Keywords
George Akropolites
Late medieval Bulgaria
Bulgarians in Byzantine eyes
Byzantine historiography
medieval capitals
Byzantine-Bulgarian relationships
How to Cite
Abstract
The article is dedicated to an analysis of the image, role, and significance of the late medieval Bulgarian capital, Tărnovo, as presented in the historical work of George Akropolites. For him Tărnovo emerges as the most important city of interest located within the central territories of the Bulgarian Tsardom, enclosed between the Danube River and the Balkan Mountains. It was the permanent residence of the tsar’s family and the Bulgarian court. Tărnovo was also the religious center of the Bulgarian Orthodox Church, the seat of its ecclesiastical head. The capital hosted royal coronations, marriages, and high-level diplomatic encounters. Often, members of the royal family met their deaths there and were buried in the city. High-ranking foreign captives were imprisoned and held within its walls. The city served as a gathering point for the Bulgarian army prior to military campaigns. Foreign envoys traveled to it, and tsar’s legates departed from and returned to it. Tărnovo also functioned as the central arena in the struggle for power within the Bulgarian Tsardom – a place of intrigue, conspiracy, and a target of external aggression. An analysis of Akropolites’ testimony demonstrates that control over the capital was a prerequisite for exercising legitimate authority in Bulgaria and over the Bulgarians.
References
Annae Comnenae Alexias, изд. D. R. Reinsch, A. Kambylis, т. 1, Berolini et Novi Eboraci 2001.
Ephraem Aenii Historia chronica, изд. O. Lampsides, Athenis 1990. George Akropolites, The History, изд. R. Macrides, Oxford 2007.
Georges Pachymérès, Relationes historiques, изд. A. Failler, т. 3 (Livres VII–IX), Paris 1999.
Georgii Acropolitae Historia [в:] Georgii Acropolitae Opera, изд. A. Heisenberg, кор. P. Wirth, т. 1 (Continens Historiam, Breviarium historiae, Theodori Scutariotae additamenta), Stutgardiae 1978 [Editio stereotypa editionis anni MCMIII correctior], c. 1–189.
Ioannis Cantacuzeni eximperatoris Historiarum libri IV, изд. L. Schopen, т. 3, Bonnae 1832.
Nicephori Gregorae Byzantina historia, т. 1 (Lib. I–XI), изд. L. Schopen, Bonnae 1829.
Nicetae Choniatae Historia, изд. I. A. van Dieten, т. 1 (Praefationem et textum continens), Berolini et Novi Eboraci 1975.
Strabon, Géographie, т. 4 (Livre VII), изд. R. Baladié, Paris 2003.
Anōnumou Sunopsis hronikī [в:] Mesaiōniki bibliothīkī, изд. K. N. Sathas, т. 7, En Venetia 1894 [Ἀνωνύμου Σύνοψις χρονική [в:] Μεσαιωνικὴ βιβλιοθήκη, изд. Κ. Ν. Σάθας, т. 7, Ἐν Βενετίᾳ 1894].
Prazničen minej ot načaloto na XV v. (нр. 23) [в:] Hr. Kodov, Opis na slavyanskite r”kopisi v bibliotekata na B”lgarskata akademiya na naukite, Sofiya 1969, c. 44–48 [Празничен миней от началото на XV в. (нр. 23) [в:] Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките, София 1969, c. 44–48].
Andreev J., Tretiyat pohod na imperator Isak II Angel v B”lgariya prez 1190 godina, „Voennoistoričeski sbornik” 1985, т. 54, нр. 5, c. 26–41 [Андреев Й., Третият поход на император Исак II Ангел в България през 1190 година, „военноисторически сборник” 1985, т. 54, нр. 5, c. 26–41].
Andreev J., Vsekidnevieto na b”lgarite prez XII–XIV v., Sofiya 1992 [Андреев Й., Всекидневието на българите през XII–XIV в., София 1992].
Angelov D. G., Theodore II Laskaris, Elena Asenina and Bulgaria [в:] Средновековният българин и „другите”. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов, ред. А. Николов, Г. Н. Николов, София 2013, c. 273–297.
Angelov N., Carevgrad T”rnov, т. 3 (Patriaršeskiyat kompleks na Carevec prez XII–XIV vek), Sofiya 1980 [Ангелов Н., Царевград Търнов, т. 3 (Патриаршеският комплекс на Царевец през XII– XIV век), София 1980].
Angelov P., B”lgariya i b”lgarite v predstavite na vizantijcite (VII–XIV vek), Sofiya 1999 [Ангелов П.,
България и българите в представите на византийците (VII–XIV век), София 1999].
Avramov V., Vojnata na B”lgariya s Vizantiya v 1190 g. i pogrom”t na imperatora Isak Angel pri grad Tryavna, Sofiya 1929 [Аврамов В., Войната на България с Византия в 1190 г. и погромът на императора Исак Ангел при град Трявна, София 1929].
Božilov Iv., Asenevci: Renovatio imperii Bulgarorum et Graecorum [в:] idem, Sedem etyuda po Srednovekovna istoriya, Sofiya 1995, c. 131–215 [Божилов Ив., Асеневци: Renovatio imperii Bulgarorum et Graecorum [в:] idem, Седем етюда по Средновековна история, София 1995, c. 131–215].
Božilov Iv., Familiyata na Asenevci (1186–1460). Genealogiya i prosopografiya, Sofiya 1994 [Божилов Ив., Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография, София 1994].
Božilov Iv., Istoriya na Srednovekovna B”lgariya, т. 2 (Hristiyanska B”lgariya), Plovdiv 2017 [Божилов Ив., История на Средновековна България, т. 2 (Християнска България), Пловдив 2017].
Cankova-Petkova G., B”lgariya pri Asenevci, Sofiya 1978 [Цанкова-Петкова Г., България при Асеневци, София 1978].
Cankova-Petkova G., V”zhod na B”lgariya pri car Ivan Asen II [в:] Istoriya na B”lgariya v četirinadeset toma, т. 3 (Vtora b”lgarska d”ržava), ред. St. Lišev, Sofiya 1982. [Цанкова-Петкова Г., Възход на България при цар Иван Асен II [в:] История на България в четиринадесет тома, т. 3 (Втора българска държава), ред. Ст. Лишев, София 1982].
Cešmedžiev D., Etyudi v”rhu b”lgarski srednovekovni kultove, Plovdiv 2019 [Чешмеджиев Д., Етюди върху български средновековни култове, Пловдив 2019].
Dall’Aglio F., Tŭrnovo 1218: coronation or usurpation? [в:] Цар Иван Асен II (1218–1241). Сборник по случай 800-годишнината от неговото възшествие на българския престол, ред. В. Гюзелев, И. Г. Илиев, К. Ненов, Пловдив 2019, c. 173–186.
Dančeva-Vasileva A., B”lgariya i Latinskata imperiya (1204–1261), Sofiya 1985 [Данчева-Василева А., България и Латинската империя (1204–1261), София 1985].
Dančeva-Vasileva A., Kontaktite na b”lgarskata d”ržava i C”rkva s Rimokatoličeskata c”rkva prez XIII–XIV v. [в:] D”ržava & C”rkva – C”rkva & d”ržava v b”lgarskata istoriya. Sbornik po slučaj 135-godišninata ot učredyavaneto na B”lgarskata eksarhiya, ред. G. Ganev, G. Bakalov, Il. Todev, Sofiya 2006, c. 104–120 [Данчева-Василева А., Контактите на българската държава и Църква с Римокатолическата църква през XIII–XIV в. [в:] Държава & Църква – Църква & Държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия, ред. Г. Ганев, Г. Бакалов, Ил. Тодев, София 2006, c. 104–120].
Dickson J. P., The genesis of everything: an historical account of the Bible’s opening chapter, „ISCAST Online Journal: Christian Perspectives on Science and Technology” 2008, нр. 4, c. 1–18.
Dujčev Iv., Po v”prosa za imeto „Verigava” [в:] idem, Proučvaniya v”rhu b”lgarskoto srednovekovie, Sofiya 1945, c. 151–168 [Дуйчев Ив., По въпроса за името „Веригава“ [в:] idem. Проучвания върху българското средновековие, София 1945, c. 151–168].
Dujčev Iv., Prinosi k”m istoriyata na Ivan Asen II [в:] idem, Proučvaniya v”rhu političeskata i kulturnata istoriya na Srednovekovna B”lgariya, Sofiya 1972, c. 289–321 [Дуйчев Ив., Приноси към историята на Иван Асен II [в:] idem, Българско Средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на Средновековна България, София 1972, c. 289–321].
Dujčev Iv., T”rnovo kato političeski i duhoven cent”r prez k”snoto srednovekovie, „Arheologiya” 1966, т. 8, нр. 3, c. 1–9 [Дуйчев Ив., Търново като политически и духовен център през късното средновековие, „археология” 1966, т. 8, нр. 3, c. 1–9].
Georgieva S., Ženata v b”lgarskoto Srednovekovie, Plovdiv 2011 [Георгиева С., Жената в българското Средновековие, Пловдив 2011].
Gyuzelev V., B”lgarskata d”ržava i Nikeya v borba sreŝu Latinskata carigradska imperiya (1204–1261 g.), „Izvestija na Nacionalnija istoriceski muzej” 1978, т. 2, c. 7–37 [Гюзелев В., Българската държава и Никея в борба срещу Латинската цариградска империя (1204–1261), „Известия на националния исторически музей” 1978, т. 2, c. 7–37].
Heisenberg A., Prolegomena [в:] Georgii Acropolitae Opera, изд. idem, кор. P. Wirth, т. 1 (Continens Historiam, Breviarium historiae, Theodori Scutariotae additamenta), Stutgardiae 1978 [Editio stereotypa editionis anni MCMIII correctior], c. III–XXIV.
Heisenberg A., Prolegomena [в:] Georgii Acropolitae Opera, изд. idem, кор. P. Wirth, т. 2 (Continens scripta minora, praecedit dissertatio de vita scriptoris), Stutgardiae 1978 [Editio stereotypa editionis anni MCMIII correctior], c. III–XXVI.
Hristov Hr. I., Patriarh Joakim I, „Vekove” 1975, т. 4, нр. 5, c. 42–49 [Христов Хр. и., Патриарх Йоаким I, „Векове” 1975, т. 4, нр. 5, c. 42–49]. DOI: https://doi.org/10.1017/S0003598X00063237
Ireček K., Istoriya na b”lgarite. S popravki i dobavki ot samiya avtor, ред. P. Hr. Petrov, Sofiya 1978 [Иречек К., История на българите. С поправки и добавки от самия автор, ред. П. Хр. Петров, София 1978].
Istoriya na Veliko T”rnovo, т. 1 (Praistoriya, antičnost, srednovekovie), ред. P. Petrov, Sofiya 1986 [История на Велико Търново, т. 1 (Праистория, античност, средновековие), ред. П. Петров, София 1986].
Jordanov St., Oŝe vedn”ž za imeto Strinava, „Izvestiya na Istoriceskiya muzej – Dryanovo” 2024, т. 3, c. 72–79 [Йорданов Ст., Още веднъж за името Стринава, „Известия на историческия музей – Дряново” 2024, т. 3, c. 72–79].
Kazhdan A., Byzantine Town and Trade as Seen by Niketas Choniates, „Byzantinoslavica” 1995, т. 56, нр. 1, c. 209–218.
Lazarov Iv., Mežduosobici v B”lgariya prez 1256–1257 g., „Voennoistoričeski sbornik” 1988, т. 53, нр. 1, c. 145–155 [Лазаров Ив., Междуособици в България през 1256–1257 г., „Военноисторически сборник” 1988, т. 53, нр. 1, c. 145–155].
Litavrin G. G., Dva etyuda o vosstanii Petra i Asenya [в:] idem, Vizantiya i slavyane (sbornik statej), Sankt-Peterburg 1999, c. 348–362 [Литаврин Г. Г., Два этюда о восстании Петра и Асеня [в:] idem, Византия и славяне (сборник статей), Санкт-Петербург 1999, c. 348–362].
Litavrin G. G., Stanovlenie Vtorogo bolgarskogo carstva i ego meždunarodnoe značenie v XIII stoletii, „Études balkaniques” 1985, т. 21, нр. 4, c. 17–26 [Литаврин Г. Г., Становление Второго болгарского царства и его международное значение в XIII столетии, „Études balkaniques” 1985, т. 21, нр. 4, c. 17–26].
Macrides R., George Akropolites’ rhetoric [в:] Rhetoric in Byzantium: papers from the thirty-fifth Spring Symposium of Byzantine Studies, Exeter College, University of Oxford, March 2001, ред. E. Jeffreys, Aldershot 2003, c. 201–214. DOI: https://doi.org/10.4324/9781315088686-15
Marinow K., Tărnovgrad viewed by the others: the case of Niketas Choniates, „Studia Ceranea” 2021, т. 11, c. 301–320. DOI: https://doi.org/10.18778/2084-140X.11.15
Marinow K., Τέρνοβος, ἐν ᾗ τὰ βασίλεια ἦν τῶν Βουλγάρων: the role of the Bulgarian capital city according to Ῥωμαϊκὴ ἱστορία by Nikephoros Gregoras, „Studia Ceranea” 2022, т. 12, c. 135–157. DOI: https://doi.org/10.18778/2084-140X.12.21
Mpourdara K., Kathosiōsis kai Turannis kata tous Mesous Buzantinous hronous, т. 1 (Makedonikī dynasteia [867–1056]); т. 2 (1056–1081), Athīnai 1980–1981 [Μπουρδάρα Κ., Καθοσίωσις και Τυραννίς κατά τους Μέσους Βυζαντινούς т. Αθήναι 1980–1981].
Mutafčiev P., T”rnovo i Strinava, „Učiliŝen pregled” 1932, т. 31, нр. 5, c. 1154–1163 [Мутафчиев П., Търново и Стринава, „Училищен преглед” 1932, т. 31, нр. 5, c. 1154–1163].
Nikolov Al., Car Joan Asen II i „mongolskiyat užas” [в:] Car Ivan Asen II (1218–1241). Sbornik po slučaj 800-godišninata ot negovoto v”zšestvie na b”lgarskiya prestol, ред. V. Gyuzelev, I. G. Iliev, K. Nenov, Plovdiv 2019, c. 205–211 [Николов Ал., Цар Йоан Асен II и „монголският ужас” [в:] Цар Иван Асен II (1218–1241). Сборник по случай 800-годишнината от неговото възшествие на българския престол, ред. В. Гюзелев, И. Г. Илиев, К. Ненов, Пловдив 2019, c. 205–211].
Nikolov G. N., Posledniyat pohod na vizantijski imperator sreŝu stolicata na b”lgarskoto carstvo – T”rnovo (1190 g.), „Bulgaria Mediaevalis” 2014, т. 5, c. 439–451 [Николов г. н., Последният поход на византийски император срещу столицата на българското царство – Търново (1190 г.), „Bulgaria Mediaevalis” 2014, т. 5, c. 439–451].
Nikolov G. N., V”zobnovyavane na legitimnata pravoslavna patriaršiya (1235 g.). B”lgaro-nikejskite otnošeniya prez tridesette godini na XIII v. [в:] B”lgarska nacionalna istoriya, т. 4 (Vizantijskoto vladičesto i epohata na Vtoroto b”lgarsko carstvo [1018 g. – sredata na XV v.]), ред. Pl. Pavlov, Veliko T”rnovo 2023, c. 221–224 [Николов Г. Н., Възобновяване на легитимната православна патриаршия (1235 г.). Българо-никейските отношения през тридесетте години на XIII в. [в:] Българска национална история, т. 4 (Византийското владичество и епохата на Второто българско царство [1018 г. – средата на XV век]), ред. Пл. Павлов, Велико Търново 2023, c. 221–224].
Nikolova B., Portreti ot b”lgarskoto srednovekovie. Duhovnici, Sofiya 2020 [Николова Б., Портрети от българското средновековие. Духовници, София 2020].
Nikov P., B”lgaro-ungarski otnošeniya ot 1257 do 1277 g. Istoriko-kritično izsledvane, Sofiya 1920 [Ников П., Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 г. Историко-критично изследване, София 1920].
Panova R., Stoličniyat grad v kulturata na Srednovekovna B”lgariya, Sofiya 1995 [Панова Р., Столичният град в културата на Средновековна България, София 1995].
Pavlov Pl., K”de v „zemyata na rusite” e bil Ivan Asen II? [в:] idem, B”lgarskoto Srednovekovie. Poznato i nepoznato. Stranici ot političeskata i kulturnata istoriya na B”lgariya VII–XV vek, Veliko T”rnovo 2008, c. 125–134 [Павлов Пл., Къде в „земята на русите“ е бил Иван Асен II? [в:] idem, Българското Средновековие. Познато и непознато. Страници от политическата и културната история на България VII–XV век, Велико Търново 2008, c. 125–134].
Petkova Il., Vizantijskiyat istorik Georgi Akropolit i problemite na b”lgarskata istoriya okolo sredata na XIII vek, „Trudove na Velikot”rnovskiya universitet „Kiril i Metodij”. Fakultet za istoriya” 1980/1981, т. 18, нр. 3, c. 139–173 [Петкова Ил., Византийският историк Георги Акрополит и проблемите на българската история около средата на XIII век, „Трудове на великотърновския университет ‘Кирил и Методий‘. Факултет за история” 1980/1981, т. 18, нр. 3, c. 139–173].
Petrov P., V”zstanovyavane na b”lgarskata d”ržava 1185–1197, Sofiya 1985 [Петров П., Възстановяване на българската държава 1185–1197, София 1985].
Petrova D., Rostislav Mihajlovič (1229–1264): ot galički knyaz do „imperator Bulgarorum”, „Bulgaria Mediaevalis” 2018, т. 9, c. 393–416 [Петрова Д., Ростислав Михайлович (1229–1264): от галички княз до „imperator Bulgarorum”, „Bulgaria Mediaevalis” 2018, т. 9, c. 393–416].
Purton P., A history of the early medieval siege, c. 450–1220, Woodbridge 2009. DOI: https://doi.org/10.1017/9781846158032
Rabovyanov D., (рец.), Venelin Barakov, Grad”t v”v Vtoroto b”lgarsko carstvo. Raždane, tipologiya i struktura. Izdatelstvo „Abagar“, Veliko T”rnovo 2015, 424 s., 129 obraza i 4 karti, „Izvestiya na Nacionalniya istoričeski muzej” 2018, т. 30, c. 333–356 [Рабовянов Д., (рец.), Венелин Бараков. Градът във Второто българско царство. Раждане, типология и структура. Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2015. 424 с., 129 образа и 4 карти, „Известия на националния исторически музей” 2018, т. 30, c. 333–356].
Šestakov S., (rec.), Aug. Heisenberg. Studien za Georgios Akropolites (Sitzungsber. d. philos.-philol. u. d. hist. Classe d. k. b. Akad. d. Wiss. zu München. 1899. II Bd. SS. 463–588); Ego že. Georgii Acropolitae Opera rec. Aug. Heisenberg. Vol. I continens historiam, breviarium historiae, Theodori Scutariotae additamenta. Vol. II continens scripta minora, praecedit dissertatio de vita scriptoris (Lips. Teubner. 1903.), „Vizantijskij vremennik” 1904, no. 11, p. 628–645 [Шестаков С., (рец.), Aug. Heisenberg. Studien za Georgios Akropolites (Sitzungsber. d. philos.-philol. u. d. hist. Classe d. k. b. Akad. d. Wiss. zu München. 1899. II Bd. SS. 463–588); его же. Georgii Acropolitae Opera rec. Aug. Heisenberg. Vol. I continens historiam, breviarium historiae, Theodori Scutariotae additamenta. Vol. II continens scripta minora, praecedit dissertatio de vita scriptoris (Lips. Teubner. 1903.), “Византiйскiй временник” 1904, no. 11, p. 628–645].
Tyutyundžiev Iv., T”rnovskiyat episkopat XII–XXI v., Veliko T”rnovo 2007 [Тютюнджиев Ив., Търновският епископат XII–XXI в., Велико Търново 2007].
Yankov D., Četv”rtiyat kr”stonosen pohod na Isak Angel i razgrom”t na vizantijskite vojski v 1190 g. [в:] Sbornik materiali, posveteni na 85-godišninata na Istoričeskiya muzej v Stara Zagora, ред. Hr. Buyukliev, D. Yankov, N. K”nev, Stara Zagora 1992, c. 99–105 [Янков Д., Четвъртият кръстоносен поход на Исак Ангел и разгромът на византийските войски в 1190 г. [в:] Сборник материали, посветени на 85-годишнината на Историческия музей в Стара Загора, ред. Хр. Буюклиев, Д. Янков, Нр. Кънев, Стара Загора 1992, c. 99–105].
Zahariadou E. A. Polihnī kai polihnion [в:] Afierōma ston Niko Sborōno, т. 1, ред. B. Kremmudas, H. A. Maltezou, N. M. Panagiōtakis, Rethymno 1986, с. 242–247 [Ζαχαριάδου Ε. Α., Πολίχνη και πολίχνιον [в:] Αφιέρωμα στον Νίκο Σβορώνo, т. 1, ред. Β. Κρεμμυδάς, Χ. Α. Μαλτέζου, Ν. Μ. Παναγιωτάκης, Ρέθυμνο 1986, c. 242–247].
Žavoronkov P. I., Nikejsko-bolgarskie otnošeniya pro Ivane II Asene (1218–1241) [в:] Vizantijskie očerki. Trudy sovetskih učenyh k XV meždunarodnomu kongressu vizantinistov, ред. Z. V. Udal´cova, Moskva 1977, c. 112–117 [Жаворонков П. И., Никейско-болгарские отношения при Иване II Асене (1218–1241) [в:] Византийские очерки. Труды советских ученых к XV международному конгрессу византинистов, ред. З. В. Удальцова, Москва 1977, c. 195–209].
Žavoronkov P. I., «To asty» v «Hronike» Georgiya Akropolita [в:] Vizantijskie očerki. Trudy rossijskih učenyh k XX meždunarodnomu kongressu vizantinistov, ред. G. G. Litavrin, I. S. čičurov, Sankt-Peterburg 2001, c. 112–117 [Жаворонков П. И., «Τὸ ἄστυ» в „Хронике” Георгия Акрополита [в:] Византийские очерки. Труды российских ученых к XX международному конгрессу византинистов, ред. Г. Г. Литаврин, И. С. Чичуров, Санкт-Петербург 2001, c. 112–117].
Zlatarski V. N., Istoriya na B”lgarskata d”ržava prez srednite vekove, т. 3 (Vtoro b”lgarsko carstvo. B”lgariya pri Asenevci [1187–1280]), Sofiya 1994 (phototype edition) [Златарски В. И., История на Българската държава през средните векове, т. 3 (Второ българско царство. България при Асеневци [1187–1280]), София 1994 (фототипно издание)].
License
Copyright (c) 2025 Kirił Marinow
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International License.
- The Author hereby warrants that he/she is the owner of all the copyright and other intellectual property rights in the Work and that, within the scope of the present Agreement, the paper does not infringe the legal rights of another person.The owner of the copyright work also warrants that he/she is the sole and original creator thereof and that is not bound by any legal constraints in regard to the use or sale of the work.
- The Author grants the Purchaser non-exclusive and free of charge license to unlimited use worldwide over an unspecified period of time in the following areas of exploitation:
2.1. production of multiple copies of the Work produced according to the specific application of a given technology, including printing, reproduction of graphics through mechanical or electrical means (reprography) and digital technology;
2.2. marketing authorisation, loan or lease of the original or copies thereof;
2.3. public performance, public performance in the broadcast, video screening, media enhancements as well as broadcasting and rebroadcasting, made available to the public in such a way that members of the public may access the Work from a place and at a time individually chosen by them;
2.4. inclusion of the Work into a collective work (i.e. with a number of contributions);
2.5. inclusion of the Work in the electronic version to be offered on an electronic platform, or any other conceivable introduction of the Work in its electronic version to the Internet;
2.6. dissemination of electronic versions of the Work in its electronic version online, in a collective work or independently;
2.7. making the Work in the electronic version available to the public in such a way that members of the public may access the Work from a place and at a time individually chosen by them, in particular by making it accessible via the Internet, Intranet, Extranet;
2.8. making the Work available according to appropriate license pattern Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0) as well as another language version of this license or any later version published by Creative Commons. - The Author grants the Adam Mickiewicz University in Poznan permission to:
3.1. reproduce a single copy (print or download) and royalty-free use and disposal of rights to compilations of the Work and these compilations.
3.2. send metadata files related to the Work, including to commercial and non-commercial journal-indexing databases. - The Author declares that, on the basis of the license granted in the present Agreement, the Purchaser is entitled and obliged to allow third parties to obtain further licenses (sublicenses) to the Work and to other materials, including derivatives thereof or compilations made based on or including the Work, whereas the provisions of such sub-licenses will be the same as with the attributed license pattern Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0) or another language version of this license, or any later version of this license published by Creative Commons. Thereby, the Author entitles all interested parties to use the work, for non-commercial purposes only, under the following conditions:
4.1. acknowledgment of authorship, i.e. observing the obligation to provide, along with the distributed work, information about the author, title, source (link to the original Work, DOI) and of the license itself.
4.2. the derivatives of the Work are subject to the same conditions, i.e. they may be published only based on a licence which would be identical to the one granting access to the original Work. - The University of Adam Mickiewicz in Poznań is obliged to
5.1. make the Work available to the public in such a way that members of the public may access the Work from a place and at a time individually chosen by them, without any technological constraints;
5.2. appropriately inform members of the public to whom the Work is to be made available about sublicenses in such a way as to ensure that all parties are properly informed (appropriate informing messages).
Other provisions
- The University of Adam Mickiewicz in Poznań hereby preserves the copyright to the journal as a whole (layout/stylesheet, graphics, cover design, logo etc.)