Słowa kluczowe
диалектология
фонетика
акавизъм
редукция
Jak cytować
Abstrakt
Статията разглежда проявите на преход на неударената гласна о > а в българските диалекти от района на Родопите. Обръща се внимание на промените, на които се подлага неударената гласна е, които в източните славянски езици се разглеждат като успоредни с акавизма. Анализират се случаите на акавизъм в северозападните български говори и в диалектите от района на Призренско в Република Косово.
Bibliografia
Георгиев В.И. Журавлев В.К., Филин Ф.П., Стойков С.И. [Georgiev V.I., Zhuravlev B.K., Filin F.P., Stojjkov S.I.] (1968), Общеславянское значение проблемы аканья [Obshcheslavianskoe znachenie problemy akania], София.
Иванов В.В. [Ivanov B.B.] (1990), Историческая грамматика русского языка [Istoricheskaja gramatika russkogo jazyka], Москва.
Иванов Й.Н. [Ivanov Ji.I.] (1969), Едно интересно явление в българския диалектен вокализъм (Редукция на гласна е в а в говора на с. Лехово, Демирхисарско) [Edno interesno javlenie v b”lgarskija dialekten wokaliz”m (Redukcija na glasna e v a v govora na s. Lekhovo, Demirkhisarsko)], „Български език”, кн. 2, c. 138–142.
Керемидчиева Сл. [Keremidchieva Sl.] (1998), Двустранен спорадичен акавизъм в един ропоски говор. (Говора на Райково – Смолян) [Dvustranen sporadichen akaviz’’m v edin roposki govor (Govora na Rajkovo – Smoljan)], „Проглас”, кн. 3–4, c. 164–170.
Кондов В. [Kondov B.] (2004), Към въпроса за акавизма на българите в Бесарабия [K’m v’prosa za akavizma na b’lgarite v Besarabija], [в]: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 8. УИ „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново.
Кочев Ив. [Kochev Iv.] (1983), Темброва характеристика на източнобългарската редукция [Tembrova kharakteristika na iztochnob”lgarskata redukcija], „Български език”, кн. 4, c. 296–300.
Милетич Л. [Miletich L.] (2013), Родопските говори на българския език [Rodopskite govori na b’lgarskija ezik], София [превод от изданието Die Rhodopemundarten der bulgarishen Sprahe, Wien 1912].
Милетич Л. [Miletich L.] (1936), Акане и пълногласие в централните родопски говор [Akane i p’lnoglasie v centralnite rodopski govor], „Макeдонски преглед”, Х, кн.1–2, c. 26–30.
Михайлов М. [Mikhajjlov M.] (2015), Източни родопски говори. Фонетика и фонология [Iztochni rodopski govori. Fonetika i fonologija], Смолян.
Младенов Ц. [Mladenov C.] (1961), Акане има и в западни български говори [Akane ima i v zapadni b’lgarski govori], „Език и литература”, кн. 2, с. 61.
Младенов М. [Mladenov M.] (1965), Особености в говора на с. Корово, Велинградско [Ocobenocti v govora na s. Korovo, Velingradsko], „Език и литература”, кн. 3, c. 35–42.
Младенов М. [Mladenov M.] (1966), Неизвестен тип акавизъм в ропските говори (Следударен акавизъм в говора на с. Ракитово, Пазарджишко) [Neizvesten tip akaviz”m v ropskite govori (Sledudaren akaviz”m v gomora na s. Rakitovo, Pazardzhishko)], „Български език”, кн. 1, c. 32–38.
ОЛА, Общеславянский лингвистический атлас. Серия фонетико-грамматическая [Obshcheslavjanskij lingvisticheskij atlas. Serija fonetiko-grammaticheskaja], вып. 5: Рефлексы *o [Refleksy *o], Москва 2008.
Русак В. [Rusak V.] (2018), Беларускае аканне b агульнаславянскıм кантэксце: па матерыялах выпуску „рэфлексы *а“ агульнаславянскага лıнгвıстычнага атласа [Belaruskae akanie v agulnaslavjanskim kanteksce: na materiyjalakh vypusku „refleksy *a” agulnaslavjanskaga lingvistychnaga atlasa], [в]: XVI мıжнародны з’езд славıста˘ (Бялград.19-17 жнı˘ня 2018 г.). Даклады беларускай дэлегацы, Мiнск.
Скатън Ъ. [Skat’n B.] (1975), За ропския акавизъм [Za ropskija akaviz’m], „Български език”, кн. 1, c. 47–48.
Стойков, Ст. [Stojjkov St.] (1963), Акане в говора на с. Триград, Девинско [Akane v govora na s. Trigrad, Devinsko], „Български език”, кн. 1, c. 8–21.
Стойков, Ст. [Stojjkov St.] (1968), Нов неизвестен тип акавизъм в родските говори (Предударен акавизъм в говора на селата Старцево и Неделино, Златоградско) [Nov neizvesten tip akaviz’m v rodskite govori (Predydaren akaviz’m v govore na selata Starcevo i Nedelino, Zlatogradsko)], „Български език”, c. 3–9.
Стойков, Ст. [Stojjkov St.] (1993), Българска диалектология [B’lgarska dialektologija], София.
Тилков, Д. [Tilkov D.] (1964), Към въпроса за типологията на родопското акане [K’m v’prosa za tipologijata na rodopskoto akane], „Известия на института за български език”, кн. XI, c. 403–417.
BTO (2011), Biside ta-na traku za otroke. Parole su nastro per bambini. Dila tu-w reziji. Principali mestieri ed attavità passati e presenti in Val Resia. Associazione Culturale „Museo della gente della Val Resia”.
Licencja
Autorzy
Autorzy tekstów przyjętych do publikacji w czasopiśmie Gwary Dziś są zobowiązani do wypełnienia, podpisania i odesłania na adres redakcji umowy o udzielenie nieodpłatnej licencji do utworów, z zobowiązaniem do udzielania sublicencji CC.
Zgodnie z umową, autorzy tekstów opublikowanych w czasopiśmie Gwary Dziś udzielają Uniwersytetowi im. Adama Mickiewicza w Poznaniu niewyłącznej i nieodpłatnej licencji oraz zezwalają na użycie sublicencji Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0).
Autorzy zachowują prawa do dalszego, swobodnego rozporządzania utworem.
Użytkownicy
Zainteresowani użytkownicy internetu uprawnieni są do korzystania z utworów opublikowanych od 2015 r. w Gwarach Dziś pod następującymi warunkami:
uznanie autorstwa - obowiązek podania wraz z rozpowszechnionym utworem, informacji, o autorstwie, tytule, źródle (odnośniki do oryginalnego utworu, DOI) oraz samej licencji;
bez tworzenia utworów zależnych - utwór musi być zachowany w oryginalnej postaci, nie można bez zgody twórcy rozpowszechniać np. tłumaczeń, opracowań.
Do wszystkich tekstów opublikowanych przed 2015 r. prawa autorskie są zastrzeżone.
Inne
Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu zachowuje prawo do czasopisma jako całości (układ, forma graficzna, tytuł, projekt okładki, logo itp.).