Jewish minority in the Principality of Bulgaria 1879-1885. Selected problems)

Main Article Content

Bartłomiej Rusin

Abstract

The article describes the situation of the Jewish minority after establishing the Principality of Bulgaria in 1879. The situation of the Jewish minority and other ethnic and religious groups in the country was heavily dependent on the authorities and different governments aiming at the achievement of the national ideals of Bulgaria – the creation of an ethically solid and territorially united state in the Balkans. These goals influenced the Bulgarian policy towards Jewish and other minorities in the country, especially between 1882-1883 and 1884-1886, when pro-Russian politicians run the government. The Jews in the Principality worked mostly as small merchants and craftsmen, so even though they were considered to be wealthy their situation did not differ from the situation of the Bulgarian population of the country. Generally, the minority was deprived of the possibility of achieving high official and administration posts, as well as high military ranks in the army, even after the participation of the Jews in the Serbo-Bulgarian war in 1885. The education and the level of development of the Jewish culture in the country were also very low. Jewish schools were financially subsidized by international organisations, especially the Alliance Israelite Universelle, but the local communities still lacked money for teachers and proper buildings. Jewish theatres and newspapers were also underfunded, that is why the first Jewish newspaper appeared in the country only in 1893. In conclusion, therefore, it seems that the situation of the Jews in the Principality of Bulgaria was not particularly bad, especially when we take into consideration the level of anti-Semitism in neighbouring Romania. The Jews were satisfied with the conditions of living in Bulgaria, and they supported the national goals of the country, such as the unification of the Principality with the province of Eastern Roumelia in 1885.

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

How to Cite
Rusin, B. (2016). Jewish minority in the Principality of Bulgaria 1879-1885. Selected problems). Balcanica Posnaniensia. Acta Et Studia, 22(2), 37-54. https://doi.org/10.14746/bp.2015.22.15
Section
Articles

References

  1. Affaires d’Orient. Congrès de Berlin 1878, Imprimerie Nationale, Paris 1878.
  2. Aronson Michael, Troubled waters. The origins of the 1881 Anti-Jewish pogroms in Russia, University of Pittsburgh Press, Pittsburgh 1990.
  3. A Sephardi life in Southeastern Europe. The autobiography and journal of Gabriel Arié, 1863–1939, red. Esther Benbassa, Aron Rodrigue, University of Washington Press, Seattle–London 1998.
  4. Bigart Jacques, The Alliance Israélite Universelle, “American Jewish Year Book”, 1901, nr 2, s. 45-66.
  5. Ботушаров Христо, Софийските евреи през 1878–1885 г., „Годишник ОКПОЕ”, 1988, t. 23, s. 99-118. Генов Румен, Дизраели, еврейството и антисемитизъм в България, http://dialogueeurope.org/uploads/JewsCol/Panel101.pdf [dostęp: 03. 02. 2016], s. 24-34.
  6. „Bulletin de l’Alliance Israélite Universelle”, 1885–1886, nr 10, s. 22-23. Documents diplomatiques.
  7. Цвятков Николай, Просветното дело сред българските евреи в края на XIX и началото на XX век, „Годишник ОКПОЕ”, 1980, t. 15, s. 113-126.
  8. Декало Феня, Началото на ционистическия печат в България (Проблеми и теми в 5 водещи ционистически издания в България в края на XIX и началото на XX век), „Мабат”, 2005, nr 1, s. 74-81. 56 S.
  9. Erdic Jean, En Bulgarie et en Roumélie, Mai–Juin 1884, Imprimerie Emile Colin à Saint-Germain, Paris 1884.
  10. Ешкенази Ели, Освобождението на България и българските евреи (Създаването на равинския институт), „Годишник ОКПОЕ”, 1979, t. 14, s. 27-32.
  11. Fabrikant Adolf, The Ashkenazic Presence in Bulgaria, Part III. The Contribution of The Ashkenazim to The General Life of The Country, “Annual”, 1995, t. 28, s. 77-119.
  12. Gelber Nathan Michael, Jewish life in Bulgaria, „Jewish Social Studies”, 1946, t. 8, nr 2, s. 103-126.
  13. Гешева Йорданка, Режимът на пълномощията – своеобразна форма на управление на държавата (1881–1883 г.), w: Eadem, Консерваторите, партията, личностите и изграждане на българската държава 1879–1886 г., изд. къща Дио Мира, София 2013, s. 231-247.
  14. Илел Йосиф, Българските евреи във войните на България (1885, 1912–1913 и 1915–1918), „Годишник ОКПОЕ”, 1987, t. 22, s. 139-206.
  15. Илел Йосиф, Евреи-офицери във войните на България 1885, 1912–1913, 1915–1918, „Годишник ОКПОЕ”, 2004, t. 31, s. 103-125.
  16. Ilel Josif, The Bulgarian Jews – the factor in the struggle for their own survival from the Holocaust. Why did the Bulgarians save the Jews in Bulgaria?, w: Vladimir Paounovski, Josif Ilel, The Jews in Bulgaria between the Holocaust and the Rescue, Adasa-Press, Sofia 2000, s. 163-200.
  17. Илиев Атанас, Старозагорский окръг в народоикономическо отношение, Стара Загора 1885. Cyt. za: Евреите по българските земи. Анотирана библиография, съст. Жак Ескенази, Алфред Криспин, изд. IMIR, София 2002, s. 236.
  18. Изпълнен отечествен дълг. Въспометалетен сборник посветен на българските евреи участвували във войните, Печатница Т. Драгиевъ и синъ, София 1939.
  19. Калев Аструк, Данни относно демографското положение на българските евреи (1887–1940), „Годишник ОКПОЕ”, 1981, t. 16, s. 99-112.
  20. Ково Йосеф, Евреите от Русе – между изтока и запада, „Мабат”, 2006, nr 2, s. 89-93.
  21. Коен Давид, Българските евреи по време на Освобождението от турско владичество, w: Idem, Евреите в България (1878–1949). Студии, изд. Факел – Леонидови, София 2008, s. 12-25.
  22. Коен Давид, Сефардските общини в България (1878–1944 г.), w: Idem, Евреите в България (1878– 1949). Студии, изд. Факел – Леонидови, София 2008, s. 56-104.
  23. Кьосо Алберт, „Макаби” и еврейският спорт в България, „Вестник на вестниците”, 5 април 1936, бр. 50, s. 30.
  24. Kulenska Victoria, The Antisemitic Press in Bulgaria at the End of the 19th Century, “Quest. Issues in Contemporary Jewish History. Journal of Fondazione CDEC”, 2012, nr 3, s. 72-85.
  25. Манафова Райна, Просветно и културно приобщаване на българските евреи от освобождението до първата световна война, w: Проучвания за еврейското население в българските земи XV- -XX век, изд. Българската Академия на Науките, София 1980, s. 53-75.
  26. Marton Silvia, Designing citizenship. The “Jewish question” in the debates of the Romanian parliament (1866-1869), “Quest. Issues in Contemporary Jewish History. Journal of Fondazione CDEC” 2012, no. 3, s. 35-55.
  27. Назърска Жоржета, Българската държава и нейните малцинства 1879–1885, изд. ЛИК, София 1999. Назърска Жоржета, Етническите и религиозните малцинства в българския парламент (1879– 1885), „Исторически преглед”, 1999, nr 1–2, s. 3-22.
  28. Неделева Петя, Място и роля на еврейската общност в българските земи (от османско владичество до 30–те години на ХХ в.), „Юридическо списание на НБУ”, 2013, nr 2, s. 33-57.
  29. Nedkov Tzvetolin, Peter Gabe 1857–1927. 110 Years Since His Settlement in Bulgaria, “Annual”, 1995, t. 28, s. 226-232.
  30. Omer Danielle, Le français, l’allemand, l’anglais: l’impossible alliance? L’example du réseau scolaire de l’AIU (1860–1913), http://hal.univ-nantes.fr/hal-01112097/document, s. 1-28.
  31. Paounovski Vladimir, The Anti-Jewish legislation in Bulgaria during the Second World War, w: Vladimir Paounovski, Josif Ilel, The Jews in Bulgaria between the Holocaust and the Rescue, Adasa-Press, Sofia 2000, s. 67-120.
  32. Puchner Walter, The Theatre in South-East Europe in the Wake of Nationalism, w: Tendances actuelles de la littérature compareé dans le Sud-est de l’Europe, red. Anna Tabaki, INR/NHRF, Athènes 2007, s. 66-122.
  33. Roy Christophe, Souvenirs politiques et militaires de Bulgarie. Deux revolutions. La guerre serbo–bulgare, Imprimerie Charles Bayle, Paris 1887.
  34. Rusin Bartłomiej, Konstytucja tyrnowska z 1879 roku – historia, ustrój, język, w: Historyczna i ponowoczesna tożsamość Słowian, red. J. Zatorska, A. Skoczylas, T. Ciesielski, Uniwersytet Łódzki, Łódź 2012, s. 73-95.
  35. Rusin Bartłomiej, Prawa, wolności i obowiązki człowieka i obywatela w świetle konstytucji tyrnowskiej z 1879 r., „Meritum. Rocznik Koła Naukowego Historyków-Doktorantów UWM w Olsztynie”, 2012, t. IV, s. 93-104.
  36. Rusin Bartłomiej, Pogromy Żydów na ziemiach bułgarskich Imperium Osmańskiego w czasie wojny rosyjsko-tureckiej 1877–1878, „Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo-Wschodniej” [w druku].
  37. Samuelson James, Bulgaria. Past And Present, Trubner & Co., London 1888. Üre Pinar, Immediate effects of the 1877–1878 Russo-Ottoman War on the Muslims of Bulgaria, “History Studies”, 2013, nr 13, s. 153-170.
  38. Сантурджиев Панайот, Доброволците в сърбско–българската война 1885 г., Печатница Б.А. Кожухаров, София 1929.
  39. Шеалтиел Шломо, Ционизмът в България. Особености на едно лидерско движение, изд. ОРБЕЛ, София 2012.
  40. Шипчанов Иван, Съединението на България през 1885 г. и българските евреи, „Годишник ОКПОЕ”, 1985, t. 20, s. 45-64.
  41. Ташев Ташo, Министрите на България 1879–1999, изд. Българската Академия на Науките, София 1999.