Диалектни успоредици между славянския север и юг
PDF

Słowa kluczowe

диалектология
фонетика
назализация
български език
славянски езици

Jak cytować

Антонова-Василева, Л. (2021). Диалектни успоредици между славянския север и юг. Gwary Dziś, 14, 45–57. https://doi.org/10.14746/gd.2021.14.5

Abstrakt

Докладът разглежда произношението на назални гласни като специфично фонетично явления, разпространено днес в южния и в северозападния дял на славянските езици. Разглеждат се примери за назализация в българските говори от различни части на българското езиково землище. Обсъждат се схващанията за произхода на назалите в славянските и в индоевропейските езици във връзка с въпроса за наличието на назализация в съседните на българските селища области, населени с носители на албански, арумънски и гръцки диалекти, в които са отбелязани фонетични явления, сходни със славянския назализъм.

https://doi.org/10.14746/gd.2021.14.5
PDF

Bibliografia

Асенова П. [Asenova P.] (2016), Избрани статии по балканско езикознание [Izbrani statii po balkansko ezikoznanie], София.

Бернштейн С.Б. [Bernshteyn S.B.] (1965), К изучению польско-южнославянских языковыхсвязей [K izucheniyu polysko-yuzhnoslavyanskih yazыkovыhsvyazey], „Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej”, nr 5, c. 33–36.

БДА ОТ [BDA OT], Български диалектен атлас. Обобщаващ том [Balgarski dialekten atlas.

Obobshtavasht tom], ч. I–III: Фонетика. Акцентология. Лексика [Fonetika. Aktsentologia. Leksika], София 2001.

Велчева Б. [Velcheva B.] (1980), Праславянски и старобългарски фонологически изменения [Praslavyanski i starobalgarski fonologicheski izmenenia], София.

Георгиев Вл. [Georgiev Vl.] (1969), Основни проблеми на славянската диахронна морфология [ Osnovni problemi na slavyanskata diahronna morfologia], София.

Григорович В. [Grigorovich V.] (1877), Очерк путешествия по Европейской Турцiи [ Ocherk puteshestvia po Evropeyskoy Turtsii], Москва.

Голомб Зб. [Golomb Zb.] (1960–1963), Два македонски говора (на Cуxo и Висока во Солунско). Jазична обработка [Dva makedonski govora (na Cuxo i Visoka vo Solunsko).

Jazichna obrabotka], «Макeдонски jазик» [«Makedonski jazik»], № 1–2, c. 113–182; № 1–2, c. 173–276.

Зеленецкий К.П. [Zelenetskiy K.P.] (1846), О языке церковнославянском, его начале, образователях и исторических судьбах [O yazyke tserkovnoslavyanskom, ego nachale, obrazovatelyah i istoricheskih sudybah], Одесса.

Иванов В.В. [Ivanov B.B.] (1990), Историческая грамматика русского языка [Istoricheskaja gramatika russkogo jazyka], Москва.

Кабасанво Ст. [Kabasanov St.] (1963), Един старинен български говор. Тихомирският говор [Edin starinen balgarski govor. Tihomirskiyat govor], София.

Кочев Ив. [Kochev Iv.] (1987), Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор [Starobalgarskite dialektni yavlenia i ponyatieto solunski govor], «Български език» [«Balgarski ezik»], № 3, s. 167–178.

Лашкова Л. [Lashkova L.] (2004), Увод в сравнителната граматика на славянските езици [Uvod v sravnitelnata gramatika na slavyanskite ezitsi], София.

Леков Ив. [Lekov Iv.] (1960), Насоки в развоя на фонологичната система на славянските езици [ Nasoki v razvoya na fonologichnata sistema na slavyanskite ezitsi], София.

Мареш Ф.В. [Maresh F.V.] (1983), Историскиот развоj на македонскиот вокален систем [Istoriskiot razvoj na makedonskiot vokalen sistem], «Македонски jазик» [«Makedonski jazik»], XXXIV, c. 5–21.

Микулчич Ив. [Mikulchich Iv.] (1996), Средновековни градови и тврдини во Македонија [Srednovekovni gradovi i tvrdini vo Makedoniјa], Скопје.

Милев Ал., Михайлов Г. [Milev Al., Mihaylov G.] (1979), Старогръцка граматика [Starogratska gramatika], София.

Милетич Л. [Miletich L.] (1901), «Арнаутите» в Cилистренско и следи от носовки в техния говор [«Arnautite» v Silistrensko i sledi ot nosovki v tehniya govor], «Периодическо списание на БКД в София» [«Periodichesko spisanie na BKD w Sofia»], кн. LXI, c. 623–666.

Милетич Л. [Miletich L.] (1926), Седмоградските българи и техният език [Sedmogradskite balgari i tehniyat ezik], «Списание на Българската академия на науките» [«Spisanie na Balgarskata akademia na naukite»], кн. XXXIII: Клон историко-филологически и философско обществен [ Klon istoriko-filologicheski i filosofsko obshtestven], 18.

Милетич Л. [Miletich L.] (1936), Една особено забележителна форма в македонските говори около Солун, [Edna osobeno zabelezhitelna forma v makedonskite govori okolo Solun], «Македонски преглед» [«Makedonski pregled»], № 1–2, c. 1–8.

Минчева Анг. [Mincheva, Ang.] (1987). Диалектът на Кирил и Методий и балканизмите в старобългарския език [ Dialektat na Kiril i Metodiy i balkanizmite v starobalgarskia ezik], Български език [«Balgarski ezik»], № 1–2, c. 23–30.

Мицкова М. [Mitskova M.] (2017), Остатъци от назализъм в българските говори (По описания от втората половина на XIX в.) [ Ostatatsi ot nazalizam v balgarskite govori (Po opisania ot vtorata polovina na XIX v.)], Пловдивски университе «Паисий Хилендарски». Научни трудове [Plovdivski universite «Paisiy Hilendarski». Nauchni trudove], т. 55, кн. 1, СБ. A: Филология [Filologia], c. 147–160.

Младенов Ст. [Mladenov St.] (1979), История на българския език [ Istoria na balgarskia ezik], превод от немското изд. Лайпциг 1929 [prevod ot nemskoto izd. Layptsig 1929], София.

Стойков Ст. [Stoykov St.] (1993), Българска диалектология [Balgarska dialektologia], София.

СЕГО [SEGO] 1994, Славянски езици. Граматични очерци [Slavyanski ezitsi. Gramatichni ochertsi], София.

Стоилов А.П. [Stoilov A.P.] (1901), Остатъци от назализъм в солунските села Зарово и Висока [Ostatatsi ot nazalizam v solunskite sela Zarovo i Visoka], «Периодическо списание» [«Periodichesko spisanie»], № 61, c. 703–712.

Фридман В. [Fridman V.] (2018), Уште еднаш за рафлексите на jусовите во jугозападните македонски говори: ареално и балканолошко истражување. Тезе и резимеи у два тома [Ushte ednash za rafleksite na jusovite vo jugozapadnite makedonski govori: arealno i balkanoloshko istrazhuvaњe. Teze i rezimei u dva toma], т. 1. Jезик [Jezik], Мећународни конгрес слависта [Meћunarodni kongres slavista] 20–27. VIII 2018, Београд, c. 206–207.

Христова Ев. [Hristova Ev.] (1999), Остатъци от разбожен назализъм в един краен югозападнобългарски говор [ Ostatatsi ot razbozhen nazalizam v edin kraen yugozapadnobalgarski govor], «Македонски преглед» [«Makedonski pregled»], кн. 1, c. 61–66.

Цонев Б. [Tsonev B.] (1984), История на българския език [Istoria na balgarskia ezik], т. 2, фототип. изд. от 1934 [fototip. izd. ot 1934], София.

Шклифов Бл. [Shklifov Bl.], (1979), Долнопреспанският говор [Dolnoprespanskiyat govor], Трудове по българска диалектология [Trudove po balgarska dialektologia], т. 11, София.

Шклифов Бл. [Shklifov Bl.] (1968), Костурският говор [Kosturskiyat govor], София.

Duma J. (1991), The development of the vowels *ǫ, *ȩ in the South-Eastern Slavic dialects, Studies in the Phonetic Typology of the Slavic Languages, Warszawa.

Małecki M. (1933), Drobjazgi z Macedonji, «Lud Słowiański» 2, c. 106–109.

Małecki M. (1934), Drobiazgi z Macedonji, cz. 4: O rozwoju samoglosek nosowych w Kosturskiem; cz. 5: O «polskim» przycisku w gwarach kostursko-lerinskich, «Lud Słowiański» 3, nr 2, c. 66–287.

Małecki M. (1934, 1936), Dwie gwary macedońskie. Sucho i Wysoka w Solùnskiem, cz I: Teksty; cz. II: Słownik, Kraków.

Małecki M. (1936), O różnicowaniu gwar Bogdanskia w pd.-wschodnijej Macedonji, «Lud Słowiański» 5, nr 1, 90–106.

Mazon A. (1936), Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du sud, Paris.

Oblak V. (1896), Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des südlicnen und nordwestlichen Macedoniens, Wien.

Petiffer J. (2001), Blue Guide Albania & Kossovo, London.

Saramandu N. (2014), Atlasul lingvistic al dialectului aromân, vol. I, ed. M. Nevaci, Bucureşti.

Sawicka I. (1991), The Problem of the Prenasalization of Stops in Soutern Slavic, Studies in the Phonetic Typology of the Slavic Languages, Warszawa, c. 113–124.

Vaillant A. (1924), Les pariere de Nivica et de Turija, «Revue des études slaves» 4, c. 53–66.

Vankov L. (1987), Grammaire historique de la langue française, Nauka i izkustvo, Sofia.

Autorzy

Autorzy tekstów przyjętych do publikacji w czasopiśmie Gwary Dziś są zobowiązani do wypełnienia, podpisania i odesłania na adres redakcji umowy o udzielenie nieodpłatnej licencji do utworów, z zobowiązaniem do udzielania sublicencji CC.

Zgodnie z umową, autorzy tekstów opublikowanych w czasopiśmie Gwary Dziś udzielają Uniwersytetowi im. Adama Mickiewicza w Poznaniu niewyłącznej i nieodpłatnej licencji oraz zezwalają na użycie sublicencji Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0).

Autorzy zachowują prawa do dalszego, swobodnego rozporządzania utworem.

Użytkownicy

Zainteresowani użytkownicy internetu uprawnieni są do korzystania z utworów opublikowanych od 2015 r. w Gwarach Dziś pod następującymi warunkami:

uznanie autorstwa - obowiązek podania wraz z rozpowszechnionym utworem, informacji, o autorstwie, tytule, źródle (odnośniki do oryginalnego utworu, DOI) oraz samej licencji;
bez tworzenia utworów zależnych - utwór musi być zachowany w oryginalnej postaci, nie można bez zgody twórcy rozpowszechniać np. tłumaczeń, opracowań.
Do wszystkich tekstów opublikowanych przed 2015 r. prawa autorskie są zastrzeżone.

Inne

Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu zachowuje prawo do czasopisma jako całości (układ, forma graficzna, tytuł, projekt okładki, logo itp.).

Pobrania

Brak dostępnych danych do wyświetlenia.