The Haemus Mountains as a shelter, an attack outpost and an observation post in the light of the Bulgarian-Byzantine military relations in the early Middle Ages

Main Article Content

Kirył Marinow

Abstract

After the analysis of sources (coming mainly from the period of the 8th–9th centuries), the author of the article claims that still from the outset of the khanate on the lower Danube, Bulgarians made the Haemus Mountains (Stara Planina and Sredna Gora) a permanent protective barrier from behind which they could launch their attacks against the territory of Byzantine Thrace. The mountains functioned as an attack outpost (680/681, 763 and 792) and a convenient observation post, which was used to monitor the Byzantine military stationed both at the northern as well as southern foot of the range (708, 763, 811). The mountains were also used as a shelter to which the defeated Bulgarian troops would retreat (763, 811).

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

How to Cite
Marinow, K. (2013). The Haemus Mountains as a shelter, an attack outpost and an observation post in the light of the Bulgarian-Byzantine military relations in the early Middle Ages. Balcanica Posnaniensia. Acta Et Studia, 20, 5-17. https://doi.org/10.14746/bp.2013.20.1
Section
Articles

References

  1. Annae Comnenae Alexias, VII, red. D.R. Reinsch, A. Kambylis, t. 1, Berolini et Novi Eboraci, 2001.
  2. Beševliev V., Bulgarisch-Byzantinische Aufsaetze, Aldershot, 1978.
  3. Beševliev V., Die Protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte, Amsterdam, 1981.
  4. Bury J.B., A History of the Eastern Roman Empire from the Fall of Irene to the Accession of Basil I. (A. D. 802–867), New York, 1965.
  5. Chronica byzantina brevioria, 2, red. P. Schreiner, t. 1, Vindobonae, 1975.
  6. Dujčev I., La chronique byzantine de l’an 811, „Travaux et Mémoires”, 1965, t. 1, s. 216–254.
  7. Fiedler U., Bulgars in the Lower Danube region. A survey of the archaeological evidence and of the state of current research [w:] The Other Europe in the Middle Ages. Avars, Bulgars, Khazars, and Cumans, red. F. Curta, R. Kovalev, Leiden–Boston, 2008, s. 152–162.
  8. Fine J.V.A., The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth Century to the Late Twelfth Century, Ann Arbor, 1983.
  9. Gautier P., Manuel Straboromanos, „Revue des études byzantines”, 1965, t. 23, s. 123–191.
  10. Georgii Cedreni, Ioannis Skylitzae opera, red. I. Bekker, t. 1, Bonnae, 1838.
  11. Head C., Justinian II of Byzantium, Madison, 1972.
  12. Ioannis Cinnami epitome rerum ab Ioannae et Alexio Comnenis gestarum, red. A. Meineke, Bonnae, 1836.
  13. Ioannis Scylitzae synopsis historiarum, 27, red. I. Thurn, Berolini, Novi Eboraci, 1973.
  14. Kominis A., Echi della battaglia dell’anno 811 tra Bizantini e Bulgari in testi agiografici [w:] Actes du premier Congres International des Études Balkaniques et Sud-Est Européennes, Sofia, 26 âout – 1 septembre 1966, red. V. Tăpkova-Zaimova, S. Dimitrov, E. Sarafova, t. 3, Sofia, 1969, s. 313–318.
  15. Kompa A., Polityka wewnętrzna Justyniana II w świetle „Krótkiej historii” patriarchy Nicefora i „Chronografii” Teofanesa Wyznawcy [w:] Cesarstwo Bizantyńskie. Dzieje. Religia. Kultura. Studia ofiarowane Profesorowi Waldemarowi Ceranowi przez uczniów na 70–lecie urodzin, red. P. Krupczyński, M. J. Leszka, Łask–Łódź, 2006, s. 113–138.
  16. Leszka M. J., Bułgaria i Chazarzy wobec walk o władzę w Bizancjum w początkach VIII w., „Balcanica Posnaniensia”, 1999, t. 9–10, s. 49–62.
  17. Lilie R.-J., Byzanz unter Eirene und Konstantin VI. (780–802). Mit einem Kapitel über Leon IV. (775–780) von Ilse Rochow, Frankfurt am Main, 1996.
  18. Marinow K., Zadania floty cesarskiej w wojnach bizantyńsko-bułgarskich (VII–XI w.) [w:] Byzantina Europea. Księga jubileuszowa ofiarowana Profesorowi Waldemarowi Ceranowi, red. M. Kokoszko, M. J. Leszka, Łódź, 2007.
  19. Marinow K., ῾Ο ὀχυρὸς καὶ δυσδιέξοδος φραγμός. Glosa do antybułgarskiej kampanii zbrojnej Nikefora I z 811 r., „Słupskie Studia Historyczne”, 2011, t. 17, s. 9–18.
  20. Niavis P.E., The Reign of the Byzantine Emperor Nicephorus I (AD 802–811), Athens, 1987.
  21. Nicephori Patriarchae Constantinopolitani breviarium historicum, 36, red. C. Mango, Washingtoniae, 1990.
  22. Ostrogorski G., Dzieje Bizancjum, red. H. Evert-Kappesowa, Warszawa, 2008.
  23. Primov B., Bulgaria in the Eighth Century. A General Outline, „Byzantinobulgarica“,1978, t. 5, s. 11–42.
  24. Rochow I., Byzanz im 8. Jahrhundert in der Sicht des Theophanes. Quellenkritisch-Historischer Kommentar zu den Jahren 715–813, Berlin, 1991.
  25. Runciman S., A History of the First Bulgarian Empire, London, 1930.
  26. Runciman S., The Emperor Romanus Lecapenus and his Reign. A Study of Tenth-Century Byzantium, Cambridge, 1969.
  27. Soustal P., Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos), Tabula Imperii Byzantini, t. 6, Wien, 1991.
  28. Stratos A. N., Byzantium in the Seventh Century, t. 5., Amsterdam, 1980.
  29. Swoboda W., Kuber [w:] Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, red. W. Kowalenko, G. Labuda, T. Lehr-Spławiński, t. 2, Wrocław 1964, s. 554–555.
  30. Swoboda W., Terwel [w:] Słownik Starożytności Słowiańskich. Encyklopedyczny zarys kultury Słowian od czasów najdawniejszych do schyłku wieku XII, red. G. Labuda, Z. Stieber, t. 6, Wrocław, 1977, s. 64.
  31. Testimonia najdawniejszych dziejów Słowian. Seria grecka, z. III, Pisarze z VII–X wieku, red. A. Brzóstkowska, W. Swoboda, Warszawa, 1995.
  32. Theophanis chronographia, AM 6171, red. C. de Boor, t. 1, Lipsiae 1883.
  33. Treadgold W., The Byzantine Revival 780–842, Stanford, 1988.
  34. Wasilewski T., Historia Bułgarii, Wrocław, 1988.
  35. Wortley J., Legends of Byzantine Disaster of 811, „Byzantion”, 1980, t. 50, s. 533–562.
  36. Vita Nicolai Studitae [w:] Fontes Graeci Historiae Bulgaricae, t. 4, red. I. Dujčev, G. Cankova-Petkova, V. Tăpkova-Zaimova, L. Jončev, S. Tivčev, Serdicae, [b.d.].
  37. Ангелов Д., Образуване на българската народност, София, 1981.
  38. Ангелов Д., Кашев C., Чолпанов Б., Българска военна история от Античността до втората четвърт на X в., София, 1983.
  39. Атанасов Г., Нов поглед към демографските и етнокултурните промени в Добруджа през Средновековието, „Studia Balcanica”, 2001, t. 23, s. 187–188.
  40. Атанасов Г., Тервел. Хан на България и кесар на Византия, Силистра, 2004.
  41. Атанасов Щ, Дуйчев И., Ангелов Д., Цанкова-Петкова Г, Христов Д., Чолпанов Б., Българското военно изкуство през феодализма, София, 1958.
  42. Атанасова Г., Монетите на Никифор I Геник (802–811), намерени в България [w:] Пътуванията в средновековна България. Материали от първата национална конференция “Пътуване към България. Пътуванията в средновековна България и съвремменият туризъм”, Шимен, 8–11.05.2008 г., red. И. Йорданов, Велико Търново, 2009, s. 323–327.
  43. Баласчев Г., Укрепителните работи на старобългарската войска, „Минало”, 1918, t. 3, nr 1.
  44. Бешевлиев B., Крум и Никифор, „Studia Balcanica“,1983, t. 17, s. 17–26.
  45. Божилов И., Димитров X, Protobulgarica (заметки по истории протоболгар до середины IX в.), „Byzantinobulgarica”, 1995, t. 9.
  46. Гагова K., Тракия през българското Средновековие. Историческа география, София 2002.
  47. Гюзелев B., Езическа България [w:] И. Божилов, В. Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София, 1999, s. 107–118.
  48. Гюзелев В., Извори за средновековната история на България (VII–XV в.) [w:] австрийските ръкописни сбирки и архиви, t. 1, София, 1994.
  49. Данов Г. Д., Средна Гора. Пътеводител, София 1971.
  50. Димитров X., Славяни и прабългари по Западното Черноморско крайбрежие до края на IX век, „Годишник на Софийския Университет. Научен Център за Славяно-византийски проучвания ‘Иван Дуйчев’”, 1990/1991, t. 84/85, nr 4.
  51. Динев Л, Мелнишки Л., Стара планина, София, 1962.
  52. Дуйчев И., Извори за историята на Черноморието [w:] Средновековна България и Черноморието (Сборник доклади от научната конференция Варна – 1980), red. T. Йорданов, Варна, 1982, s. 7-19.
  53. Дуйчев И., Нови житийни данни за похода на имп. Никифора I в България през 811 год., „Списание на Българската Академия на Науките. Клон Историко-Филологичен и Философско-Обществен”, 1937, t. 26, s. 147–186.
  54. Дуйчев И., Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, София, 1972.
  55. Жеков Ж., България и Византия. Военна администрация VII–IX в., София, 2007.
  56. Жекова Ж., Монетите на Никифор I Геник (802–811) и Плиска [w:] Плиска-Преслав, t. 8, Шумен, 2000, s. 168–171.
  57. Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, t. 1, София, 1918.
  58. Каниц Ф., Дунавска България и Балканът. Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860–1879 г., tłum. П. Г. Горбанов, t. 2, София, [b.d.].
  59. Кекавмен, Советы и рассказы. Поучение византийского полководца XI века, red. Г. Г. Литаврин, Санкт-Петербург, 2003.
  60. Лешка М. Й., Цели похода Никифора I против Болгар в 811 году [w:] Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzantino-Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century, red. M. Kaimakamova, M. Salamon, M. Smorąg-Różycka, Cracow, 2007, s. 55–62.
  61. Литаврин Г. Г., Телец и его славянские союзники [w:] Общото и специфичното в балканските култури до края на XIX век. Сборник в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, red. Г. Бакалов, София, 1999, s. 44–65.
  62. Момчилов Д., Култура и политика на Първото българско царство в Североизточна Тракия (по археологически данни), Варна, 2007.
  63. Мутафчиев П., Балканът в нашата история [w:] idem, Книга за българите, red. В. Гюзелев, София, 1987.
  64. Мутафчиев П., История на българския народ (681–1323), red. В. Гюзелев, София, 1986.
  65. Николов B., Йорданова M., Планините в България, София, 2002.
  66. Николов Г.Н., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), София, 2005.
  67. Петров П., Създаване на българската държава [w:] История на България в четиринадесет тома, red. Д. Ангелов, t. 2, София, 1981.
  68. Примов Б., Укрепване и териториално разширение на българската държава през първата половина на IX в. [w:] История на България в четиринадесет тома, red. Д. Ангелов, t. 2, София, 1981.
  69. Примов Б., Цанкова-Петкова Г., България през VIII в. [w:] История на България в четиринадесет тома, red. Д. Ангелов, t. 2, София, 1981.
  70. Станев K., Тракия през ранното Средновековие, Велико Търново, 2012.
  71. Тъпкова-Заимова В., Долни Дунав – гранична зона на византийския запад. Към историята на северните и североизточните български земи, края на X–XII в., София, 1976.
  72. Чолпанов Б., Е. Александров, Военна история на Първата българска държава (681–1018) [w:] История на българите, t. V, Военна история на българите от древността до наши дни, red. Д. Зафиров, Е. Александров, София, 2007.
  73. Шкорпил Х. i К., Неизвестно писмо и крайбрежни насипи, „Известия на Варненското Археологическо Дружество“, 1911, t. 4.
  74. Шкорпилови Б., Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България, „Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина”, 1890, t. 3.
  75. Κορρές Θ., Η βυζαντινοβουλγαρική αντιπαράϑεση στις αρχές του 9ου αι. και η σφαγή των στρατευμάτων του Νικηφόρου Α´ στη Βουλγαρία(Ιούλιος 811), „Βυζαντινά”, 1996, t. 18, nr 1, s. 167–193.
  76. Κυριάκης Ε.Κ., Βυζάντιο και Βούλγαροι (7ος–10ος αι.). Συμβολή στην εξωτερική πολιτική του Βυζαντίου, Αϑήνα, 1993.
  77. Φιλίππου Φ., Η σημασία των εκφράσεων με δεύτερο συνϑετικό τη λέξη „αἰσχύνην” στις Βυζαντινοβουλγαρικές πριν από τον εκχριστιανισμό των Βουλγάρων σχσεις, „Βυζαντιακά”, 1994, t. 14, s. 59–90.
  78. Φιλίππου Φ., Το πρώτο βουλγαρικό κράτος και η Βυζαντινή Οικουμενική αυτοκρατορία (681–852). Βυζαντινοβουλγαρικές πολιτικές σχέσεις, Θεσσαλονίκη, 2001.