The Hemos mountains in the context of Byzantine cultural and economic influences on Early Medieval Bulgaria.

Main Article Content

Kirił Marinow

Abstract

The text discusses the importance of the Hemos mountain range (nowadays including Pre-Balkan, Stara Planina and Sredna Gora massifs) which separated the core territory of the early medieval Bulgaria in the North from the Byzantine lands in the South (almost through the entire so-called pagan or barbarian period of the Bulgarian state, i.e. from the end of 7th to the middle of 9th centuries), and divided the state in two geographically separated territories during the rest part of the existence of the so-called First Bulgarian Empire (from the second half of the 9th to the end of 10th and beginning of 11th centuries). The source investigation shows that especially during the first half of the period in consideration – the mentioned pagan (barbarian) period – the mountains really acted, to a certain degree, as a barrier for the Byzantine influences on the Bulgarians. That was because of the ideological (political) and religious differences between both the states.

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

Section
Articles

References

  1. Źródła:
  2. Anastasii Bibliothecarii epistolae sive praefationes, wyd. Ernst Perels, Gerhard Laehr, w: MGH, t. VII, s. 395–442.
  3. Anastasii Bibliothecarii Historia de vitis Romanorum Pontificum: vita Hadriani II papae, wyd. Jacques Paul Migne, w: Liber Pontificalis, PL, t. CXXVIII, kol. 1379–1396.
  4. Anastasii Bibliothecarii Historia de vitis Romanorum Pontificum: vita Nicolai I papae, wyd. Jacques Paul Migne, w: Liber Pontificalis, w: PL, t. CXXVIII, kol. 1357–1378.
  5. Annales Bertiniani, wyd. Georg Heinrich Pertz, w: MGH.SS, t. I, s. 419–515.
  6. Hadriani II. papae epistolae, wyd. Ernst Perels, w: MGH.EE, t. VI, Karolini aevi IV, s. 691–765.
  7. Ioannis Scylitzae synopsis historiarum, ed. Joannes Thurn, Berolini et Novi Eboraci 1973.
  8. Nicephori Patriarchae Constantinopolitani breviarium historicum, wyd. Cyril Mango, Washingtoniae D.C. 1990.
  9. Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani antirrhereticus tertius: Adversus Constantinum Copronymum, wyd. Jacques Paul Migne, w: PG, t. C, kol. 375–534.
  10. Nicolai Constantinopolitani Patriarchae epistolae, wyd. Romilly James Heald Jenkins, Leendert Gerrit Westerink, przekł. Romilly James Heald Jenkins, Washingtoniae D.C. 1973.
  11. Nicolai I. papae epistolae, wyd. Ernst Perels, w: MGH.EE, t. VI, Karolini aevi IV, s. 257–690.
  12. Notkeri Balbuli Gesta Karoli Magni imperatoris, wyd. Hans F. Haefele, Berolini 1959.
  13. Sigeberti Gemblacensis chronographia, wyd. Ludwig Konrad Bethmann, w: MGH.SS, t. VI, s. 268–374.
  14. Testimonia najdawniejszych dziejów Słowian. Seria grecka, z. III, Pisarze z VII–X wieku, wydali Alina Brzóstkowska i Wincenty Swoboda, Wrocław 1995.
  15. Theophanis chronographia, t. I, wyd. Carl de Boor, Lipsiae 1883.
  16. Theophanis Continuati, wyd. Immanuel Bekker, Bonnae 1838.
  17. Bios tou hosiu patros hemon Blasiou, w: Acta Sanctorum, Novembris, t. IV, wyd. Hippolyt Delehaye, Paul Peeters, Bruxellis 1925, s. 657–669 [Βίος τοῦ ὁσίου πατρὸς ἡμῶν Βλασίου, w: Acta Sanctorum, Novembris, t. IV, wyd. Hippolyt Delehaye, Paul Peeters, Bruxellis 1925, s. 657–669].
  18. Literatura:
  19. Adelson Howard Laurence, Early Medieval Trade Routes, „The American Historical Review”, 1960, nr 65.2, s.284–287.
  20. Aladžov Andrej, Vizantijskijat grad i bălgarite VII–IX vek (po archeologičeski danii), Sofija, 2009 [Аладжов Андрей, Византийският град и българите VII–IX век (по археологически данни), София, 2009].
  21. Aleksandrov Emil, Drevna i srednovekovna bălgarska diplomacija, w: Istorija na bălgarite, t. IV, Bălgarskata diplomacija ot drevnostta do naši dni, red. idem, Sofija, 2003, s. 17–154 [Александров Емил, Древна и средновековна българска дипломация, w: История на българите, t. IV, Българската дипломация от древността до наши дни, red. idem, София, 2003, s. 17–154].
  22. Aleksiev Jordan, Rannovizantijskijat grad văv Veliko Tărnovo, w: Istoriko-archeologičeski izsledvanija. V pamet na prof. d-r Stančo Vaklinov, red. Kazimir Popkonstantinov, Veliko Tărnovo, 1994, s. 21–28 [Алексиев Йордан, Ранновизантийският град във Велико Търново, w: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов, red. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 1994, s. 21–28].
  23. Angelov Dimităr, Das byzantinische Reich und der mittelalterliche bulgarische Staat, „Byzantinobulgarica”, 1986, nr 8, s. 9–16.
  24. Angelov Dimităr, Die gegenseitigen Beziehungen und Einflüsse zwischen Byzanz und dem mittelalterlischen Bulgarien, „Byzantinoslavica”, 1959, nr 20.1, s. 40–49.
  25. Angelov Dimităr, Obrazuvane na bălgarskata narodnost, 2Sofija, 1981 [Ангелов Димитър, Образуване на българската народност, 2София, 1981].
  26. Angelov Dimităr, Pokrăstvane na bălgarite – pričini i posledstvija, w: idem, Iz srednovekovnoto ni minalo, Sofija, 1990, s. 86–112 [Ангелов Димитър, Покръстване на българите – причини и последствия, w: idem, Из средновековното ни минало, София, 1990, s. 86–112].
  27. Angelov Dimităr, Vizantijski vlijanija vărchu srednovekovna Bălgarija, „Istoričeski pregled”, 1947/1948, nr 4.4–5, s. 401–416 [Ангелов Димитър, Византийски влияния върху средновековна България, „Исторически преглед”, 1947/1948, nr 4.4–5, s. 401–416].
  28. Angelov Dimităr, Vizantijski vlijanija vărchu srednovekovna Bălgarija. Klasovi elementi v oficjalnata cărkovna literatura, „Istoričeski pregled”, 1948/1949, nr 5.5, s. 587–601 [Ангелов Димитър, Византийски влияния върху средновековна България. Класови елементи в официалната църковна литература, „Исторически преглед”, 1948/1949, nr 5.5, s. 587–601].
  29. Angelov Dimităr, Vizantija i Bălgarija, w: Bălgarija v sveta ot drevnostta do naši dni, t. I, red. Dimităr Kosev, Sofija, 1979, s. 190–198 [Ангелов Димитър, Византия и България (VII–XIV в.), w: България в света от древността до наши дни, t. I, red. Димитър Косев, София, 1979, s. 190–198].
  30. Angelov Dimităr, Vizantija. Văzchod i zalez na edna imperija, Sofija, 1991 [Ангелов Димитър, Византия. Възход и залез на една империя, София, 1991].
  31. Angelov Dimităr, Văprosat za političeskite emigranti v otnošenijata meždu Vizantija i srednovekovna Bălgarija, „Antičnaja drevnost’ i srednie veka”, 1973, nr 10, s. 112–123 [Ангелов Димитър, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България, „Античная древность и средние века”, 1973, nr 10, s. 112–123].
  32. Angelov Dimităr, Wichtigste Momente in der politischen Geschichte des Schwarzmeergebietes vom 4. bis zur Mitte des 15. Jh., „Byzantinobulgarica”, 1981, nr 7, s. 452–485.
  33. Angelov Petăr, Bălgarskata srednovekovna diplomacija, Sofija, 1988 [Ангелов Петър, Българската средновековна дипломация, София, 1988].
  34. Atanasov Georgi, Christijanskijat Durostorum–Drăstar. Dorostolskata eparchija prez Kăsnata antičnost i Srednovekovieto IV–XIV v., Varna, 2007 [Атанасов Георги, Християнският Дуросторум–Дръстър. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието IV–XIV в., Варна, 2007].
  35. Atanasov Georgi, Nov pogled kăm demografskite i etnokulturnite promeni v Dobrudža prez Srednovekovieto, „Studia Balcanica”, 2001, nr 23, s. 185–214 [Атанасов Георги, Нов поглед към демографските и етнокултурните промени в Добруджа през Средновековието, „Studia Balcanica”, 2001, nr 23, s. 185–214].
  36. Atanasov Georgi, Ošte za datirovkata i monašeskata organizacija v skalnata obitel Murfatlar, w: Velikotărnovskijat Universitet „Sv. sv. Kiril i Metodij” i bălgarskata archeologija, red. Boris Borisov, Veliko Tărnovo, 2010, s. 467–485 [Атанасов Георги, Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар, w: Великотърновският Университет „Св. св. Кирил и Методий” и българската археология, red. Борис Борисов, Велико Търново, 2010, s. 467–485].
  37. Atanasov Georgi, Za chronologijta i monašeskata organizacija v skalnite obiteli na Părvoto bălgarsko carstvo, w: Svetogorska obitel Zograf, t. III, red. Vasil Gjuzelev, Sofija, 1999, s. 281–299 [Атанасов Георги, За хронологията и монашеската организация в скалните обители на Първото българско царство, w: Светогорска обител Зограф, t. III, red. Васил Гюзелев, София, 1999, s. 281–299].
  38. Bakalov Georgi, Faktori za vizantijskata kulturna dominacija na Balkanite, w: Meždunarodna konferencija „Vizantijskoto kulturno nasledstvo i Balkanite”, Septemvri 6–8, 2001, Plovdiv, Bălgarija. Sbornik dokladi, red. idem, Ivan Džambov, [s.l., s.a], s. 15–25 [Бакалов Георги, Фактори за византийската културна доминация на Балканите, w: Международна конференция „Византийското културно наследство и Балканите”, Септември 6–8, 2001, Пловдив, България. Сборник доклади, red. idem, Иван Джамбов, [s.l., s.a], s. 15–25].
  39. Bakalov Georgi, La politique culturelle et religieuse de Byzance a l’égard des Salves balkaniques, „Harvard Ukrainian Studies”, 1988/1989, nr 12/13, s. 387–399.
  40. Bakalov Georgi, Vizantijskijat kulturen model v idejno-političeskata struktura na Părvata bălgarska daržava, „Istorija”, 1994, nr 2.4/5, s. 13–27 [Бакалов Георги, Византийският културен модел в идейно-политическата структура на Първата българска държава, „История”, 1994, nr 2.4/5, s. 13–27].
  41. Beševliev Bojan, Krăstopătnoto značenie na Balkanskija poluodtrov otrazeno v starite karti /ot III do XIX vek/, w: Srednovekovnite Balkani: politika, religija, kultura, red. Liljana Simeonova, Sofija, 1999, s. 193–203 [Бешевлиев Боян, Кръстопътното значение на Балканския полуостров отразено в старите карти /от III до XIX век/, w: Средновековните Балкани: политика, религия, култура, red. Лиляна Симеонова, София, 1999, s. 193–203].
  42. Beševliev Veselin, Bălgari i gărci v technite vzaimni vlijanija prez vekovete, w: Prez vekovete. Istoričeski, narodopisni i archeologičeski statii, red. Krăstju Mijatev, Sofija, 1938, s. 181–189 [Бешевлиев Веселин, Българи и гърци в техните взаимни влияния през вековете, w: През вековете. Исторически, народописни и археологически статии, red. Кръстю Мятев, София, 1938, s. 181–189].
  43. Beševliev Veselin, Die Protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte, Amsterdam 1981.
  44. Beševliev Veselin, Geografijata na Bălgarija u vizantijskite avtori, „Izvestija na Narodnija muzej – Varna”, 1987, nr 23 (38), s. 37–70 [Бешевлиев Веселин, Географията на България у византийските автори, „Известия на Народния музей – Варна”, 1987, nr 23 (38), s. 37–70].
  45. Beševliev Veselin, Tri prinosa kăm bălgarskata srednovekovna istorija, w: Izsledvanija v čest na Marin S. Drinov, red. Aleksandăr Kolev Burmov, Dimităr Angelov, Ivan Dujčev, Sofija, 1960, s. 283–300 [Бешевлиев Веселин, Три приноса към българската средновековна история, w: Изследвания в чест на Марин С. Дринов, red. Александър Колев Бурмов, Димитър Ангелов, Иван Дуйчев, София, 1960, s. 283–300].
  46. Beševliev Veselin, Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De aedificiis”, Amsterdam 1970.
  47. Bojadžiev Nikolaj, Krepostna sistema v Srednite Rodopi prez kăzsnata antičnost i srednovekovieto, w: Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, z. I, red. Boni Petrunova, Andrej Aladžov, Elena Vasileva, Sofija, 2009, s. 103–110 [Бояджиев Николай, Крепостна система в Средните Родопи през късната античност и средновековието, w: Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, z. I, red. Бони Петрунова, Андрей Аладжов, Елена Василева, София, 2009, s. 103–110].
  48. Bordea Gheorghe Poenaru, Monnaies byzantines des VIe–VIIe siècles en Dobroudja, w: Actes du XIVe Congrès International des Études Byzantines, Bucarest, 6–12 septembre 1971, t. III, red. Mihai Berza, Eugen Stănescu, Bucarest 1976, s. 202–213.
  49. Borisov Boris, Do tuk stiga Bălgarija (Beležki po chronologijata i razvitieto na selištnata mreža v Južna Bălgarija po vremeto na Părvoto bălgarsko carstvo), w: Ottuka započva Bălgarija. Materiali ot vtorata nacionalna konferencija po istorija, archeologija i kulturen turizăm „Pătuvane kăm Bălgarija” – Šumen, 14–16.05.2010 godina, red. Ivan Jordanov, Šumen, 2011, s. 231–251 [Борисов Борис, До тук стига България (Бележки по хронологията и развитието на селищната мрежа в Южна България по времето на Първото българско царство), w: Оттука започва България. Материали от втората национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шимен, 14–16.05.2010 година, red. Иван Йорданов, Шумен, 2011, s. 231–251].
  50. Borisov Boris Donev, Vizantijskata krepost „Kastra Rubra” i pochodite na chan Krum prez 812–813 g., w: „Bălgarija, zemja na blaženi...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Meždunarodna konferencija v pamet na Prof. d.i.n. Jordan Anfreev, red. Ivan Lazarov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 223–233 [Борисов Борис Донев, Византийската крепост „Кастра Рубра” и походите на хан Крум през 812–813 г., w: „България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на Проф. д.и.н. Йордан Андреев, red. Иван Лазаров, Велико Търново, 2009, s. 223–233].
  51. Božilov Ivan, Bălgarija pri car Petăr (927–969), w: idem, Vasil Gjuzelev, Istorija na srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija, 1999, s. 271–307 [Божилов Иван, България при цар Петър (927–969), w: idem, Васил Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София, 1999, s. 271–307].
  52. Božilov Ivan, Car Simeon Veliki (893–927): ot “varvarskata” dăržava do christijanskoto carstvo, w: idem, Vasil Gjuzelev, Istorija na srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija, 1999, s. 229–270 [Божилов Иван, Цар Симеон Велики (893–927): от “варварската” държава до християнското царство, w: idem, Васил Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София, 1999, s. 229–270].
  53. Božilov Ivan, Kulturata na Srednovekovna Bălgarija, Sofija, 1996 [Божилов Иван, Културата на Средновековна България, София, 1996].
  54. Božilov Ivan, Ot “varvarskata” dăržava do carstvoto. Bălgarija ot sredata na IX v. do parvite desetiletija na X v., w: idem, Sedem etjuda po srednovekovna istorija, Sofija, 1995, s. 73–129 [Божилов Иван, От “варварската” държава до царството. България от средата на IX в. до първите десетилетия на X в., w: idem, Седем етюда по средновековна история, София, 1995, s. 73–129].
  55. Božilov Ivan, Raždaneto na Srednovekovna Bălgarija (nova interpretacija), w: idem, Sedem etjuda po srednovekovna istorija, Sofija, 1995, s. 11–72 [Божилов Иван, Раждането на Средновековна България (нова интерпретация), w: idem, Седем етюда по средновековна история, София, 1995, s. 11–72].
  56. Božilov Ivan, Dimitrov Christo, Protobulgarica (zametki po istorii protobolgar do serediny IX v.), „Byzantinobulgarica”, 1995, nr 9, s. 7–61 [Божилов Иван, Димитров Христо, Protobulgarica (заметки по истории протоболгар до середины IX в.), „Byzantinobulgarica”, 1995, nr 9, s. 7–61].
  57. Braudel Fernand, Morze Śródziemne i świat śródziemnomorski w epoce Filipa II, t. I, przeł. Tadeusz Mrówczyński i Maria Ochab, wstęp Bronisław Geremek i Witold Kula, Warszawa 2004.
  58. Browning Robert, Bulgaria, w: The Oxford Dictionary of Byzantium, t. I, red. Alexander Petrovich Kazhdan, New York–Oxford 1991, s. 332–334.
  59. Brzozowska Zofia, Rola carycy Marii-Ireny w recepcji elementów bizantyńskiego modelu władzy w Pierwszym Państwie Bułgarskim, „Vox Patrum”, 2016, nr 36, t. 66, s. 443–458.
  60. Charanis Peter, The Transfer of Population as a Policy in the Byzantine Empire, „Comparative Studies in Society and History”, 1961, nr 3.2, s. 140–154.
  61. Charbova Margarita Aleksandrova, Otbranitelnite săoraženija v bălgarskoto srednovekovie, Sofija, 1981 [Харбова Маргарита Александрова, Отбранителните съоръжения в българското средновековие, София, 1981].
  62. Chrisimov Nikolaj, Za vremeto na usvojavane na predplaninskite rajoni v Părvoto bălgarsko carstvo, „Izvestija na Regionalnija istoričeski muzej – Gabrovo”, 2014, nr 2, s. 55–69 [Хрисимов Николай, За времето на усвояване на предпланинските и планинските райони в Първото българско царство, „Известия на Регионалния исторически музей – Габрово”, 2014, nr 2, s. 55–69].
  63. Čobanov Todor, Sveštenite dvorci na bălgarskite kanove, Sofija, 2008 [Чобанов Тодор, Свещените дворци на българските канове, София, 2008].
  64. Curta Florin, Linear frontiers in the 9th century: Bulgaria and Wessex, „Quaestiones Medii Aevi Novae”, 2011, nr 16, 15–32.
  65. Czeppe Zdzisław, Flis Jan, Mochnacki Rodion, Geografia fizyczna świata, Warszawa 1969.
  66. Damjanov Damjan, Rannovizantijska i srednovekovna bălgarska krepost pri Boden – Sredni Rodopi, w: Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, z. I, red. Boni Petrunova, Andrej Aladžov, Elena Vasileva, Sofija, 2009, s. 111–128 [Дамянов Дамян, Ранновизантийска и средновековна българска крепост при Беден – Средни Родопи, w: Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, z. I, red. Бони Петрунова, Андрей Аладжов, Елена Василева, София, 2009, s. 111–128].
  67. Damjanov Damjan, Smoljanskata krepost v mestnostta Turluka – Sredni Rodopi, „Izvestija na Nacionalnija archeologičeski institut”, 2012, nr 40, s. 81–105 [Дамянов Дамян, Смолянската крепост в местността Турлука – Средни Родопи, „Известия на Националния археологически институт”, 2012, nr 40, s. 81–105].
  68. Dančeva-Vasileva Ani, Serdika i slavjanskite našestvija văv Vizantijskata imperija, w: Eurika. In honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae, red. Valeri Grigorov, Metodi Daskalov, Evgenija Komatarova-Balinova, Sofija, 2009, s. 79–91 [Данчева-Василева Ани, Сердика и славянските нашествия във Византийската империя, w: Eurika. In honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae, red. Валери Григоров, Методи Даскалов, Евгения Коматарова-Балинова, София, 2009, s. 79–91].
  69. Dimitrov Christo, Konstantin V (741–775), w: Vizantijskite vasilevsi, red. Ivan Božilov, Sofija 1997, s. 188–193 [Димитров Христо, Константин V (741–775), w: Византийските василевси, red. Иван Божилов, София 1997, s. 188–193].
  70. Dimitrov Christo, Slavjani i prabălgari po Zapadnoto Černomorsko krajbrežie do kraja na IX vek, „Godišnik na Sofijskija Universitet. Naučen centăr za slavjano-vizantijski proučvanija ,Ivan Dujčev’”, 1990/1991, nr 84/85.4, s. 79–100 [Димитров Христо, Славяни и прабългари по Заподното Черноморско крайбрежие до края на IX век, „Годишник на Софийския Университет. Научен център за славяно-византийски проучвания ,Иван Дуйчев’”, 1990/1991, nr 84/85.4, s. 79–100].
  71. Dimitrov Dimităr Jordanov, Tămnite vekove na Vizantija (Kulturno-istoričeski očerci), Veliko Tărnovo, 2005 [Димитров Димитър Йорданов, Тъмните векове на Византия (Културно-исторически очерци), Велико Търново, 2005].
  72. Dimitrov Marin, Ukrepitelni postrojki v Malka Skitija prez rannovizantijskata epocha (IV–VII v.), „Voennoistoričeski sbornik”, 1989, nr 58.1, s. 34–56 [Димитров Марин, Укрепителни постройки в Малка Скития през ранновизантийската епоха (IV–VII в.), „Военноисторически сборник”, 1989, nr 58.1, s. 34–56].
  73. Dinchev Ventsislav, Zikideva – an Example of Early Byzantine Urbanism in the Balkans, „Archaeologia Bulgarica”, 1997, nr 3.1, s. 54–77.
  74. Dinčev Vencislav, Rannovizantijskijat grad na chălma Carevec, Veliko Tărnovo, w: Paleobalkanistika i starobalkanistika. Vtori esenni meždunarodni četenija ‘Profesor Ivan Gălăbov’, Veliko Tărnovo 14–17 noemvri 1996 g., Veliko Tărnovo, 2000, s. 225–257 [Динчев Венцислав, Ранновизантийският град върху хълма Царевец, Велико Търново, w: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни международни четения ‘Професор Иван Гълъбов’, Велико Търново 14–17 ноември 1996 г., Велико Търново, 2000, s. 225–257].
  75. Dinčev Vencislav, Seloto v dnešnata balgarska teritorija prez rannovizantijskata epocha, w: Sbornik v čest na prof. Margarita Tačeva, red. Konstantin Bošnakov, Diljana Boteva, Sofija, 2002, s. 156–163 [Динчев Венцислав, Селото в днешната българска територия през ранновизантийската епоха, w: Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева, red. Константин Бошнаков, Диляна Ботева, София, 2002, s. 156–163].
  76. Dinev Ljubomir, Melniški Ljuben, Stara planina, Sofija, 1962 [Динев Любомир, Мелнишки Любен, Стара планина, София, 1962].
  77. Dobreva Ženja, Pătnata mreža meždu Pliska i Riškija prochod VII–IX vek, w: Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija. Materiali ot părvata nacionalna konferencija „Pătuvane kăm Bălgarija. Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija i savremennijat turizăm“, Šumen, 8–11.05.2008 g., red. Ivan Jordanov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 151–158 [Добрева Женя, Пътната мрежа между Плиска и Ришкия проход VII–IX век, w: Пътуванията в Средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуване към България. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм”, Шумен, 8–11.05.2008 г., red. Иван Йорданов, Велико Търново, 2009, s. 151–158].
  78. Drzewiecka Ewelina, Listy Symeona – protobułgarski kompleks czy zmysł taktyczny?, w: Bałkany w oczach młodego człowieka. Materiały z Międzynarodowej Naukowej Konferencji Studenckiej, Łódź, 28–29 kwietnia 2005 roku, red. Ivan Petrov, Łódź 2006, s. 83–87.
  79. Dujčev Ivan, Markellai – Marcellae. Un toponyme latin méconnu, w: idem, Medievo Byzantino-Slavo, t. III, Atti saggi di Storia Politica e litteraria, red. Enrica Follieri, Roma 1971, s. 57–62.
  80. Dujčev Ivan, Eščo o slavjano-bolgarskich drevnostjach IX-go veka, w: idem, Slavia Orthodoxa. Collected studies in the history of the Slavic Middle Ages, London, 1970, s. 75–93 (nr II) [Дуйчев Иван, Ещё о славяно-болгарских древностях IX–го века, w: idem, Slavia Orthodoxa. Collected studies in the history of the Slavic Middle Ages, London, 1970, s. 75–93 (nr II)].
  81. Dujčev Ivan, Văprosi iz vătrešnata istorija na Părvoto bălgarsko carstvo (čuždi vlijanija), w: Prez vekovete. Istoričeski, narodopisni i archeologičeski statii, red. Krăstju Mijatev, Sofija, 1938, s. 97–125 [Дуйчев Иван, Въпроси из вътрешната история на Първото българско царство (чужди влияния), w: През вековете. Исторически, народописни и археологически статии, red. Кръстю Мятев, София, 1938, s. 97–125].
  82. Dujčev Ivan, Werner Robert, Balkan, w: Lexikon des Mittelalters, t. I, München–Zürich 1977, s. 1380–1381.
  83. Dunn Archibald, The Transition from Polis to Kastron in the Balkans (III–VII cc.): general and regional perspectives, „Byzantine and Modern Greek Studies”, 1994, nr 18, s. 60–80.
  84. Fiedler Uwe, Bulgars in the Lower Danube region. A survey of the archaeological evidence and of the state of current research, w: The Other Europe in the Middle Ages. Avars, Bulgars, Khazars, and Cumans, red. Florin Curta przy wsparciu Romana Kovaleva, Leiden–Boston 2008, s. 152–236.
  85. Filiposki Toni, Prašanjeto za proodnosta na zapadniot del ot patot Via Egnatia (Drač–Solun) vo vtorata polovina na IX vek, w: Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija. Materiali ot părvata nacionalna konferencija „Pătuvane kăm Bălgarija. Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija i săvremennijat turizăm“, Šumen, 8–11.05.2008 g., red. Ivan Jordanov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 110–119 [Филипоски Тони, Прашањето за проодноста на западниот дел от патот Via Egnatia (Драч–Солун) во втората половина на IX век, w: Пътуванията в Средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуване към България. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм”, Шумен, 8–11.05.2008 г., red. Иван Йорданов, Велико Търново, 2009, s. 110–119].
  86. Fine John Van Antwerp, Junior, The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth Century to the Late Twelfth Century, Ann Arbor 1983.
  87. Gagova Krasimira, Trakija prez bălgarskoto Srednovekovie. Istoričeska geografija, 2Sofija, 2002 [Гагова Красимира, Тракия през българското Средновековие. Историческа география, 2София, 2002].
  88. Georgiev Pavel, Bălgarskata kultura sled pokrăstvaneto, w: Bălgarite i technite săsedi prez V–X vek. Katalog na izložba, red. Valeri Jotov, Vanja Pavlova, Varna, 2004, s. 19–22 [Георгиев Павел, Българската култура след покръстването, w: Българите и техните съседи през V–X век. Каталог на изложба, red. Валери Йотов, Ваня Павлова, Варна, 2004, s. 19–22].
  89. Georgiev Pavel, Glavnijat păt prez Verigava prez rannoto srednovekovie, w: Istorija na pătija. Černo more meždu Iztoka i Zapada. XII-ti Pontijski četenija văv VSU “Černorizec Charbăr”, red. Stanka Tabakova-Stoeva, Varna, 2007, s. 7–25 [Георгиев Павел, Главният път през Веригава през ранното средновековие, w: История на пътия. Черно море между Изтока и Запада. XII-ти Понтийски четения във ВСУ “Черноризец Храбър”, red. Станка Табакова-Стоева, Варна, 2007, s. 7–25].
  90. Georgiev Pavel, Glavnijat păt Vizantija – Bălgarija do kraja na VIII vek, w: Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija. Materiali ot părvata nacionalna konferencija „Pătuvane kăm Bălgarija. Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija i săvremennijat turizăm“, Šumen, 8–11.05.2008 g., red. Ivan Jordanov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 84–103 [Георгиев Павел, Главният път Византия – България до края на VIII век, w: Пътуванията в Средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуване към България. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм”, Шумен, 8–11.05.2008 г., red. Иван Йорданов, Велико Търново, 2009, s. 84–103].
  91. Georgiev Pavel, Kampusăt na Odesos. Istoričeski beležki za negovata lokalizacija, „Izvestija na Narodnija muzej – Varna”, 2005, nr 41, s. 61–79 [Георгиев Павел, Кампусът на Одессос. Исторически бележки за неговата локализация, „Известия на Народния музей – Варна”, 2005, nr 41, s. 61–79].
  92. Georgiev Pavel, Varna historica et protobulgarica. Opit za charakteristika, w: Problemi na prabălgarskata istorija i kultura, t. IV, część 2, red. Rašo Rašev, Sofija, 2007, s. 7–36 [Георгиев Павел, Varna historica et protobulgarica. Опит за характеристика, w: Проблеми на прабългарската история и култура, t. IV, część 2, red. Рашо Рашев, София, 2007, s. 7–36].
  93. Georgieva Sаšка, Černo more kato geografski faktor v istorijata na Părvoto bălgarsko carstvo, w: Srednovekovnite Balkani: politika, religija, kultura, red. Liljana Simeonova, Sofija, 1999, s. 193–203 [Георгиева Сашка, Черно море като географски фактор в историята на Първото българско царство, w: Средновековните Балкани; политика, религия, култура, red. Лиляна Симеонова, София, 1999, s. 28–32].
  94. Gjuzelev Vasil, Danni za bălgarskoto minalo v žitieto na Vlasij Amorijski (IX–X v.), w: idem, Srednovekovna Bălgarija v svetlinata na novi izvori, Sofija, 1981, s. 51–60 [Гюзелев Васил, Данни за българското минало в житието на Власий Аморийски (IX–X в.), w: idem, Средновековна България в светлината на нови извори, София, 1981, s. 51–60].
  95. Gjuzelev Vasil, Ezičeska Bălgarija, w: Ivan Božilov, Vasil Gjuzelev, Istorija na srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija, 1999, s. 55–166 [Гюзелев Васил, Езическа България, w: Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София, 1999, s. 55–166].
  96. Gjuzelev Vasil, Kavchanite i ičirgu boilite na bălgarskoto chanstvo-carstvo (VII–XI v.), Plovdiv, 2007 [Гюзелев Васил, Кавханите и ичиргу боилите на българското ханство-царство (VII–XI в.), Пловдив, 2007].
  97. Gjuzelev Vasil, Knjaz Boris I. Bălgarija prez vtorata polovina na IX vek, Sofija 1969 [Гюзелев Васил, Княз Борис I. България през втората половина на IX век, София 1969].
  98. Gjuzelev Vasil, Konstantinopolskite manastiri – faktor za vizantijskoto vlijanie v duchovnata kultura na srednovekovna Bălgarija (VII–XV v.), w: Meždunarodna konferencija „Vizantijskoto kulturno nasledstvo i Balkanite”, Septemvri 6–8, 2001, Plovdiv, Bălgarija. Sbornik dokladi, red. Georgi Bakalov, Ivan Džambov, [s.l., s.a], s. 101–108 [Гюзелев Васил, Константинополските манастири – фактор за византийското влияние в духовната култура на средновековна България (VII–XV в.), w: Международна конференция „Византийското културно наследство и Балканите”, Септември 6–8, 2001, Пловдив, България. Сборник доклади, red. Георги Бакалов, Иван Джамбов, [s.l., s.a], s. 101–108].
  99. Gjuzelev Vasil, Priobštavane na bălgarite kam christijanstvoto: chan Boris I-Michail Pokrăstiteljat, w: Ivan Božilov, Vasil Gjuzelev, Istorija na srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija, 1999, s. 169–195 [Гюзелев Васил, Приобщаване на българите към християнството: хан Борис I-Михаил Покръстителят, w: Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София, 1999, s. 169–195].
  100. Gjuzelev Vasil, Slavjanizacija na bălgarskata duchovnost i kultura: Kirilo-Metodievskite učenici v Bălgarija (886–893), w: Ivan Božilov, Vasil Gjuzelev, Istorija na srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija, 1999, s. 212–228 [Гюзелев Васил, Славянизация на българската духовност и култура: Кирило-Методиевските ученици в България (886–893), w: Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София, 1999, s. 212–228].
  101. Gjuzelev Vasil, Srednovekovna Bălgarija (Istorija, dăržava, cărkva, narodnost i kultura), w: Istorija, izkustvo i kultura na srednovekovna Bălgarija, red. idem, Sofija, 1981, s. 9–29 [Гюзелев Васил, Средновековна България (История, държава, църква, народност и култура), w: История, изкуство и култура на средновековна България, red. idem, София, 1981, s. 9–29].
  102. Gjuzelev Vasil, Vizantijsko-bălgarskijat dialog v oblastta na kulturata, „Sbornik na Bălgarskata akademija na naukite”, 2006, nr 119.5, s. 3–10 [Гюзелев Васил, Византийско-българският диалог в областта на културата, „Сборник на Българската академия на науките”, 2006, nr 119.5, s. 3–10].
  103. Gjuzelew Wasił, Wpływy bizantyńskie w średniowiecznej kulturze bułgarskiej, „Przegląd Nauk Historycznych”, 2009, nr 8.1, s. 5–15.
  104. Gjuzelev Vasil, Značenieto na braka na car Petăr (927–969) s romejkata Marija-Irina Lakapina (911–962), w: Kulturnite tekstowe na minaloto. Nositeli, simvoli, idei, z. I, Tekstovete na istorijata, istorija na tekstovete. Materiali ot Jubilejnata meždunarodna naučna konferencija v čest na 60-godišninata na prof. d.i.n. Kazimir Popkonstantinov, Veliko Tărnovo, 29–31 oktomvri 2003, red. idem, Sofija, 2005, s. 27–33 [Гюзелев Васил, Значението на брака на цар Петър (927–969) с ромейката Мария-Ирина Лакапина (911–962), w: Културните текстове на миналото. Носители, символи и идеи, z. I, Текстовете на историята, история на текстовете. Материали от Юбилейната международна научна конференция в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 29–31 октомври 2003, red. idem, София, 2005, s. 27–33].
  105. Grigorov Valeri, Rannovizantijska krepost v mestnostta Kojčovo kale do Panagjurište (razkopki prez 2009–2011 g.), „Izvestija na Nacionalnija archeologičeski institut”, 2012, nr 40, s. 51–80 [Григоров Валери, Ранновизантийска крепост в местността Койчово кале до Панагюрище (разкопки през 2009–2011 г.), „Известия на Националния археологически институт”, 2012, nr 40, s. 51–80].
  106. Guillou Andrè, La frontière pour les Byzantins. Le barbare et le voisin, w: Byzance et ses voisins. Mélanges à la mémoire de Gyula Moravcsik à l’occasion du centième anniversaire de sa naissance, red. Thérèse Olajos, Szeged 1994, s. 17–24.
  107. Haldon John F., Byzantium in the seventh century. The transformation of a culture, Cambridge 1990.
  108. Hensel Witold, Słowiańszczyzna wczesnośredniowieczna. Zarys kultury materialnej, 4Warszawa 1987.
  109. Howard-Johnston James Douglas, Urban continuity in the Balkans in the early Middle Ages, w: Ancient Bulgaria. Papers presented to the International Symposium on the Ancient History and Archaeology of Bulgaria, University of Nottingham, Part 2, red. Andrew Graham Poulter, Nottingham 1983, s. 242–254.
  110. Howard-Johnston James, Byzantium and the North, w: Byzantina Europaea. Księga jubileuszowa ofiarowana Profesorowi Waldemarowi Ceranowi, red. Maciej Kokoszko, Mirosław Jerzy Leszka, Łódź 2007, s. 157–174.
  111. Hunger Herbert, Byzanz in der Weltpolitik von Bildersturm bis 1453, w: Historia mundi. Ein Handbuch der Weltgeschichte in zehn Bänden, Bd. VI, Hohes und spätes Mittelalter, red. Fritz Valjavec, Bern 1958, s. 386–444.
  112. Jordanov Stojan, Christijanskite skalni manastiri v Polomieto. Opit za chronologičeska văzstanovka, w: „Bălgarija, zemja na blaženi...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Meždunarodna konferencija v pamet na Prof. d.i.n. Jordan Anfreev, red. Ivan Lazarov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 459–472 [Йорданов Стоян, Християнските скални манастири в Поломието. Опит за хронологическа възстановка, w: „България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на Проф. д.и.н. Йордан Андреев, red. Иван Лазаров, Велико Търново, 2009, s. 459–472].
  113. Jordanov Ivan, Pečatite na komerkiarijata Develt, „Poselištni proučvanija”, 1992, nr 2, s. 17–85 (Йорданов Иван, Печатите на комеркиарията Девелт, „Поселищни проучвания”, 1992, nr 2, s. 17–85).
  114. Jordanov Ivan, Pečatite na komerkiarijata Develt. Addenda et corrigenda, w: Numizmatični i sfragistični prinosi kam istorijata na Zapadnoto Černomorie. Meždunarodna konferencija Varna, 12–15 septemvri 2001, red. Igor Lazarenko, Valeri Jotov, Veselin Ivanov, Vladimir Slavčev, Varna, 2004, s. 230–245 [Йорданов Иван, Печатите на комеркиарията Девелт. Addenda et corrigenda, w: Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на Западното Черноморие. Международна конференция Варна, 12–15 септември 2001, red. Игор Лазаренко, Валери Йотов, Веселин Иванов, Владимир Славчев, Варна, 2004, s. 230–245].
  115. Karastojanov Stefan, Kosovo – politikogeografska charakteristika, w: idem, Balkanite – politikogeografski analizi, t. II, Sofija, 2002, s. 128–143 [Карастоянов Стефан, Косово – политикогеографска характеристика, w: idem, Балканите – политикогеографски анализи, t. II, София, 2002, s. 128–143].
  116. Karastojanov Stefan, Osobenosti na săvremennoto politikogeografsko položenie na Balkanskite strani, w: idem, Balkanite – politikogeografski analizi, t. II, Sofija, 2002, s. 29–42 [Карастоянов Стефан, Особености на съвременното политикогеографското положение на Балканските страни, w: idem, Балканите – политикогеографски анализи, t. II, София, 2002, s. 29–42].
  117. Kirilov Chavdar, Die Reduktion der Ummauerten Stadtfläuche und die Frage nach dem Verfall der Antiken Stadt, „Archaeologia Bulgarica”, 2006, nr 10.2, s. 55–104.
  118. Koder Johannes, „Euromediterraneum” i „Eurazja” w poglądach Bizantyńczyków na przestrzeń i politykę, tłum. i red. Kazimierz Ilski, Anna Kotłowska. Poznań 2007.
  119. Koder Johannes, To Bydzantio os choros. Eisagoge sten Istorike Geografia tes Anatolikes Mesogeiou ste Bydzantine Epoche, metafrase Dionysios Ch. Stathakopoulos, Thessalonike, 2005 [Koder Johannes, Το Βυζάντιο ως χώρος. Εισαγωγή στην Ιστορική Γεωγραφία της Ανατολικής Μεσογείου στη Βυζαντινή Εποχή, μετάφραση Διονύσιος Χ. Σταϑακόπουλος, Θεσσαλονίκη, 2005].
  120. Koledarov Petăr, Političeska geografija na srednovekovnata bălgarska daržava, t. I, Ot 681 do 1018 g., Sofija, 1979 [Коледаров Петър, Политическа география на средновековната българска държава, t. I, От 681 до 1018 г., София, 1979].
  121. Koledarov Petăr Stojanov, Otbranitelnata i graničnata sistema v Bălgarija ot 681 do 1018 g., „Voennoistoričeski sbornik”, 1978, nr 47.3, s. 109–123 [Коледаров Петър Стоянов, Отбранителната и граничната система в България от 681 до 1018 г., „Военноисторически сброник”, 1978, nr 47.3, s. 109–123].
  122. Koutrakou Nike, Diplomacy and Espionage: Their Role in Byzantine Foreign Relations, 8th–10th Centuries, „Graeco-Arabica”, 1995, nr 6, s. 125–144.
  123. Kowalczyk Elżbieta, Systemy obronne wałów podłużnych we wczesnym średniowieczu na ziemiach polskich, Wrocław 1987.
  124. Kyriadzopoulos Christos A., E Thrake kata tous 10º–12º aiones. Symbole ste melete tes politikes, dioiketikes kai ekklesiastikes tes ekselikses, Thessalonike, 2000 [Κυριαζόπουλος Χριστός A., Η Θράκη κατά τους 10º–12º αιώνες. Συμβολή στη μελέτη της πολιτικής, διοικητικής και εκκλησιστικής της εξελίξης, Θεσσαλονίκη, 2000].
  125. Kyriakes Euangelos K., Bydzantio kai Boulgaroi (7os–10os ai.). Symbole sten eksoterike politike tou Bydzantiou, Athena, 1993 [Κυριάκης Ευάγγελος Κ., Βυζάντιο και Βούλγαροι (7ος–10ος αι.). Συμβολή στην εξωτερική πολιτική του Βυζαντίου, Aϑήνα, 1993].
  126. Lazarenko Igor, Numizmatični danni za datirane na opožarjavaneto na Odesos po vremeto na imperator Iraklij, „Izvestija na Narodnija muzej – Varna”, 1998/1999, nr 34/35, s. 150–166 [Лазаренко Игор, Нумизматични данни за датиране на опожаряването на Одесос по времето на император Ираклий, „Известия на Народния музей – Варна”, 1998/1999, nr 34/35, s. 150–166].
  127. Leontsine Maria, Konstantinos IV (668–685). O teleutaios protobydzantinos autokratoras, Athena, 2006 [Λεοντσίνη Μαρία, Κωνσταντίνος Δ΄ (668–685). Ο τελευταίος πρωτοβυζαντινός αυτοκράτορας, Aϑήνα, 2006].
  128. Leszka Mirosław Jerzy, Stracone złudzenia. Religijny kontekst stosunków bizantyńsko-bułgarskich w latach 863–927, w: Religijna mozaika Balkanów, red. Mariola Walczak-Mikołajczakowa, Gniezno 2008, s. 32–39.
  129. Lewis Archibald Ross, The Danube Route and Byzantium 802–1195, w: Actes du XIVe Congrès International des Études Byzantines, Bucarest, 6–12 septembre 1971, t. II, red. Mihai Berza, Eugen Stănescu, Bucarest 1975, s. 359–368.
  130. Lilie Ralph-Johannes, „Thrakien“ und „Thrakesion“, „Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik”, 1977, nr 26, s. 7–47.
  131. Litavrin Genadij Grigor’evič, Roždenie gosudarstva Bolgarii i ego bor’ba s Vizantijskoj imperiej, w: Kratkaja istorija Bolgarii. S drevniejšich vremen do našich dnej, red. idem, Moskva, 1987, s. 42–63 [Литаврин Генадий Григорьевич, Рождение государства Болгарии и его борьба с Византийской империей, w: Краткая история Болгарии. С древнейших времен до наших дней, red. idem, Москва, 1987, s. 42–63].
  132. Marinov Kirił, Strategičeskata rolja na Staroplaninskata i Srednogorskata verigi v svetlinata na bălgaro-vizantijskite voenni sblăsăci prez VII–XI vek, „Izvestija na Regionalnija istoričeski muzej – Gabrovo“ 2014, nr 2, s. 111–134 [Маринов Кирил, Стратегическата роля на Старопланинската и Средногорската вериги в светлината на българо-византийските военни сблъсъци през VII–XI век, „Известия на Регионалния исторически музей – Габрово“ 2014, nr 2, s. 111–134].
  133. Marinow Kirił, The Haemus Mountains and the Geopolitics of the First Bulgarian Empire: An Overview, “Зборник радова Византолошког института”, 2014, nr 51, s. 17–32.
  134. Maruszczak Henryk, Bułgaria, Warszawa 1971.
  135. Matanov Christo, Balkanski chorizonti. Istorija, obštestva, ličnosti, t. I, Sofija, 2004 [Матанов Христо, Балкански хоризонти. История, общества, личности, t. I, София, 2004].
  136. McCormick Michael, Narodziny Europy. Korzenie gospodarki europejskiej, 300–900, tłum. Arkadiusz Bugaj, Zbigniew Dalewski, Jacek Lang, Irena Skrzypczak, Warszawa 2009.
  137. Mišev Kiril, Južnobălgarska provincija, w: Geografija na Bălgarija v tri toma, t. III, Fiziko-geografsko i socialno-ikonomičesko rajonirane, red. idem, Sofija, 1989, s. 113–135 [Мишев Кирил, Южнобългарска провинция, w: География на България в три тома, t. III, Физико-географско и социално-икономическо райониране, red. idem, София, 1989, s. 113–135].
  138. Moczulski Leszek, Geopolityka. Potęga w czasie i przestrzeni, Warszawa 1999.
  139. Momčilov Dimčo, Južnite časti na Riškija i Vărbiškija prochod i „Erkesijata” prez Părvoto bălgarsko carstvo, w: Pliska–Preslav, t. VIII, red. Rašo Rašev, Šumen, 2000, s. 239–241 [Момчилов Димчо, Южните части на Ришкия и Върбишкия проход и „Еркесията” през Първото българско царство, w: Плиска–Преслав, t. VIII, red. Рашо Рашев, Шумен, 2000, s. 239–241].
  140. Momčilov Dimčo, Kultura i politika na Părvoto bălgarsko carstvo v Severoiztočna Trakija (po archeologičeski danni), Varna, 2007 [Момчилов Димчо, Култура и политика на Първото българско царство в Североизточна Тракия (по археологически данни), Варна, 2007].
  141. Momčilov Dimčo, Opit za demografska charakteristika na Severoiztočna Trakija VII–X vek, w: Prof. d.i.n. Stančo Vaklinov i srednovekovnata bălgarska kultura, red. Kazimir Popkonstantinov, Boris Borisov, Rosina Kostova, Veliko Tărnovo, 2005, s. 305–309 [Момчилов Димчо, Опит за демографска характеристика на Североизточна Тракия VII–X век, w: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура, red. Казимир Попконстантинов, Борис Борисов, Росина Костова, Велико Търново, 2005, s. 305–309].
  142. Momčilov Dimčo, Pătna i selištna sistema meždu Iztočna Stara Planina i „Erkesijata” IV–XIV v. (Vărbiški, Riški i Ajtoski prochod), Varna, 1999 [Момчилов Димчо, Пътна и селищна система между Източна Стара Планина и „Еркесията” IV–XIV в. (Върбишки, Ришки и Айтоски проход), Варна, 1999].
  143. Momčilov Dimčo Veselinov, Severoiztočna Trakija VII–X v., „Epochi”, 1995, nr 3.2, s. 61–70 [Момчилов Димчо Веселинов, Североизточна Тракия VII–X век, „Епохи”, 1995, nr 3.2, s. 61–70].
  144. Mutafčiev Petăr, Istorija na bălgarskija narod /681–1323/, red. Vasil Gjuzelev, Sofija, 1986 [Мутафчиев Петър, История на българския народ /681–1323/, red. Васил Гюзелев, София, 1986].
  145. Nedev Stefan T., Razgromăt na Nikifor I Genik prez 811 g., „Voennoistoričeski sbornik”, 1977, nr 46.1, s. 115–127 [Недев Стефан Т., Разгромът на Никифор I Геник през 811 г., „Военноисторически сборник”, 1977, nr 46.1, s. 115–127].
  146. Nikolov Angel, Političeska misăl v rannosrednovekovna Bălgarija (sredata na IX – kraja na X vek), Sofija, 2006 [Николов Ангел, Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X век), София, 2006].
  147. Nikolov Georgi Nikolov, The Bulgarian aristocracy in the war against the Byzantine Empire (971–1019), w: Byzantium and East Central Europe, red. Maciej Salamon, Paul Stephenson, Cracow 2001, s. 141–158.
  148. Nikolov Jordan, Vizantijskata civilizacija v rannoto srednovekovie na knjažestvo Bălgarija, w: Meždunarodna konferencija „Vizantijskoto kulturno nasledstvo i Balkanite”, Septemvri 6–8, 2001, Plovdiv, Balgarija. Sbornik dokladi, red. Georgi Bakalov, Ivan Džambov, [s.l., s.a], s. 212–225 [Николов Йордан, Византийската цивилизация в ранното средновековие на княжество България, w: Международна конференция „Византийското културно наследство и Балканите”, Септември 6–8, 2001, Пловдив, България. Сборник доклади, red. Георги Бакалов, Иван Джамбов, [s.l., s.a], s. 212–225].
  149. Nikolov Vasil, Jordanova Marina, Planinite v Bălgarija, Sofija, 2002 [Николов Васил, Йорданова Марина, Планините в България, София, 2002].
  150. Nikolova Bistra, Za „Isaja episkop na Balgarija” ot edin pečat, „Numizmatika, sfragistika i epigrafika ”, 2007, nr 3.2, s. 49–55 [Николова Бистра, За „Исая епископ на България” от един печат, „Нумизматика, сфрагистика и епиграфика”, 2007, nr 3.2, s. 49–55].
  151. Nikolova Bistra, Monašestvo, manastiri i manastirski život v Srednovekovna Bălgarija, t. I, Manastirite, Sofija, 2010 [Николова Бистра, Монашество, манастири и манастирски живот в Средновековна България, t. I, Манастирите, София, 2010].
  152. Oberhummer E., Haimos, w: Paulys Real-Encyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, t. VII/2, red. W. Kroll, Stuttgart 1912, s. 2221–2226.
  153. Obolenski Dmitri, Continuity and Discontinuity in the Balkans: The Ninth Century Syndrome, „Études Balkaniques”, 1990, nr 26.1, s. 38–41.
  154. Obolenski Dmitri, The Balkans in the ninth century: barrier or bridge?, „Byzantinische Forschungen”, 1988, nr 13, s. 47–66.
  155. Obolensky Dmitri, The Principles and Methods of Byzantine Diplomacy, w: Actes du XIIe Congrès International d’Études Byzantines, Ochride, 10–16 septembre 1961, t. I, red. G. Ostrogorski, Ð. Bošković, S. Radojčić, F. Barišić, J. Ferluga, I. Nikolajević, N. Mandić, B. Radojčić, Beograd 1963, s. 45–61.
  156. Ovčarov Dimităr, Omortag kana sjubigi ot boga vladetel na bălgarite, Sofija, 2002 [Овчаров Димитър, Омортаг кана сюбиги от бога владетел на българите, София, 2002].
  157. Ovčarov Nikolaj, Kodžamanova Daniela, Perperikon i okolnite tvărdini prez Srednovekovieto. Krepostno storitelstvo v Iztočnite Rodopi, Sofija, 2003 [Овчаров Николай, Коджаманова Даниела, Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното сторителство в Източните Родопи, София, 2003].
  158. Papadopoullos Theodore, The Byzantine Model in Frontier History, w: Actes du XIVe Congrès International des Études Byzantines, Bucarest, 6–12 septembre 1971, t. II, red. M. Berza, E. Stănescu, Bucarest 1975, s. 415–419.
  159. Papadopoulos Theodore, On the Definition of the Byzantine-African Frontier, w: Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia. In memoriam Ivan Dujčev, t. I, red. Petăr Dinekov, Aksinia Džurova, Georgi Bakalov, Krasimir Stančev, Georgi Minčev, Sofia 1988, s. 17–19.
  160. Pavlov Plamen, Buntari i avantjuristi v srednovekovna Bălgarija, Veliko Tărnovo, 2000 [Павлов Пламен, Бунтари и авантюристи в средновековна България, Велико Търново, 2000].
  161. Pavlov Plamen, Zalezăt na Părvoto bălgarsko carstvo (1015–1018), Sofija, 1999 [Павлов Пламен, Залезът на Първото българско царство (1015–1018), София, 1999].
  162. Penčev Petăr, Tiškov Charalampi, Daneva Marija, Gorunova Danka, Staroplaninska oblast, w: Geografija na Bălgarija v tri toma, t. III, Fiziko-geografsko i socialno-ikonomičesko rajonirane, red. Kiril Mišev, Sofija, 1989, s. 85–113 [Пенчев Петър, Тишков Харалампи, Данева Мария, Горунова Данка, Старопланинска област, w: География на България в три тома, t. III, Физико-географско и социално-икономическо райониране, red. Кирил Мишев, София, 1989, s. 85–113].
  163. Petkova Ilka, Problemi na vizantinizma v srednovekovna Bălgarija v trudovete na akademik Dimităr Angelov, w: Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija. Materiali ot părvata nacionalna konferencija „Pătuvane kăm Bălgarija. Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija i săvremennijat turizăm“, Šumen, 8–11.05.2008 g., red. Ivan Jordanov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 472–479 [Петкова Илка, Проблеми на византинизма в средновековна България в трудовете на академик Димитър Ангелов, w: Пътуванията в Средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуване към България. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм”, Шумен, 8–11.05.2008 г., red. Иван Йорданов, Велико Търново, 2009, s. 472–479].
  164. Petre Aurelian, Byzance et Scythie Mineure au VIIe siècle, „Revue des Études Sud-Est Européennes”, 1981, nr 19.3, s. 555–568.
  165. Petrov Petăr, Săzdavane na bălgarskata dăržava, w: Istorija na Bălgarija v četirinadeset toma, t. II, Părva bălgarska dăržava, red. Dimităr Angelov, Sofija, 1981, s. 95–110 [Петров Петър, Създаване на българската държава, w: История на България в четиринадесет тома, t. II, Първа българска държава, red. Димитър Ангелов, София, 1981, s. 95–110].
  166. Pirivatrič Srdžan, Samuilova država. Obim i karakter, Beograd, 1997 [Пириватрић Срђaн, Самуилова Држава. Обим и карактер, Београд, 1997].
  167. Pletnjov Valentin, Săštestvuval li e „kampusăt Odesopolis” blizo do Odesos prez V–VII v.?, „Izvestija na Nacionalnija archeologičeski muzej”, 2012, nr 40, s. 283–296 [Плетньов Валентин, Съществувал ли е „кампусът Одесополис” близо до Одесос през V–VII в.?, „Известия на Националния археологически музей”, 2012, nr 40, s. 283–296].
  168. Pletnjov Valentin, Varna prez Srednovekovieto, część I, Ot VII do kraja na X vek, Varna, 2008 [Плетньов Валентин, Варна през Средновековието, część I, От VII до края на X век, Варна, 2008].
  169. Polyvjannyj Dmitrij, Kul’turnoe svoeobrazie srednevekovoj Bolgarii v kontekste vizantijsko-slavjanskoj obštnosti IX–XV vekov, Ivanovo, 2000 [Полывянный Дмитрий, Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-славянской общности IX–XV веков, Иваново, 2000].
  170. Popov Račko, Granica, w: Bălgarska mitologija. Enciklopedičen rečnik, red. Anani Stojnev, Sofija, 1994, s. 90–91 [Попов Рачко, Граница, w: Българска митология. Енциклопедичен речник, red. Анани Стойнев, София, 1994, s. 90–91].
  171. Poulter Andrew, The use and abuse of urbanism in the Danubian provinces during the Later Roman Empire, w: The City in Late Antiquity, red. John Rich, London 1996, s. 99–135.
  172. Prešlenov Christo, Odesos, w: Rimski i rannovizantijski gradove v Bălgarija. Studies in Memory of Prof. Teofil Ivanov, t. I, red. Rumen Ivanov, Sofija, 2002, s. 59–80 [Прешленов Христо, Одесос, w: Римски и ранновизантийски градове в България. Studies in Memory of Prof. Teofil Ivanov, t. I, red. Румен Иванов, София, 2002, s. 59–80].
  173. Primov Borislav, Cankova-Petkova Genoveva, Bălgarija prez VIII v., w: Istorija na Bălgarija v četirinadeset toma, t. II, Părva bălgarska dăržava, red. Dimităr Angelov, Sofija, 1981, s. 110–130 [Примов Борислав, Цанкова-Петкова Геновева, България през VIII в., w: История на България в четиринадесет тома, t. II, Първа българска държава, ред. Димитър Ангелов, София, 1981, s. 110–130].
  174. Rašev Rašo, Kam vaprosa za jugoiztočnata balgarska granica prez VII–IX v., „Vekove”, 1978, nr 7.4, s. 48–55 [Рашев Рашо, Към въпроса за югоизточната българска граница през VII–IX в., „Векове”, 1978, nr 7.4, s. 48–55].
  175. Rašev Rašo, Pojavata na srednovekovni selišta văv visokite časti na Stara planina, „Trudove na katedrite Istorija i Bogoslovie v Šumenskija universitet”, 1997, nr 1, s. 108–113 [Рашев Рашо, Появата на средновековни селища във високите части на Стара планина, „Трудове на катедрите История и Богословие в Шуменския университет”, 1997, nr 1, s. 108–113].
  176. Rašev Rašo, Poselištnijat život v Severna Trakija prez rannoto Srednovekovie, w: Severoiztočna Trakija i Vizantija prez IV–XIV vek, red. Dimităr Ovčarov, Sofija–Sliven, 1993, s. 101–117 [Рашев Рашо, Поселищният живот в Северна Тракия през ранното Средновековие, w: Североизточна Тракия и Византия през IV–XIV век, red. Димитър Овчаров, София–Сливен, 1993, s. 101–117].
  177. Russev Nikolaj, „Očen’ žestokij i vojstvennyj bolgarskij narod v bol’šej svoej časti ostavil idolov...” (o ednom iż posledstvij Kreščenija Bolgarii), w: „Bălgarija, zemja na blaženi...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Meždunarodna konferencija v pamet na Prof. d.i.n. Jordan Anfreev, red. Ivan Lazarov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 241–252 [Руссев Николай, „Очень жестокий и воинственный болгарский народ в большей своей части оставил идолов...” (О едном из последствий Крещения Болгарии), w: „България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на Проф. д.и.н. Йордан Андреев, red. Иван Лазаров, Велико Търново, 2009, s. 241–252].
  178. Sacharov Andrej Nikolaevič, Diplomatija Svjatoslava, Moskva, 1982 [Сахаров Андрей Николаевич, Дипломатия Свяатослава, Москва, 1982].
  179. Salamon Maciej, Einige Bemerkungen zur Notitia episcopatuum des Codex Parisinus 1555A, w: Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzantino-Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century, red. Miliana Kaimakamova, Maciej Salamon, Małgorzata Smorąg-Różycka, Cracow 2007, s. 89–102.
  180. Salamon Maciej, Koczownicy na krańcach Europy, w: Wielka historia świata, t. IV, Kształtowanie średniowiecza, red. idem, Kraków 2005, s. 119–146.
  181. Salamon Maciej, Novae in the Age of the Slav Invasions, w: Novae. Legionary Fortress and Late Antique Town, t. I, A Companion to the Study of Novae. History of research. Novae in ancient sources. Historical studies. Geography, Topography, and Cartography. Bibliography 1726–2008, red. Tomasz Derda, Piotr Dyczek, Jerzy Kolendo, Warsaw 2008, s. 173–212.
  182. Sartre Maurice, Wschód rzymski. Prowincje i społeczeństwa prowincjonalne we wschodniej części basenu Morza Śródziemnego w okresie od Augusta do Sewerów (31 r. p. n. e. – 235 r. n. e.), tłum. Stanisław Rościcki, Wrocław–Warszawa–Kraków 1997.
  183. Schreiner Peter, Das Bulgarenbild im Europäischen Mittelalter, „Études Balkaniques”, 1982, nr 18.2, s. 58–68.
  184. Schreiner Peter, Städte und Wegenetz in Moesien, Dakien und Thrakien nach dem Zeugnis des Theophylaktos Simokates, w: Spätantike und frühbyzantinische Kultur Bulgariens zwischen Orient und Okzident, red. Renate Pillinger, Wien 1986, s. 25–35.
  185. Schreiner Peter, Das Schwarze Meer in der byzantinischen Geschichte und Literatur, w: Bulgaria Pontica Medii Aevi, t. V–VII , Mesemvria Pontica, red. Ivan Karayotov, Burgas 2008, s. 253–260.
  186. Shepard Jonathan, A marriage too far? Maria Lekapena and Peter of Bulgaria, w: The empress Theophano. Byzantium and the West at the turn of the first millennium, red. Adelbert Davids, Cambridge 1995, s. 121–149.
  187. Shepard Jonathan, Bulgaria: the other Balkan empire, w: The New Cambridge Medieval History, t. III: c. 900–c.1204, red. Timothy Reuter, Cambridge 1999, s. 567–585.
  188. Shepard Jonathan, Slavs and Bulgars, w: The New Cambridge Medieval History, t. II, c. 700–c. 900, red. Rosamond McKitterick, Cambridge 1995, s. 228–248.
  189. Shepard Jonathan, Symeon of Bulgaria – Peacemaker, „Годишник на Софийския Университет. Научен център за славяно-византийски проучвания ‚Иван Дуйчев’”, 1989, nr 83.3, s. 9–48.
  190. Simeonova Liljana, Pătuvane po Dunava (IX–XI v.), w: Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija.
  191. Materiali ot părvata nacionalna konferencija „Pătuvane kăm Bălgarija. Păuvanijata v srednovekovna Bălgarija i săvremennijat turizăm“, Šumen, 8–11.05.2008 g., red. Ivan Jordanov, Veliko Tărnovo, 2009, s. 104–109 [Симеонова Лиляна, Пътуване по Дунава (IX–XI в.), w: Пътуванията в Средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуване към България.
  192. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм”, Шумен, 8–11.05.2008 г., red. Иван Йорданов, Велико Търново, 2009, s. 104–109].
  193. Soustal Peter, Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos), Tabula Imperii Byzantini, t. VI, Wien 1991.
  194. Squatriti Paolo, Moving earth and making difference: dikes and frontiers in early medieval Bulgaria, w: Borders, Barriers and Ethnogenesis. Frontiers in Late Antiquity and the Middle Ages, red. Florin Curta, Turnhout 2005, 59–90.
  195. Stančeva Magdalina, Archeologičeskoto nasledstvo na Sofija. Formirane, săstojanie, problemi, w: Serdika, t. II, Archeologičeski materiali i nasledstvo, red. Velizar Velkov, Sofija, 1989, s. 6–36 [Станчева Магдалина, Археологическото наследство на София. Формиране, състояние, проблеми, w: Сердика, t. II, Археологически материали и проучвания, red. Велизар Велков, София, 1989, s. 6–36].
  196. Stančeva Magdalina, Formirane na gradoustrojstvenite tradicii na Serdika, w: Sofija prez vekovete, t. I, Drevnost, Srednovekovie, Văzraždane, red. Petăr Dinekov, Sofija, 1989, s. 27–41 [Станчева Магдалина, Формиране на гродустройствените традиции на Сердика, w: София през вековете, t. I, Древност, Средновековие, Възраждане, red. Петър Динеков, София, 1989, s. 27–41].
  197. Stanev Kamen, Monetnata cirkulacija v rannosrednovekovna Trakija, načaloto na VII – načaloto na IX vek, w: Istorikii, t. I V, Naučni izsledvanija v čest na Profesor din Ivan Karajotov po slučaj negovata 70-godišnina, red. Ivan Jordanov, Šumen, 2011, s. 115–131 [Станев Камен, Монетната циркулация в ранносредновековна Тракия, началото на VII – началото на IX век, w: Историкии, t. I V, Научни изследвания в чест на Професор дин Иван Карайотов по случай неговата 70-годишнина, red. Иван Йорданов, Шумен, 2011, s. 115–131].
  198. Stanev Kamen, Trakija prez rannoto Srednovekovie, Veliko Tărnovo, 2012 [Станев Камен, Тракия през ранното Средновековие, Велико Търново, 2012].
  199. Stepanov Cvetelin, Da izgradim „novija bălgarin“ (Bălgarite v părvite desetiletija sled pokrăstvaneto), w: Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, z. II , red. Boni Petrunova, Andrej Aladžov, Elena Vasileva, Sofija, 2009, s. 145–153 [Степанов Цветелин, Да изградим „новия българин“ (Българите в първите десетилетия след покръстването), w: Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, z. II , red. Бони Петрунова, Андрей Аладжов, Елена Василева, София, 2009, s. 145–153].
  200. Stepanov Tsvetelin, The Bulgars and the Steppe Empire in the Early Middle Ages. The Problem of the Others, Leiden–Boston 2010.
  201. Swoboda Wincenty, Bułgarzy naddunajscy, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych, t. I, A–E, red. W. K owalenko, Gerard Labuda, T. L ehr-Spławiński, Wrocław 1961, s. 203–204.
  202. Swoboda Wincenty, Molè W., Bułgaria, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych, t. I, A–E, red. Władysław Kowalenko, Gerard Labuda, Tadeusz Lehr-Spławiński, Wrocław 1961, s. 191–199.
  203. Swoboda Wincenty, Telerig, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, t. VI, T–W, red. Gerard Labuda, Zdzisław Stieber, Wrocław 1977, s. 43.
  204. Swoboda Wincenty, Tracja, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, t. VI, T–W, red. Gerard Labuda, Zdzisław Stieber, Wrocław 1977, s. 121–122.
  205. Swoboda Wincenty, Haemus, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, t. II, F–K, red. Władysław Kowalenko, Gerard Labuda, Tadeusz Lehr-Spławiński, Wrocław 1964, s. 182.
  206. Swoboda Wincenty, Sofia, w: Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych, t. V, S–Ś, red. Gerard Labuda, Zdzisław Stieber, Wrocław 1975, s. 328–331.
  207. Škorpil Karel, Strategičeski postrojki v černomorskata oblast na Balkanskija poluostrov, „Byzantinoslavica”, 1930, nr 2, s. 197–230 [Шкорпил Карел, Стратегически постройки в черноморската област на Балканския полуостров, „Byzantinoslavica”, 1930, nr 2, s. 197–230].
  208. Škorpil Karel, Strategičeski postrojki v černomorskata oblast na Balkanskija poluostrov, „Byzantinoslavica”, 1931, nr 3, s. 11–32 [Шкорпил Карел, Стратегически постройки в черноморската област на Балканския полуостров, „Byzantinoslavica”, 1931, nr 3, s. 11–32].
  209. Škorpil Karel, Ukreplenija na părvata balgarska daržava v severna Dobrudža i Černomorskija brjag, „Izvestija na bălgarskoto istoričesko družestvo”, 1940, nr 16/18, s. 525–535 [Шкорпил Карел, Укрепления на първата българска държава в северна Добруджа и Черноморския бряг, „Известия на Българското историческо дружество”, 1940, nr 16/18, s. 525–535].
  210. Šrajner Peter, Christijanstvoto v Bălgarija predi 864 g., w: idem, Mnogoobrazie i săperničestvo. Izbran studii za obštestvoto i kulturata văv Vizantija i srednovekovna Bălgarija, tłum. Vasja Velinova, red. Milijana Kajmakamova, Sofija, 2004, s. 215–224 (nr XI) [Шрайнер Петер, Християнството в България преди 864 г., w: idem, Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България, tłum. Вася Велинова, red. Милияна Каймакамова, София, 2004, s. 215–224 (nr XI)].
  211. Šrajner Peter, Roljata na Vizantija za razpostranjavaneto na knižovnata kultura sred narodite ot Iztočna Evropa. Problemi na azbukata i prevodite, w: idem, Mnogoobrazie i săperničestvo. Izbrani studii za obštestvoto i kulturata văv Vizantija i srednovekovna Bălgarija, tłum. Vasja Velinova, red. Milijana Kajmakamova, Sofija, 2004, s. 225–239 (nr XII ) [Шрайнер Петер, Ролята на Византия за разпостранението на книжовната култура сред народите от Източна Европа. Проблеми на азбуката и преводите, w: idem, Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България, tłum. Вася Велинова, red. Милияна Каймакамова, София, 2004, s. 225–239 (nr XII)].
  212. Štereva Irina, Prinos kăm proučvaneto na rannoto srednovekovie v Severozapadna Bălgarija, w: Istorikoarcheologičeski izsledvanija. V pamet na prof. d-r Stančo Vaklinov, red. Kazimir Popkonstantinov, Veliko Tărnovo, 1994, s. 67–71 [Щерева Ирина, Принос към проучването на ранното средновековие в Северозападна България, w: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов, red. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 1994, s.67–71].
  213. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Korenite na bălgarskata srednovekovna kultura, w: Bălgarija i Balkanite 681–1981. Naučna konferencija s meždunarodno učastie, posvetena na 1300-godišninata ot săzdavaneto na bălgarskata dăržava (Sofija, 26–27 januari 1981 g.), red. Bistra Cvetkova, Sofija, 1982, s. 184–198 [Тъпкова-Заимова Василка, Корените на българската средновековна култура, w: България и Балканите 681–1981. Научна конференция с международно участие, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава (София, 26–27 януари 1981 г.), red. Бистра Цветкова, София, 1982, s. 184–198].
  214. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Le modèle byzantin et la structure politico-étatique de la Bulgarie médiévale, „Études Balkaniques”, 2003, nr 29.4, s. 121–129.
  215. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Mjastoto na Părvata bălgarska dăržava v političeskite i kulturnite vzaimootnošenija na balkanskite strani, w: Istorija, izkustvo i kultura na srednovekovna Bălgarija, red. Vasil Gjuzelev, Sofija, 1981, s. 30–39 [Тъпкова-Заимова Василка, Мястото на Първата българска държава в политическите и културните взаимоотношения на балканските страни, w: История, изкуство и култура на средновековна България, red. Васил Гюзелев, София, 1981, s. 30–39].
  216. Tichov Tichomir, Njakoi aspekti na vănšnata tărgovija na Bălgarija s Vizantija v perioda VII–X vek, w:Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija. Materiali ot părvata nacionalna konferencija „Pătuvanekăm Bălgarija. Pătuvanijata v srednovekovna Bălgarija i săvremennijat turizăm“, Šumen,8–11.05.2008 g., red. Ivan Jordanov, Veliko Tărnovo 2009, s. 328–338 [Тихов Тихомир, Някои аспекти от външната търговия на България с Византия в периода VII–X век, w: Пътуванията в средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуванекъм България. Пътуванията в средновековна България и съвременният туризъм”, Шумен, 8–11.05.2008 г., red. Ив. Йорданов, Велико Търново 2009, s. 328–338].
  217. Tiškov Charalampi, Michajlov Cvetko, Zjapkov Luka, Gorunova Danka, Predbalkanska oblast, w: Geografija na Bălgarija v tri toma, t. III, Fiziko-geografsko i socialno-ikonomičesko rajonirane, red.Kiril Mišev, Sofija 1989, s. 65–85 [Тишков Харалампи, Михайлов Цветко, Зяпков Лука, Горунова Данка, Предбалканска област, w: География на България в три тома, t. III, Физико-географско и социално-икономическо райониране, red. Кирил Мишев, София 1989, s. 65–85].
  218. Torbatov Sergej, Ukrepitelnata sistema na provincija Skitija (Kraja na III–VII v.), Veliko Tărnovo, 2002 [Торбатов Сергей, Укрепителната система на провинция Скития (Края на III–VII в.), Велико Търново, 2002].
  219. Tranteev Bojan, Tranteeva-Miteva Vladimira, Srednovekovnite skalni obiteli v Bălgarija. Srednovekovnite skalni manastiri po reka Beli Lom, Sofija, 2008 [Трантеев Боян, Трантеева-Митева Владимира, Средновековните скални обители в България. Средновековните скални манастири по река Бели Лом, София, 2008].
  220. Treadgold Warren, A History of the Byzantine State and Society, Stanford 1997.
  221. Velkov Velizar, Serdika – I chil. pr. n.e. – VI v. ot n.e. (v svetlinata na pismenite izvori), w: Sofija prez vekovete, t. I, Drevnost, Srednovekovie, Văzraždane, red. Petăr Dinekov, Sofija, 1989, s. 14–26 [Велков Велизар, Сердика – I хил. пр. н.е. – VI в. от н.е. (в светлината на писмените извори), w: София през вековете, t. I, Древност, Средновековие, Възраждане, red. Петър Динеков, София, 1989, s. 14–26].
  222. Velkov Velizar, Zikideba < Sukidaba = dn. Veliko Tărnovo?, w: Paleoslavistika i epigrafika. V pamet na prof. Ivan Gălăbov, red. Kazimir Popkonstantinov, Veliko Tărnovo, 1988, s. 76–82 [Велков Велизар, Зикидеба < Сукидаба = дн. Велико Търново?, w: Палеославистика и епиграфика. В памет на проф. Иван Гълъбов, red. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 1988, s. 76–82].
  223. Venedikov Ivan, Prabălgarite i christijanstvoto, Stara Zagora, 1998 [Венедиков Иван, Прабългарите и християнството, Стара Загора, 1998].
  224. Venedikov Ivan, Voennoto i administrativnoto ustrojstvo na Bălgarija prez IX i X vek, Sofija, 1979 [Венедиков Иван, Военното и административното устройство на България през IX и X век, София, 1979].
  225. Vladimirov Georgi, Dunavska Bălgarija i Volžka Bălgarija. Formirane i promjana na kulturnite modeli (VII–XI v.), Sofija, 2005 [Владимиров Георги, Дунавска България и Волжка България. Формиране и промяна на културните модели (VII–XI в.), София, 2005].
  226. Vojnov Michail, Njakoi văprosi văv vrăzka s obrazuvaneto na bălgarskata dăržava i pokrăstvaneto na bălgarite, „Izvestija na Instituta za istorija”, 1962, nr 10, s. 279–309 [Войнов Михаил, Някои въпроси във връзка с образуването на българската държава и покръстването на българите, „Известия на Института за история”, 1962, nr 10, s. 279–309].
  227. Wasilewski Tadeusz, Bizancjum i Słowianie w IX wieku. Studia z dziejów stosunków politycznych i kulturalnych, Warszawa 1972.
  228. Wasilewski Tadeusz, Historia Bułgarii, 2Wrocław 1988.
  229. Ziemann Daniel, The rebellion of the nobles against the baptism of Khan Boris (865–866), w: Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium, t. II, Byzantium, Pliska, and the Balkans, red. Joachim Henning, Berlin 2007, s. 613–624.
  230. Ziemann Daniel, Vom Wandervolk zur Grossmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7.–9. Jahrhundert), Köln–Weimar–Wien 2007.
  231. Zlatarski Vasil Nikolov, Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove, t. I , część 1, Epocha na chuno-bălgarskoto nadmoštie (679–852), Sofija, 1918 [Златарски Васил Николов, История на българската държава през средните векове, t. I , część 1, Епоха на хуно-българското надмощие (679–852), София, 1918].
  232. Žekova Ženja, Kolektivna nachodka s folisi na imperator Konstantin VII ot rajona na Riški prochod, w: Izsledvanija po bălgarska srednovekovna archeologija. Sbornik v čest na prof. Rašo Rašev, red. Pavel Georgiev, Veliko Tărnovo, 2007, s. 368–374 [Жекова Женя, Колективна находка с фолиси на император Константин VII от района на Ришки проход, w: Изследвания по българска средновековна археология. Сборник в чест на проф. Рашо Рашев, red. Павел Георгиев, Велико Търново, 2007, s. 368–374].
  233. Živkovič Tibor, Južni sloveni pod vizantijskom vlašču (600–1025), Beograd, 2002 [Живковић Тибор, Jужни словени под византиjском влашђу (600–1025), Београд, 2002].