Image of tsar Peter in the medieval Bulgarian sources

Main Article Content

Mirosław Leszka

Abstract

The article is devoted to image of tsar Peter in medieval Bulgarian sources (10th-14th c.). Bulgarian sources did not give modern historians to chance of researching of the Peter’s ruling. They could be useful in studying the cult of tsar Peter and memory about him.

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

Section
Articles

References

  1. Sources
  2. Apokryfy i legendy starotestamentowe Słowian Południowych, oprac. G. Minczew, M. Skowronek, Kraków 2006.
  3. Бегунов Ю.К., Козма Пресвитер в славянских литературах, София 1973.
  4. Билярски И., Сказание на Исая пророка и формирането на политическата идеология на ранносредновековна България, София 2011 (=I. Biliarsky, The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Leiden–Boston 2013).
  5. Божилов И., Тотоманова А., Билярски И., Борилов синодик. Издание и превод, София 2010.
  6. Иванов Й., Български старини из Македония. Фототипично издание, София 1970 (oryg. 1931)
  7. Иванов Й., Жития на св. Ивана Рилски с уводни бележки, Годишник на Софийския Университет. Историко-философски факултет 32. 13, 1936, s. 1–108.
  8. Leonis Diaconi Caloensis Historiae, V, 2, rec. C.B. Hase, Bonnae 1828.
  9. Średniowieczne herezje dualistyczne na Bałkanach. Źródła słowiańskie, oprac., przekł., koment.. G. Minczew, M. Skowronek, J.M. Wolski, Łódź 2015.
  10. Ziemscy aniołowie, niebiańscy ludzie. Anachoreci w bułgarskiej literaturze i kulturze, red. G. Minczew, Białystok 2002.
  11. Publications
  12. Андреев Й., Иван Рилски, w: Й. Андреев, И. Лазаров, П. Павлов, Кой кой е в cреднoвекoвна България, София 2012, s. 270–275.
  13. Билярски И., Покровители на Царство. Св. Цар Петър и св. Параскева-Петка, София 2004.
  14. Билярски И., Йовчева M., За датата на успението на тсар Петер и за кута към него, w: Tangra. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, София 2006, s. 543–557.
  15. Biliarsky I., St. Peter (927–969), Tsar of the Bulgarians, w: State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium, ed. V. Gjuzelev, K. Petkov, Sofia 2011, 173–188.
  16. Божилов И., В. Гюзелев, История на средновековна България. VII–XIV в., София 2006.
  17. Бьлгарският златен век. Сборник в чест на цар Симеон Велики (893–927), Пловдив 2015.
  18. Browning R., Byzantium and Bulgaria. A Comparative Study across the Early Medieval Frontier, London 1975.
  19. Brzozowska Z., Car i caryca czy cesarz i cesarzowa Bułgarów? Tytulatura Piotra i Marii – Ireny Lekapeny w średniowiecznych tekstach słowiańskich. (Jak powinniśmy nazywać władców bułgarskich z X stulecia), Die Welt der Slaven. Sammelbände/Сборники 62, 2017, s. 17–26 [=Beiträge zum 20. Arbeitstreffen der Europäischen Slavistischen Linguistik (Polyslav), hrsg. Gutiérrez Rubio, E., Kislova, E., Kruk, Wiesbaden].
  20. Češmedžiev D., Bułgarska tradycja państwowa w apokryfach: car Piotr w Bułgarskiej kronice apokryficznej, w: Biblia Slavorum Apocryphorum. Novum Testamentum, Materiały z Międzynarodowej Konferencji Naukowej, Biblia Slavorum Apocryphorum. II. Novum Testamentum, Łódź, 15–17 maja 2009 roku, red. G. Minczew, M. Skowronek, I. Petrov, Łódź 2009, s. 139–147.
  21. Чешмеджиев Д., За времето на пренасяне на мощите на св. Иоанн Рилски от Рила в Средец, Bulgaria Medievalis 6, 2015, s. 79–89.
  22. Чешмеджиев Д., Култовете на българските светци през IX–XII век. Автореферат, Пловдив 2016.
  23. Чешмеджиев Д., Култът към български цар Петер I (927–969): монашески или държавен? w: 5. International Hilandar conference, 8–14 sept. 2001, Raska, Jugoslavija. Love of learning and devotion to God in orthodox monasteries, Beograd–Columbus 2006, s. 245–257.
  24. Чешмеджиев Д., Цар Петър във византийските извори, в: Кръгла маса. „Златният век на цар Симеон: политика, религия и култура, със. В. Станев, София 2014, s. 103–110.
  25. Dobrev I., Sv. Ivan Rilski, t. I, Linz 2007.
  26. Dudek J., Cesarz Bazyli II w opiniach średniowiecznych Bułgarów, w: Stereotypy bałkańskie. Księga jubileuszowa Profesor Ilony Czamańskiej, red. J. Paszkiewicz, Z. Pentek, Poznań 2011, s. 62–85.
  27. Дуйчев И., Рилският светец и неговaта обител, София 1947.
  28. Дылевский Н.М., Жития Иоанна Рыльского русских древлехранилищ и их болгарские источники (Краткие заметки к материалам и задачи дальнейшего исследования), Труды Отдела древнерусской литературы 23, 1968, s. 276–292.
  29. Fine J.V.A., The Early Medieval Balkans: a Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, Ann Arbor 1983.
  30. Fine J.V.A., A Fresh Look at Bulgaria under Tsar Peter I (927–969), Byzantine Studies 5, 1978, s. 88–95.
  31. Иванова К., Най-старото житие за cв. Иван и някои негови литературни паралели, w: Медиевистика и културна антропологиа. Сборник в чест на 40- годишната творческа дейност на проф. Д. Петканова, София 1998, s. 37–47.
  32. Kosiński R., ΑΓΙΩΣΥΝΗ ΚΑΙ ΕΞΟΥΣΙΑ. Konstantynopolitańscy święci mężowie i władza w V wieku po Chr., Warszawa 2006.
  33. Leszka M.J., Symeon I Wielki a Bizancjum. Z dziejów stosunków bułgarsko-bizantyńskich w latach 893–927, Łódź 2013 [= М.Й. Лешка, Симеон Велики и Византия. Из историята на българ-византийските отношения през 893–927, София 2017].
  34. Leszka M.J., Wizerunek władców pierwszego państwa bułgarskiego w bizantyńskich źródłach pisanych (VIII– pierwsza połowa XII w.), Łódź 2003.
  35. Leszka M.J., Marinow K., Carstwo bułgarskie. Polityka, społeczeństwo, gospodarka, kultura, 866–969, Warszawa 2015.
  36. Marinow K., Kilka uwag na temat ideologiczno-eschatologicznej wymowy „Bułgarskiej kroniki apokryficznej”, Fundamenta Europaea 4, 2007, 6–7, s. 61–75.
  37. Minczew G., Słowiańskie teksty antyheretyckie jako źródło do poznania herezji dualistycznych na Bałkanach, w: Średniowieczne herezje dualistyczne na Bałkanach. Źródła słowiańskie, oprac., przekł., koment. G. Minczew, M. Skowronek, J.M. Wolski, Łódź 2015, s. 13–57.
  38. Лешка М.Й., Маринов К., Спорные вопросы правления болгарского царя Петра I (927–969), Palaeobulgarica 41, 1, 2017, s. 23–39.
  39. Nikolov G.N., Die Christianisierung der Bulgaren und das Mönchtum in der Familie des Khans Boris I. Michail, w: Rome, Constantinople and Newly-Converted Europe. Archeological and Historical Evidence, t. I, red. M. Salamon i in., Kraków–Leipzig–Rzeszów–Warszawa 2012, s. 91–97.
  40. Николова Б., Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България, t. I–II, София 2010.
  41. Николова Б., Цар Петър и характерът на неговия култ, Palaeobulgarica 33, 2, 2009, s. 63–77.
  42. Павлов П., Векът на цар Самуил, София 2014.
  43. Панайотов B., За “народното житие” на св. Йоан Рилски, Преславска книжовна школа 4, 1999, s. 92–98.
  44. Полывянный Д.И., Царь Петр в исторической памяти болгарского средневековья, w: Средновековният българин и „другите”. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов, ed. А. Николов, Г.Н. Николов, София 2013, s. 137–145.
  45. Спасова M., Народно ли е народното (безименното) житие на св. Йоан Рилски, Palaeobulgarica 1998. 4, s. 50–74.
  46. Тотев Т., Родoв манастир на владетелите в Преслав, Старобългарска литература 20, 1987, s. 120–128.
  47. Тъпкова-Заимова В., Милитенова А., Историко-апокалиптичната книижнина във Византия и в средновековна България, София 1996.
  48. Златарски В.И., История на българската държава през средните векове, t. I.2, Първо българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852–1018), София 1927.