 1988, nr 82 (2), s. 7–10].
  35. Beševliev Veselin, Tri prinosa kăm bălgarskata srednovekovna istorija, w: Izsledvanija v čest na Marin S. Drinov, red. Aleksandăr K. Burmov, Dimităr Angelov, Ivan Dujčev, Sofija, 1960, s. 283–300 [Бешевлиев Веселин, Три приноса към българската средновековна история, w: Изследвания в чест на Марин С. Дринов, red. А.К. Бурмов, Д. Ангелов, Ив. Дуйчев, София, 1960, s. 283–300].
  36. Biljarski Iv., Fiskalna sistema na srednovekovna Bălgarija, Plovdiv, 2010 [Билярски Иван, Фискална система на средновековна България, Пловдив, 2010].
  37. Borislav Primov, Ukrepvane i teritorialno razširenie na bălgarskata dăržava prez părvata polovina na IX v., w: Istorija na Bălgarija v četirinadeset toma, t. II, Părva bălgarska dăržava, red. Dimităr Angelov, Sofija, 1981, s. 130–161 [Примов Борислав, Укрепване и териториално разширение на българската държава през първата половина на IX в., w: История на България в четиринадесет тома, t. II, Първа българска държава, red. Димитър Ангелов, София, 1981, s. 130–161].
  38. Borisov Boris, Do tuk stiga Bălgarija (Beležki po chronologijata i razvitieto na selištnata mreža v Južna Bălgarija po vremeto na Părvoto bălgarsko carstvo), w: Ottuka započva Bălgarija. Materiali ot vtorata nacionalna konferencija po istorija, archeologija i kulturen turizăm „Pătuvane kăm Bălgarija” – Šumen, 14–16.05.2010 godina, red. Ivan Jordanov, Šumen, 2011, s. 231–251 [Борисов Борис, До тук стига България (Бележки по хронологията и развитието на селищната мрежа в Южна България по времето на Първото българско царство), w: Оттука започва България. Материали от втората национална конференция по история, археология и културен тури- зъм „Пътуване към България“ – Шимен, 14–16.05.2010 година, red. Иван Йорданов, Шумен, 2011, s. 231–251].
  39. Cankova-Petkova Genoveva, Bălgaro-vizantijskijat miren dogovor ot 716 g., w: Izsledvanija v čest na akad. Dimităr Dečev po slučaj na 80-godišninata mu, red. Veselin Beševliev, Vladimir Georgiev, Sofija, 1958, s. 743–746 [Цанкова-Петкова Геновева, Българо-византийският мирен договор от 716 г., w: Изследвания в чест на акад. Димитър Дечев по случай на 80-годишнината му, red. Веселин Бешевлиев, Владимир Георгиев, София, 1958, s. 743–746].
  40. Cankova-Petkova Genoveva, O teritorii bolgarskogo gosudarstva v VII–IX vv., „Vizantijskij Vremennik”, 1960, nr 17, s. 124–143 [Цанкова-Петкова Геновева, О територии болгарского государства в VII–IX вв., „Византийский Временник”, 1960, nr 17, s. 124–143].
  41. Charanis Peter, The Armenians in the Byzantine Empire, „Byzantinoslavica”, 1961, nr 22, s. 196–240.
  42. Charanis Peter, The Transfer of Population as a Policy in the Byzantine Empire, „Comparative Studies in Society and History”, 1961, nr 3.2, s. 140–154.
  43. Croke Brian, Count Marcellinus and his Chronicle, Oxford 2001.
  44. Curta Florin, Southeastern Europe in the Middle Ages 500–1250, Cambridge 2006.
  45. Czeppe Zdzisław, Flis Jan, Mochnacki Rodion, Geografia fizyczna świata, Warszawa 1969.
  46. Damjanov Stefan, Archeologičeskite otkritija v Debelt, „More”, 1982, nr 3.1, s. 234–241 [Дамянов Стефан, Археологическите открития в Дебелт, „Море”, 1982, nr 3.1, s. 234–241].
  47. Damjanov Stefan, Proučvanija v Debelt – problemi i perspektivi, w: Strandžansko-Sakarski sbornik, t. II, część 2, Dokladi ot Vtorija interdisciplinaren simpozium „Strandža–Sakar”, Malko Tărnovo 1980, Malko Tărnovo, 1984, s. 91–93 [Дамянов Стефан, Проучвания в Дебелт – проблеми и перспективи, w: Странджанско-Сакарски сборник, t. II, część 2, Доклади от Втория интердисциплинарен симпозиум „Странджа-Сакар”, Малко Търново 1980, Малко Търново 1984, s. 91–93].
  48. Damjanov Stefan, Tamožnyj centr IX v. v rajone Debelta. Predvaritel’noe soobšenie, w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. III, red. V. Gjuzelev, Sofija, 1992, s. 247–251 [Дамянов Стефан, Таможный центр IX в. в районе Дебелта. Предварительное сообщение, w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. III, red. В. Гюзелев, София, 1992, s. 247–251].
  49. Dančeva-Vasileva Ani, Armenskoto prisăstvie v Plovdiv prez srednovekovieto (VIII–XIII v.), „Istoričeski pregled”, 1999, nr 55.5/6, s. 119–135 [Данчева-Василева Ани, Арменското присъствие в Пловдив през средновековието (VIII–XIII в.), „Исторически преглед”, 1999, nr 55.5/6, s. 119–135].
  50. Danov Georgi D., Sredna Gora. Pătevoditel, Sofija 1971 [Данов Георги Д., Средна Гора. Пътеводител, София 1971].
  51. Dimitrov Christo, Die frühmittelalterliche Stadt Debeltos zwischen Byzanz und Bulgarien vom achten bis zehnte Jahrhundert, w: Die Schwarzmeerküste in der Spatantike und frühen Mittelalter, red. Renate Pillinger, Andreas Pülz, Hermann Vetters, Wien 1992, s. 35–45.
  52. Dimitrov Christo, Konstantin V (741–775), w: Vizantijskite vasilevsi, red. Ivan Božilov, Sofija, 1997, s. 188–193 [Димитров Христо, Константин V (741–775), w: Византийските василевси, red. Иван Божилов, София, 1997, s. 188–193].
  53. Dimitrov Christo, Slavjani i prabălgari po Zapadnoto Černomorsko krajbrežie do kraja na IX vek, „Godišnik na Sofijskija Universitet. Naučen Centăr za Slavjano-vizantijski proučvanija ,Ivan Dujčev’”, 1990/1991, nr 84/85 (4), s. 79–100 [Димитров Христо, Славяни и прабългари по Западното Черноморско крайбрежие до края на IX век, „Годишник на Софийския Университет. Научен център за Славяно-византийски проучвания ,Ivan Dujčev’”, 1990/1991, nr 84/85 (4), s. 79–100].
  54. Ditten Hans, Ethnische Verschiebungen zwischen der Balkanhalbinsel und Kleinasien vom Ende des 6. bis zur Zweiten Hälfte des 9. Jahrhunderts, Berlin 1993.
  55. Ditten Hans, Umsiedlungen von Slawen aus Bulgarien nach Kleinasien einer – und von Armeniern Syrern nach Thrakien andererseits zur Zeit des byzantinischen Kaisers Konstantin V. (Mitte des 8. Jhs), w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. III, red. V. Gjuzelev, Sofija 1992, s. 25–42.
  56. Draževa Conja, Njakoi problemi na gradoustrojstvenoto razvitie na Debelt, „Izvestija na Nacionalnija istoričeski muzej”, 2000, nr 11, s. 35–63 [Дражева Цоня, Някои проблеми на градоустройственото развитие на Дебелт, „Известия на Националния исторически музей”, 2000, nr 11, s. 35–63].
  57. Dujčev Ivan, A propos de la Vie de St. Pierre d’Atroa, „Byzantinoslavica”, 1966, nr 27.1, s. 92–97.
  58. Fiedler Uwe, Bulgars in the Lower Danube region. A survey of the archaeological evidence and of the state of current research, w: The Other Europe in the Middle Ages. Avars, Bulgars, Khazars, and Cumans, red. Florin Curta with the assistance of Roman Kovalev, Leiden–Boston 2008, s. 152–236.
  59. Filippou Filippos, E bydzantino-boulgarike syntheke eirenes tou 716, „Byzantiaka”, 1993, nr 13, s. 173–184 [Φιλίππου Φιλίππος, Η βυζαντινο-βουλγαρική συνθήκη ειρήνης του 716, „Βυζαντιακά”, 1993, nr 13, s. 173–184].
  60. Fine jr. John Van Antwerp, The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth Century to the Late Twelfth Century, Ann Arbor 1983.
  61. Gagova Krasimira, Trakija prez bălgarskoto Srednovekovie. Istoričeska geografija, 2Sofija, 2002 [Гагова Красимира, Тракия през българското Средновековие. Историческа география, 2София, 2002].
  62. Georgiev Pavel, Glavnijat păt Vizantija – Bălgarija do kraja na VIII vek, [in:] Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija. Materiali ot părvata nacionalna konferencija “Pătuvane kăm Bălgarija. Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija i săvremennijat turizăm”, Šumen, 8–11.05.2008 g., red. Ivan Jordanov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 84–103 [Георгиев Павел, Главният път Византия – България до края на VIII век, [in:] Пътуванията в средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуване към България. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм”, Шумен, 8–11.05.2008 г., red. Иван Йорданов, Велико Търново, 2009, s. 84–103].
  63. Gjuzelev Vasil, Ezičeska Bălgarija, in: Ivan Božilov, Vasil Gjuzelev, Istorija na srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija, 1999, s. 55–166 [Гюзелев Васил, Езическа България, w: Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София, 1999].
  64. Gjuzelev Vasil, Knjaz Boris I. Bălgarija prez vtorata polovina na IX vek, Sofija, 1969 [Гюзелев Васил, Княз Борис I. България през втората половина на IX век, София, 1969].
  65. Graebner Michael, The Slavs in Byzantine population transfers of the Seventh and Eighth centuries, „Études Balkaniques”, 1975, nr 11.1, s. 40–52.
  66. Grozdanova Galina Stefanova, Naselenieto na Južna Bălgarija VI–IX v. (po archeologičeski danni), Sofija, 2018 [Грозданова Галина Стефанова, Населението на Южна България VI–IX в. (по археологически данни), София, 2018].
  67. Haarer Fiona, Anastasius I: Politics and Empire in the Late Roman world, Cambridge, 2006.
  68. Herrin Judith, Krwawe cesarzowe, przeł. Zygmunt Simbierowicz, Warszawa 2006.
  69. Howard-Johnston James Douglas, Urban continuity in the Balkans in the early Middle Ages, w: Ancient Bulgaria. Papers presented to the International Symposium on the Ancient History and Archaeology of Bulgaria, University of Nottingham, część 2, red. A.G. Poulter, Nottingham 1983, s. 242–254.
  70. Irmscher Johannes, Die Begründung des Themas Thrake, „Studia Balcanica”, 1975, nr 10, s. 101–103.
  71. Jireček Konstantin Josef, Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Eine Historisch-Geographische Studie, Prag 1877.
  72. Karajotov Ivan, Antičnijat Deultum, srednovekovnijat Debelt, „More”, 21, 2000, 1–2, s. 7–10 [Карайотов Иван, Античният Деултум, средновековният Дебелт, „Море”, 21, 2000, 1–2, s. 7–10].
  73. Keckarov Vasil, Ukrepitelnata organizacja na Bălgarija i na Vizantija ot VII do IX veka, „Rodina”, 1940, nr 2.3, s. 38–52 [Кецкаров Васил, Укрепителната организация на България и Византия от VII до IX века, „Родина”, 1940, nr 2.3, s. 38–52].
  74. Kelly Christopher, Attila the Hun: Barbarian terror and the fall of the Roman Empire, London 2008.
  75. Kiradžiev Svetlin, Enciklopedičen geografski rečnik na Bălgarija, 2Sofija 2013 [Кираджиев Свелтин, Енциклопедичен географски речник на България, 2София 2013].
  76. Koder Johannes, To Bydzantio os choros. Eisagoge sten Istorike Geografia tes Anatolikes Mesogeiou ste Bydzantine Epoche, tłum. Dionysios Ch. Stathakopoulos, Thessalonike, 2005 [Koder Johannes, Το Βυζάντιο ως χώρος. Εισαγωγή στην Ιστορική Γεωγραφία της Ανατολικής Μεσογείου στη Βυζαντινή Εποχή, tłum. Δ.Χ. Σταϑακόπουλος, Θεσσαλονίκη, 2005].
  77. Koledarov Petăr Stojanov, Obrazuvane na tema „Makedonija” v Trakija, „Izvestija na Instituta za istorija“, 21, 1979, s. 219–243 [Коледаров Петър Стоянов, Образуване на тема „Македония” в Тракия, „Известия на Института за история”, 1979, nr 21, s. 219–243].
  78. Koledarov Petăr, Političeska geografija na srednovekovnata bălgarska dăržava, t. I, Ot 681 do 1018 g., Sofija, 1979 [Коледаров Петър, Политическа география на средновековната българска държава, t. I, От 681 до 1018 г., София, 1979].
  79. Kurnatowska Zofia, Słowiańszczyzna Południowa, Wrocław–Warszawa–Kraków–Gdańsk 1977.
  80. Kutikov Vladimir, Bălgaro-vizantijskijat dogovor ot 716 g. (Pravno-istoričesko izsledvane), „Godišnik na Sofijskija Universitet. Juridičeski fakultet”, 1974, nr 65.1, s. 69–119 [Кутиков Владимир, Българо-византийският договор от 716 г. (Правно-историческо изследване), „Годишник на Софийския Университет. Юридически факултет”, 1974, nr 65.1, s. 69–119].
  81. Kyriadzopoulos Christos A., E Thrake kata tous 10°–12° aiones. Symbole ste melete tes politikes, dioiketikes kai ekklesiastikes tes ekselikses, Thessalonike, 2000 [Κυριαζόπουλος Χριστός A., Η Θράκη κατά τους 10º–12º αιώνες. Συμβολή στη μελέτη της πολιτικής, διοικητικής και εκκλησιστικής της εξελίξης, Θεσσαλονίκη, 2000].
  82. Kyriakes Euangelos K., Bydzantio kai Boulgaroi (7os–10os ai.). Symbole sten eksoterike politike tou Byzantiou, Athena, 1993 [Κυριάκης Ευάγγελος Κ., Βυζάντιο και Βούλγαροι (7ος–10ος αι.). Συμβολή στην εξωτερική πολιτική του Βυζαντίου, Aϑήνα, 1993].
  83. Leontsine Maria, Konstantinos IV (668–685). O teleutaios protobydzantinos autokratoras, Athena, 2006 [Λεοντσίνη Μαρία, Κωνσταντίνος Δ΄ (668–685). Ο τελευταίος πρωτοβυζαντινός αυτοκράτορας, Aϑήνα, 2006].
  84. Liebeschuetz John Hugo Wolfgang Gideon, The Lower Danube region under pressure: from Valens to Heraclius, w: The transition to Late Antiquity: on the Danube and beyond, red. A. Poulter, Oxford 2007, s. 101–134.
  85. Lilie Ralph-Johannes, Byzanz unter Eirene und Konstantin VI. (780–802). Mit einem Kapitel über Leon IV. (775–780) von Ilse Rochow, Frankfurt am Main 1996.
  86. Lilie Ralph-Johannes, „Thrakien“ und „Thrakesion“, „Jahrbuch der Österreichischen byzantinistik”, 1977, nr 26, s. 7–47.
  87. Litavrin Gennedij Grigorijevič, K diskussii o dogovore 716 g. meždu Vizantiej i Bolgariej, w: idem, Vizantija i slavjane (sbornik statej), Sankt-Peterburg, 1999, s. 232–234 [Литаврин Геннадий Григорьевич, К дискусси о договоре 716 г. между Византией и Болгарией, w: idem, Византия и славяне (сборник статей), Санкт-Петербург, 1999, s. 232–234].
  88. Litavrin Gennedij Grigorijevič, K probleme stanovlenija bolgarskogo gosudarstva, w: idem, Vizantija i slavjane (sbornik statej), Sankt-Peterburg, 1999, s. 192–217 [Литаврин Геннадий Григорьевич, К проблеме становления болгарского государства, w: idem, Византия и славяне (сборник статей), Санкт-Петербург, 1999, s. 192–217].
  89. Madžarov Mitko, Rimskijat păt Eskus – Filipopol. Pătni stancii i selišta, Plovdiv, 2004 [Маджаров Митко, Римският път Ескус – Филипопол. Пътни станции и селища, Пловдив, 2004].
  90. Madžarov Mitko, Roman Roads in Bulgaria. Contribution to the Development of Roman Road System in the Provinces of Moesia and Thrace, Veliko Tarnovo 2009.
  91. Mango Cyril, Ševčenko Ihor, Three Inscriptions of the Reigns of Anastasius I and Constantine V, „Byzantinische Zeitschrift”, 1972, nr 65.2, s. 379–393.
  92. Marinow Kirił, The Haemus Mountains and the Geopolitics of the First Bulgarian Empire: An Overview, “Зборник радова Византолошког института”, 2014, nr 51, s. 17–32.
  93. Maruszczak Henryk, Bułgaria, Warszawa 1971.
  94. Matanov Christo, Balkanski chorizonti. Istorija, obštestva, ličnosti, t. I, Sofija, 2004 [Матанов Христо, Балкански хоризонти. История, общества, личности, t. I, София, 2004].
  95. Mitova-Džonova Dimitrina, Confinium Succi i Mutatio Soneium prez antičnostta i rannovizantijskata epocha, „Anlali”, 1994, nr 1.2/3, s. 77–99 [Митова-Джонова Димитрина, Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, „Анали”, 1994, nr 1.2/3, s. 77–99.].
  96. Momčilov Dimčo V., Severoiztočna Trakija VII–X vek, „Epohi”, 1995, nr 3.2, s. 61–70 [Момчилов Димчо В., Североизточна Тракия VII–X век, „Епохи”, 1995, nr 3.2, s. 61–70].
  97. Momčilov Dimčo, Kultura i politika na Părvoto bălgarsko carstvo v Severoiztočna Trakija (po archeologičeski danni), Varna, 2007 [Момчилов Димчо, Култура и политика на Първото българско царство в Североизточна Тракия (по археологически данни), Варна, 2007].
  98. Momčilov Dimčo, Opit za demografska charakteristika na Severoiztočna Trakija VII–X vek, w: Prof. d.i.n. Stančo Vaklinov i srednovekovnata bălgarska kultura, red. Kazimir Popkonstantinov, Boris Borisov, Rosina Kostova, Veliko Tărnovo, 2005, s. 305–309 [Момчилов Димчо, Опит за демографска ха- рактеристика на Североизточна Тракия VII–X век, w: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и сред- новековната българска култура, red. Казимир Попконстантинов, Борис Борисов, Росина Костова, Велико Търново, 2005, s. 305–309].
  99. Momčilov Dimčo, Pătna i selištna sistema meždu Iztočna Stara Planina i „Erkesijata” IV–XIV v. (Vărbiški, Riški i Ajtoski prochod), Varna, 1999 [Момчилов Димчо, Пътна и селищна система между Източна Стара Планина и „Еркесията” IV–XIV в. (Върбишки, Ришки и Айтоски проход), Варна, 1999].
  100. Momčilov Dimčo, Roljata na Anchialo i Markeli pri voennite konflikti meždu Bălgarija i Vizantija prez perioda na Părvoto bălgarsko carstvo, w: Velikotărnovskijat universitet „Sv. sv. Kiril i Metodij“ i bălgarskata archeologija, t. I, red. Boris Borisov, Veliko Tărnovo 2010, s. 437–448 [Момчилов Димчо, Ролята на Анхиало и Маркели при военните конфликти между България и Византия през периода на Първото българско царство, w: Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология, t. I, red. Борис Борисов, Велико Търново 2010, s. 437–448].
  101. Mutafčiev Petăr, Balkanăt v našata istorija, w: idem, Kniga za bălgarite, red. Vasil Gjuzelev, Sofija, 1987, s. 65–89 [Мутафчиев Петър, Балканът в нашата история, w: idem, Книга за българите, red. Васил Гюзелев, София, 1987, s. 65–89].
  102. Mutafčiev Petăr, Istorija na bălgarskija narod /681–1323/, red. Vasil Gjuzelev, Sofija, 1986 [Мутафчиев Петър, История на българския народ /681–1323/, red. Васил Гюзелев, София, 1986].
  103. Mutafčiev Petăr, Lekcii po istorija na Vizantija, t. II, red. Georgi Bakalov, Sofija, 1995 [Мутафчиев Петър, Лекции по история на Византия, t. II, red. Георги Бакалов, София, 1995].
  104. Mutafčiev Petăr, Starijat drum prez „Trajanovi vrata”, „Spisanie na Bălgarskata Akademija na Naukite. Klon Istoriko-filologičen i Filosofsko-obšestven”, 1937, nr 55 (27), s. 19–148 [Мутафчиев Петър, Старият друм през „Траянови врата”, „Списание на Българската академия на науките. Клон Историко-филологичен и Философско-обществен”, 1937, nr 55 (27), s. 19–148].
  105. Oikonomidès Nicolas, À propos de la première occupation byzantine de la Bulgarie (971 – ca 986), w: Eupsycheía. Mélanges H. Ahrweiler, t. II, Paris 1998, s. 581–589.
  106. Oikonomidès Nicolas, Mesembria in the Ninth Century: Epigraphical Evidence, w: idem, Byzantium from the Ninth Century to the Fourth Crusade. Studies, Texts. Monuments, Hampshire 1992, s. 269–273.
  107. Oikonomidès Nicolas, Tribute or Trade? The Byzantine-Bulgarian Treaty of 716, w: Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia. In memoriam Ivan Dujčev, t. I, red. Petăr Dinekov, Axinia Džurova, Georgi Bakalov, Krasimir Stančev, Georgi Minčev, Sofia 1988, s. 29–31.
  108. Ostrogorski Georg, Dzieje Bizancjum, red. Halina Evert-Kappesowa, 2Warszawa 1968.
  109. Ovčarov Dimităr Savov, Vizantijski i bălgarski kreposti V–X vek, Sofija, 1982 [Овчаров Димитър Савов, Византийски и български крепости V–X век, София 1982].
  110. Pertusi Agostino, La formation des thèmes byzantines, w: Berichte zum XI. Internationalen Bizantinisten-Kongreß, München 1958, s. 1–40.
  111. Petrov Petăr, David, Mojsej, Aron i Samuil načelo na bălgarskata dăržava, w: Istorija na Bălgarija v četirinadeset toma, t. II, Părva bălgarska dăržava, red. Dimităr Angelov, Sofija, 1981, s. 397–402 [Петров Петър, Давид,
  112. Мойсей, Арон и Самуил начело на българската държава, w: История на България в четиринадесет тома, t. II, Първа българска държава, red. Димитър Ангелов, София, 1981, s. 397–402].
  113. Pletn’ov Valentin, Peev Preslav, Za srednovekovnija Varnenski pristan Roso/Rosito/Rosiko, w: Velikotărnovskijat Universitet “Sv. sv. Kiril i Metodij” i bălgarskata archeologija, red. B. Borisov, t. I, Veliko Tărnovo 2010, s. 505–524 [Плетньов Валентин, Пеев Преслав, За средновековния варненски пристан Росо/Росито/Росико, w: Великотърновският Университет “Св. св. Кирил и Методий” и българската археология, red. Б. Борисов, t. I, Велико Търново 2010, s. 505–524].
  114. Pohl Walter, Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567–822 n. Chr., Munich 1988.
  115. Popović Vladimir, Kuvrat, Kuber i Asparuch, „Starinar“, 1986, nr 37, s. 103–126 [Поповић Владимир, Куврат, Кубер и Аспарух, „Старинар”, 1986, nr 37, s. 103–126].
  116. Primov Borislav, Cankova-Petkova Genoveva, Bălgarija prez VIII в., w: Istorija na Bălgarija v četirinadeset toma, t. II, Părva bălgarska dăržava, red. Dimităr Angelov, Sofija, 1981, s. 110–130 [Примов Борислав, Цанкова-Петкова Геновева, България през VIII в., w: История на България в четиринадесет тома, t. II, Първа българска държава, red. Димитър Ангелов, София, 1981, s. 110–130].
  117. Rašev Rašo, Bălgaro-vizantijskijat mir pri Varna ot 773 g., „Istorija”, 1999, nr 7.2/3, s. 81–85 [Рашев Рашо, Българо-византийският мир при Варна от 773 г., „История”, 1999, nr 7.2/3, s. 81–85].
  118. Rašev Rašo, Poselištnijat život v Severna Trakija prez rannoto Srednovekovie, w: Severoiztočna Trakija i Vizantija prez IV–XIV vek, red. Dimităr Ovčarov, Sofija–Sliven, 1993, s. 101–117 [Рашев Рашо, Поселищният живот в Северна Тракия през ранното Средновековие, w: Североизточна Тракия и Византия през IV–XIV век, red. Димитър Овчаров, София–Сливен, 1993, s. 101–117].
  119. Rašev Rašo, Starobălgarski ukreplenija na Dolnija Dunav /VII–XI v./, Varna 1982 [Рашев Рашо, Старобългарски укрепления на Долния Дунав /VII–XI в./, Варна 1982].
  120. Rašev Rašo, Zemlenata ukrepitela sistema na Părvoto bălgarsko carstvo, w: Pliska¬ – Preslav, t. II, Prabălgarskata kultura. Materiali na bălgaro-săvetskata srešta, Šumen 1976, red. Dimităr Angelov, Sofija 1981, s. 99–103 [Рашев Рашо, Землената укрепителна система на Първото българско царство, w: Плиска – Преслав, t. II, Прабългарската култура. Материали на българо-съветската среща, Шумен 1976, red. Димитър Ангелов, София 1981, s. 99–103].
  121. Rochow Ilse, Kaiser Konstantin V. (741–775). Materialien zu seinem Leben und Nachleben. Mit einem prosopographischen Anhung von Claudia Ludwig, Ilse Rochow und Ralph-Johannes Lilie, Frankfurt am Main 1994.
  122. Runciman Steven, A History of the First Bulgarian Empire, London 1930.
  123. Sarantis Alexander, Justinian’s Balkan Wars: campaigning, diplomacy and development in Illyricum, Thrace and the Northern World, A.D. 527–565, Cambridge 2016.
  124. Sasselov Dimitar, Die frühmittelalterlichen Mauern am Meer von Nessebăr, w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. III, red. V. Gjuzelev, Sofija, 1992, s. 227–232 [Sasselov Dimitar, Die frühmittelalterlichen Mauern am Meer von Nessebăr, w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. III, red. В. Гюзелев, София 1992, s. 227–232].
  125. Shepard Jonathan, Slavs and Bulgars, w: The New Cambridge Medieval History, t. II, c. 700–c. 900, red. R. McKitterick, Cambridge 1995, s. 228–248.
  126. Soustal Peter, Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos), Tabula Imperii Byzantini, t. VI, Wien 1991.
  127. Stanev Kamen, Trakija prez rannoto Srednovekovie, Veliko Tărnovo, 2012 [Станев Камен, Тракия през ранното Средновековие, Велико Търново, 2012].
  128. Stoimenov Dimităr, Vremenna vizantijska voenna administracija v bălgarskite zemi (971–987/989), „Godišnik na Sofijskija Universitet. Naučen centăr za slavjano-vizantijski proučvanija «Ivan Dujčev»”, 1988, nr 82 (2), s. 39–66 [Стоименов Димитър, Временна византийска военна администрация в българските земи (971–987/989), „Годишник на Софийския Университет. Научен център за славяно-византийски проучвания ,Иван Дуйчев’”, 1988, nr 82 (2), s. 39–66].
  129. Swoboda Wincenty, Nicefor I, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, t. III, L–O, red. Władysław Kowalenko, Gerard Labuda, Zdzisław Stieber, Wrocław 1967, s. 371–372.
  130. Swoboda Wincenty, Powstanie państwa bułgarskiego na tle słowiańskich procesów państwowotwórczych na Bałkanach, w: 1300–lecie państwa bułgarskiego 681–1981. Materiały z sesji naukowej, red. Tadeusz Zdancewicz, Poznań 1983, s. 67–76.
  131. Swoboda Wincenty, Tema, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, t. VI, T–W, red. Gerard Labuda, Zdzisław Stieber, Wrocław 1977, s. 46–48.
  132. Swoboda Wincenty, Tracja, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, t. VI, T–W, red. Gerard Labuda, Zdzisław Stieber, Wrocław 1977, s. 119–123.
  133. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Car Petăr. Vătrešno- i vănšnopolitičeska dejnost, w: Istorija na Bălgarija v četirinadeset toma, t. II, Părva bălgarska dăržava, red. Dimităr Angelov, Sofija, 1981, s. 370–374 [Тъпкова-Заимова Василка, Цар Петър. Вътрешно- и външнополитическа дейност, w: История на България в четиринадесет тома, t. II, Първа българска държава, red. Димитър Ангелов, София, 1981, s. 370–374].
  134. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Frontières médiévales et réseau routier au sud du Danube, „Bulgaria Mediaevalis”, 2010, nr 1, s. 1–15.
  135. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Kăm văprosa za voennite pătišta prez Părvoto bălgarsko carstvo, „Istoričeski pregled”, 1958, nr 14.1, s. 58–73 [Тъпкова-Заимова Василка, Към въпроса за военните пътища през Първото българско царство, „Исторически преглед”, 1958, nr 14.1, s. 58–73].
  136. Thompson Edward Arthur, The Huns, Oxford 1996.
  137. Treadgold Warren, A History of the Byzantine State and Society, Stanford 1997.
  138. Treadgold Warren, The Bulgars’ Treaty with the Byzantines in 816, „Rivista di studi byzantini e slavi”, 1984, nr 4, s. 213–220.
  139. Venedikov Ivan, Prabălgarite i christianstvoto, Stara Zagora, 1998 [Венедиков Иван, Прабългарите и християнството, Стара Загора 1998].
  140. Wasilewski Tadeusz, Bizancjum i Słowianie w IX wieku. Studia z dziejów stosunków politycznych i kulturalnych, Warszawa 1972.
  141. Wasilewski Tadeusz, Historia Bułgarii, 2Wrocław 1988.
  142. Wasilewski Tadeusz, Kontrowersje wokół powstania i najstarszych dziejów państwa bułgarskiego, w: Trzynaście wieków Bułgarii. Materiały polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa 28–30 X 1981, red. Janusz Siatkowski, Wrocław 1983, s. 181–189.
  143. Whitby Mark, The Emperor Maurice and his historian: Theophylact Simocatta on Persian and Balkan warfare, Oxford 1988.
  144. Zlatarski Vasil Nikolov, Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove, t. II, Bălgarija pod vizantijsko vladičestvo (1018–1187), Sofija, 1934 [Златарски Васил Николов, История на българската държава през средните векове, t. II, България под византийско владичество (1018–1187), София 1934].