Pressto.

Nagłowek strony

Muhajirs. Remarks on Muslims’ Emigration from the Bulgarian Lands in the Turn of 19th and

Krzysztof Popek

DOI: http://dx.doi.org/10.14746/bp.2016.23.4

Abstrakt


During the Russo-Turkish War (1877–1878) and the first months after that conflict about 500 thousands Muslims emigrated from Bulgarian lands, 250 thousands died because of hostilities, hunger, diseases and cold. The prewar number of Muslim population of Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia decreased by about 50%. After the peace, the emigration of Muslims was still progressing – it is estimated that in 1878–1912 350 thousands

Muslims left Bulgarian lands. The paper concentrated on the main causes and effects of that phenomenon: a lack of career possibilities for the Muslim elites, the fear of retaliation for taking part in pogroms during the April Uprising, the so-called Agrarian Revolution, the defeat of rebellions against the new authorities, army recruitment and an inability to adapt to transformations of the Bulgarian society. There are also presented the attitude of Bulgarian authorities to these phenomenon, which had the pivotal meaning for the demographic structure of Bulgarian state: the percent of Muslims declined from 23,5% in 1879\1881 (for Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia) to 15% in 1905.

Słowa kluczowe


Historia Bułgarii; przełom XIX i XX wieku; emigracja; mniejszość turecka w Bułgarii; Bałkany

Pełny tekst:

Bibliografia


Źródła archiwalne

Archiwum Bułgarskiej Akademii Nauk w Sofii (skrót – БАН): ф. 3к – Константин Иречек, ф. 19к – Стефан Стамболов, ф. 144к – митрополит Симеон Варнено-Преславски.

Bułgarskie Archiwum Historyczne w Sofii (skrót – БИА): ф. 11к – Драган Цанков, ф. 19к – Тодор Икономов, 63к – Стефан Стамболов, 271к – княз Александър Батенберг, 272к – Иван Е. Гешов, 290к – Димитър Греков.

Centralne Archiwum Państwowe w Sofii (skrót – ЦДА): ф. 20к – Областно събрание на Източна Румелия, ф. 159к – Министерство на финансите, ф. 284к – Министърски съвет.

Prasa

„Балканска зора”, Пловдив 1890.

„Витоша”, София 1879–1880.

„Държавен вестник”, София 1895, 1906.

„Периодическо списание”, София 1893.

„Родопски напредък”, Чепеларе 1906.

„Сборник народни умотворения, наука и книжнина“, София 1890.

„Славиеви гори”, Чепеларе 1894.

Źródła drukowane

Ethnic Minorities in the Balkan States 1860–1971, vol. 1: 1860–1885, ed. B. Destani, Archive Edition, Cambridge 2003.

Historia Bułgarii 1870–1915. Materiały źródłowe z komentarzami, t. 1: Polityka międzynarodowa, red. J. Rubacha, A. Malinowski, A. Giza, Wydawnictwo Neriton, Warszawa 2006.

Historia Bułgarii 1870–1915. Materiały źródłowe z komentarzami, t. 3: Polityka wewnętrzna, red. J. Rubacha, A. Malinowski, Wydawnictwo Neriton, Warszawa 2009.

Naród i kultura. Antologia esejów i artykułów o narodzie i kulturze bułgarskiej, wyb. i oprac. W. Gałązka, Kraków 1985.

Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, т. 1: 1878–1893, съст. В. Трайкова, А. Гребенаров, Р. Караганев, Р. Прахова, Издателство на БАН, София 1993.

Вазов И., Събрани съчинения, т. 12, ред. Г. Цанев, Български писател, София 1977.

Гешов И. Е., Лична кореспонденция, ред. Р. Попов, В. Танккова, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София 1994.

Дечев В., Миналото на Чепеларе. Принос за историята на Родопа, т. 2, ред. Г. И. Чичовски, Община Чепеларе, Чепеларе 2002.

Димитров Г., Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отночение , т. 1, ред. П. Величков, Издателство „Изток-Запад“, София 2013.

Изложение за състояние на Варненското окръжие през 1902–1903, Варна 1903.

Изложение за състояние на Варненското окръжие през 1905–1906, Варна 1906.

Изложение за състояние на Пловдивското окръжие през 1888–1889, Пловдив 1890.

Изложение за състояние на Шуменското окръжие през 1891 г., Шумен 1891.

Изложение за състояние на Шуменското окръжие през 1893–1894, Шумен 1894.

Изложение за състояние на Шуменското окръжие през 1902–1903, Шумен 1903.

Илков Д., Принос към история на град Стара Загора, Пловдив 1908.

Иречек К., Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история, ч. I: Българска държава, Пловдив 1899.

История на българите 1878–1944 в документи, т. 1: 1878–1912, ч. 1: Възстановяване и развитие на българската държава, ред. В. Георгиев, С. Трифонов, Издателство Просвета, София 1996.

Кейе Е., В България и Румелия, прев. Г. Пеев, Полис, София 2006.

Милетич Л., Старото българско население в североизточна България, София 1902.

Овсяный Н., Русское управление в Болгарии в 1877–78–79 гг., т. II: Восточная Румелия и Адрианопольский санджак, Петербург 1907.

Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903– 1925). Документален сборник, съст. Ц. Билярски, В. Катанов, Главно управление на архивите при МС, София 2009.

Покръстването на българите мохамедани 1912–1913. Документи, ред. В. Георгиев, С. Трифонов, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София 1995.

Попконстантинов Х. , Непокорените села, кн. 1, Велико Търново 1887.

Попконстантинов Х. , Непокорените села, кн. 2, София 1886.

Попконстантинов Х., Спомени, пътеписи, писма, ред. А. Примовски, Н. Примовски, Издателство: Христо Г. Данов, Пловдив 1970.

Радев С., Строителите на съвременна България, т. 1: Царуването на кн. Александра, ред. Е. Стателова, Български писател, София 1990.

Руско-турската война 1877– 1878 г. Дневници, спомени, записки, кореспонденция, съст. И. В. Илана, Л. Я. Сает, Г. Пиндикова, И. Георгиева, Главно управление на архивите, София 1998.

Статистически годишник на Българското Царство, год. 1: 1909, София 1910.

Статистически годишник на Българското Царство, год. 3: 1911, София 1914.

Шишков С. Н. , Българо-мохамеданите (помаци). Историко-земеписен и народоучен преглед с образи, Пловдив 1936.

Шишков С. Н. , Избрани произведения, ред. К. Василев, Издателство: Христо Г. Данов, Пловдив 1965.

Literatura przedmiotu

Bieber F., Muslim Identity in the Balkans before the Establishment of Nation States, „Nationalities Papers”, 28, 2000, 1, s. 13–28.

Crampton R., Bulgaria, Oxford University Press, Oxford 2007.

Crampton R., The Turks in Bulgaria 1878–1944, [w:] The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, ed. K. Karpat, The Isis Press, Istanbul 1990, s. 43–78.

Dymarski M., Konflikty na Bałkanach w okresie kształtowania się państw narodowych w XIX i na początku XX wieku, Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, Wrocław 2010.

Eminov A., Turkish and Other Muslim Minorities in Bulgaria, Hurst & Company, London 1997.

Ergül F. A., The Ottoman Identity: Turkish, Muslim or Rum?, „Middle Eastern Studies”, 48, 2012, 4, s. 629–645.

Höpken W., Der Exodus: Muslimische Emigration aus Bulgarien im 19. Und 20. Jahrundert , [w:] Osmanen und Islam in Südosteuropa, her. R. Lauer, H. G. Majer, De Gruyter, Berlin-Boston 2014, s. 303–433.

Höpken W., From Religous Idendity to Ethnic Mobilisation: the Turks of Bulgaria before, under and since Communism, [w:] Muslim Identity and the Balkan States, ed. H. Poulton, S. Taji–Farouki, C. Hurst & Co. Publishers, London 1997, s. 54–81.

Jelavich B., Historia Bałkanów, t. 1: Wiek XVIII i XIX, tłum. K. Salawa, J. Polak, Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, Kraków 2005.

Jezernik B., Dzika Europa. Bałkany w oczach zachodnich podróżników, tłum. P. Oczko, Universitas, Kraków 2007

Karpat K., Ottoman Population 1830–1914. Demographic and Social Characteristic, University of Wisconsin Press, Wisconsin-London 1985.

Klejn Z., Polacy na czele powstania w Rodopach, „Wojskowy Przegląd Historyczny”, 1996, 3, 128–156.

Klejn Z., Rola mniejszości narodowych w państwowym i narodowym odrodzeniu Bułgarii (1877–1914), „Balcanica Posnaniensia”, 1112, 2001, s. 113–120.

Kostanick H. L., Turkish Resettlement of Refugees from Bulgaria, 1950–1953, „Middle East Journal“, 9, 1955, 1, s. 41–52.

Leksykon tradycji bułgarskiej, red. G. Szwat-Gyłybowa, Slawistyczny Ośrodek Wydawniczy, Warszawa 2011.

Lory B., Ahmed Aga Tămrašlijata: The Last Derebey of the Rhodopes, [w:] The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, ed. K. Karpat, The ISIS Press, Istanbul 1990, s. 179–202.

Mazower M., The Balkans: From the End of Byzantium to the Present Day, Weidenfeld & Nicolson, Phoenix 2002.

McCarthy J., Muslim in Ottoman Europe: Population from 1880 to 1912, „Nationalities Papers”, 28, 2000, 1, s. 29–43.

Neuburger M., The Orient Within: Muslim Minorities and the Negotiation of Nationhood in Modern Bulgaria, Cornell University Press, Ithaca-London 2004.

Pandevska M., Migration of the Muhajirs in Macedonia during the Great Eastern Crisis (1875–1881), „Balcanica Posnaniensia. Acta et studia”, 2122, 2001, s. 103–111.

Popek K., Mniejszość muzułmańska w Bułgarii, „Przegląd Geopolityczny”, 14, 2015, s. 71–85.

Rodogno D., Against Massacre: Humanitarian Interventions in the Ottoman Empire, 1815–1914, Princeton University Press, Princeton 2012.

Rubacha J., Gospodarka Bułgarii na przełomie XIX i XX wieku, „Słupskie Studia Historyczne”, 2011, 17, s. 143–158.

Rusin B., Ekscesy antyżydowskie na ziemiach bułgarskich Imperium Osmańskiego w czasie wojny rosyjsko-tureckiej 1877–1878, „Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo-Wschodniej”, 51, 2016, 1, s. 5–21.

Sonyel S. R., Minorities and the Destruction of the Ottoman Empire, Turkish Historical Society Printing House, Ankara 1993.

Stoianovich T., Balkan Worlds: the First and Last Europe, M.E. Sharpe, Armonk-London 1992.

Stanilov K., Donchev V., The Restructuring of Bulgarian Towns at the End of Nineteenth Century, „Urban Morphology“, 8, 2004, 2, s. 91–105.

Stanoeva E., Interpretations of the Ottoman Urban Legacy in the National Capital Building of Sofia (1878–1940), [w:] Ottoman Legacies in the Contemporary Mediterranean. The Balkans and the Middle East Compared, ed. E. Ginio, K. Kaser, The European Forum at the Hebrew University, Jerusalem 2013, s. 209–230.

Şimşir B., The Turks of Bulgaria (1878–1985), K. Rustem and Brother, London 1988.

Todorova M., Bałkany wyobrażone, tłum. P. Szymor, M. Budzińska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2008.

Toumarkine A., Les Migrations des Populations Musulmanes Balkaniques en Anatolie (1876–1913), Éditions Isis, Istanbul 1995.

Turan Ö., The Turkish Minority in Bulgaria (1878–1908), The ISIS Press, Ankara 1998.

Üre P., Immediate Effects of the 1877–1878 Russo-Ottoman War on the Muslims of Bulgaria, „History Studies”, 13, 2013, s. 153–170.

Vasileva D., Bulgarian Turkish Emigration and Return, „International Migration Review”, 26, 1992, s. 342–352.

Арденски В. , Загаснали огнища. Изселническите процеси сред българите мохамедани в периода 1878–1944 г., ИК “Ваньо Недков”, София 2005.

Вълчев А., Тъмръш, Издателство на Отечествения фронт, София 1973.

Генчев Н., Българска възрожденска интелигенция, УИ „Св. Климент Охридски“, София 1991.

Генчев Н., Българската култура XV–XIX в., УИ „Св. Климент Охридски”, София 1988.

Генчев Н., Българското възраждане, ИК „Иван Вазов“, София 1995.

Георгиев Х., Европейската архитектура на българския град в края на XIX век. Културните измерения на една нова балканска идентичност, „Българска наука”, 2012, 46, s. 125–138.

Гиневски Х., Миналото на Средните Родопи – XIX и назалото на XX век. Възраждане, Унив. Изд. ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна 2008.

Гюдуров Д., Религиозната политика на България и мюсюлманите (1919–1925 г.), „Годишник на департамент История НБУ”, 2, 2007, s. 342–390.

Даскалов Р., Българското общество 1878–1939, т. 2: Население, общество, култура, ИК „Гутенберг“, София 2005.

Елдъров С., Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878–1944 г., [w:] История на мюсюлманската култура по българските земи, т. 7, ред. Р. Градева, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, София 1997, s. 592–666.

Елдъров С., Последният кръстоносен поход. БПЦ и покръстване на българо-мохамедани през 1912–1913, „Българска историческа библиотека ”, 2000, 2, s. 18–38.

Илиева Н., Турската етническа група в България (1878–2001), НИГГГ-БАН, София 2010.

Кальонски А., Груев М., Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици, „Либерален преглед”, 2011, 2, s. 611–634.

Коледаров П., Мичев Н., Промените в имената и статута на селищата в България 1878–1972, Наука и изкуство, София 1973.

Косев К., Дойнов С., От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София 2007.

Косев К., Жечев Н., Дойнов Д., Априлското въстание в съдбата на българския народ, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София 2001.

Лори Б., Съдбата на османското наследство. Българската градска култура 1878–1900, прев. Л. Янакиева, Amicitia, София 2002.

Маева М. М., Българските турци-преселеници в Република Турция (Култура и идентичност), Международен център за изследване на малцинствата икултурните взаимодействия, София 2006.

Маккарти Дж., Смърт и изгнание: Етническото прочистване на османските мюсюлмани (1821–1922), прев. К. Панайотова, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2010.

Назърска Ж., Българската държава и нейните малцинства 1879–1885, ИК „ЛИК“, София 1999.

Назърска Ж., Малцинствено-религиозната политика в Източна Румелия (1879–1885), [w:] Мюсюлманските общности на Балканите и в България, т. 1, ред. A . Желязкова, Международен център за изследване на малцинствата икултурните взаимодействия, София 1997, s. 113–235.

Стателова Е., Източна Румелия. Икономика, политика, култура 18791885, Отечествен фронт, София 1983.

Стоянов В., Турското население в България между полюсите на етническата политика, ИК „ЛИК“, София 1997.

Стоянова П., Покръстването на българските мюсюлмани, „Анамнеза”, 1, 2006, 3, s. 128–144.


Statystyki

Abstrakt - 134 PDF - 60

Altmetric

Zewnętrzne odnośniki

  • Obecnie brak jakichkolwiek odnośników.




Copyright (c) 2017 Krzysztof Popek

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International License.