Słowa kluczowe
албански език
диалекти
заемки
Jak cytować
Abstrakt
Съвременните български говори в Албания са един от случаите, в които диалектът се явява единствена форма за речева изява на българските общности. В диалектната реч може да се проследи както заемането на елементи от албански, така и влиянието от страна на съседните контактни славянски езици. Проучването на процеса на заемане и адаптация към регионалната езикова система може да допринесе за обяснението на хода на езиковите контакти с оглед на специфичните езикови средства за реализация на адаптацията.Bibliografia
Антонова-Василева Л. (1996), Морфонологични редувания между сегашната и аористната основа на глаголите в говора на с. Волак, Драмско, [в]: Български език, кн. 5, c. 56–59.
Антонова-Василева Л. (1998), Речник на прилепския говор (по материали от М.К. Цепенков), [в]: М. Цепенков, Фолклорно наследство, t. 1, София, c. 383–496.
Антонова-Василева Л. (2013), Лексикосемантичната група на названията за лица в българските говори, [в]: 70 години българска лексикография, София, c. 597–605.
Антонова-Василева Л. (2016), Диалектната система на с. шищевец, Кукъска гора – един говор на границите на българската граматика, София.
АРС, Албано-русский словарь, Москва, 1951.
Асенова П. (2002), Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз, София.
Асенова П. (2016), За семантичното равнище на общобалканската лексика, [в:] Избрави статии по балкаско езикознание, София, c. 27–38.
БАР, Българско-албански речник (1959), София.
БДА ОТ, Български диалектен атлас. Обобщаващ том, ч. I–III. Фонетика. Акцентология. Лексика, София, 2001.
БЕР, Български етимологичен речник, t. I–VII, София, 1971–2010.
БТР, Български тълковен речник, София, 1993.
Геров Н., (1978), Речник на българския език, t. 5, София.
Георгиева Ив., Москова Д. (1976), Системата на родство в Средните Родопи, [в:] Родопски сборник, София, c. 79–113.
Георгиева Ив., Москова Д., Радева Л. (1971), Роднински названия у нас (предварителни съобщения), „Известия на Етнографския институт с музей”, кн. XIII, c. 271–285.
ГСБКЕ (1983), Граматика на съвременния български книжовен език, t. II, София.
Дейкова Хр. ( 2009), Към „Albanian Etymological Dictionary” на Вл. Орел I. (или за ролята на диалектната лексика при етимологизуване на заемки в условия на езиков контакт), [в:] Studia etymologica Brunensia, 6, Praha, c. 1–11.
Дейкова Хр. (2016), Этимология и лингвистическая контактология, Saarbrüken.
Десницкая А.В. (1968), Сланяно-албанские языковые отношения и албанская диалектология, [в:] Славянское языкознание. VI Международный съезд славистов (Прага, август 1968), Москва, c. 120–147.
Китанова М. (2010), Етнолингвистични етюд, София.
Младенов Ст. (1941), Етимологически и правописен речник на българския език, София.
Младенова М. (2013), Названията на месеците в бобощица – автентичен вариант на славянския календар, [в]: Културно-историческо и езиково наследство на съседна България, София, c. 89–109.
ОЛА СЛСЛ, Общеславянский лингвистический атлас. Серия лексико-словообразовательная, Вып. 9, Человек, Kraków, 2009.
Папагеоргиу Г. (1985), Новогръцка граматика, София.
РЧД, Речник на чуждите думи, София, 1996.
РРОД, Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, София, 1974.
Селищев А.М. (1931), Славянское население в Албании, София.
Тончева В. (2009), Българите от Голо бърдо, Република Албания, ч. 1, София.
Хъдсън Р. (1995), Социолингвистика, София.
Цветановски Г. (2010), Говорот на македонците во Мала Преспа (западнопреспански говор), Скопjе.
Цонев Б. (1984), История на българския език, t. 2, София, 1984, фототип. изд. от 1934.
FShS (1984), Fjalor i shqipes së sotme, Tiranë.
Dokle N. (2007), Rečnik goranski (nashinski) – allbanski, Sofia.
Meyer G. (2007), Fjalor etimologjik i gjuhës Shqipe – 1891, Tiranë.
Orel Vl. (1998), Albanian etymological dictionary, Leiden-Boston-Köln.
Paliga S. (2014), Ethnic and Linguistic Distinctions in the Ancient Balkan Area. How Many Languages Were There in the Antiquity?, [в]: Балканските езици, литератури и култури. Дивергенция и конвергенция. Международна конференция, посветена на 20-годишнината от създаването на специалност Балканистика. София, 30–31 май, София, c. 38–43.
Siatkowski J. (2012), Slowińskie nazwy części ciała w historii i dialektach, Warszawa.
Λεχικο, Λεχικο Ελληνοβουλγαρικο, София, 1957.
Licencja
Autorzy
Autorzy tekstów przyjętych do publikacji w czasopiśmie Gwary Dziś są zobowiązani do wypełnienia, podpisania i odesłania na adres redakcji umowy o udzielenie nieodpłatnej licencji do utworów, z zobowiązaniem do udzielania sublicencji CC.
Zgodnie z umową, autorzy tekstów opublikowanych w czasopiśmie Gwary Dziś udzielają Uniwersytetowi im. Adama Mickiewicza w Poznaniu niewyłącznej i nieodpłatnej licencji oraz zezwalają na użycie sublicencji Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0).
Autorzy zachowują prawa do dalszego, swobodnego rozporządzania utworem.
Użytkownicy
Zainteresowani użytkownicy internetu uprawnieni są do korzystania z utworów opublikowanych od 2015 r. w Gwarach Dziś pod następującymi warunkami:
uznanie autorstwa - obowiązek podania wraz z rozpowszechnionym utworem, informacji, o autorstwie, tytule, źródle (odnośniki do oryginalnego utworu, DOI) oraz samej licencji;
bez tworzenia utworów zależnych - utwór musi być zachowany w oryginalnej postaci, nie można bez zgody twórcy rozpowszechniać np. tłumaczeń, opracowań.
Do wszystkich tekstów opublikowanych przed 2015 r. prawa autorskie są zastrzeżone.
Inne
Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu zachowuje prawo do czasopisma jako całości (układ, forma graficzna, tytuł, projekt okładki, logo itp.).