Keywords
neologism
grotesque
oxymoron
communication
repetition
game
antiForm
functions
transcendence
How to Cite
Abstract
The relatively scarce surveys in the field of neologisms and the complete lack of a large scale search approach, which could unveil their diverse and multifunctional inherent capacity, posits the goal of the present survey as one of many possible vistas for the overture of their expressive potential as a powerful factor for triggering the grotesque. The results of the survey confirm the hypothesis related to the existential and expressive dynamics of neologisms – as backed by way of a plethora of linguistic means – acting as the generator of numerous functions: ludic, spontaneous, ontological and epistemological, esoteric, ritualistic and magic, bewitching, prophetic, integrative, transcending and demiurgic, communicative and entertaining.References
Ортега и Гасет Х., 1984, Естетически есета, София.
Хамзе Д., 2010, Ироногенната функция на негацията, в: Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски”, т. 48, кн. 1, СБ. А, с. 284–296.
Хамзе Д., 2010, Итеративната модалност като културогема в творчеството на Витолд Гомбрович, в: Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски”, т. 48, кн. 1, СБ. А, с. 373–384.
Хамзе Д., 2011, Архетипната анатомия на езика като демистификатор на езиковия канон (по „Космос” на Витолд Гомбрович), в: Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури, София, с. 145–154.
Хамзе Д., 2012, Евристика на словото. Трансгресивните иновации на писателя (върху текстове на Витолд Гомбрович), в: Годишник Наука – Образование – изкуство, т. 6, ч. 2, Благоевград, с. 173–180.
Хамзе Д., 2012, Езиковата еквилибристика на Гомбрович – ефективна стратегия в борбата срещу нашествието на Формата, в: Славистиката в глобалния свят – предизвикателства и перспективи, Благоевград, с. 205–214.
Хамзе Д., 2012, Мястото на емоциите в категориите на комичното, в: Сборник с научни трудове от национална конференция с международно участие „40 години Шуменски университет 1971–2011 г”. Факултет по хуманитарни науки, Шумен, с. 526–534.
Хамзе Д., 2013, Философско-эстетические и лингво-прагматические ресурсы гротеска (на материале творчества В. Гомбровича), в: Verbal culture of the humanity through the prism of ages (London, July 18 – July 23, 2013), London, с. 51–56.
Хамзе Д., 2013, Гротеска и мисловно декапсулиране в романа на Витолд Гомбрович ТРАНСАТЛАНТИК, в: Комичният роман. Анализи и прочити, София, с. 152–175.
Хамзе Д., 2013, Оксиморонът – гротесковата арматура в творчеството на В. Гомбрович, в: Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Втора международна конференция, 9–10 ноември 2012 г., Велико Търново, с. 414–423.
Хамзе Д., 2014, Гротеската в когнитивно-прагматичен ракурс (върху материал от творчеството на Витолд Гомбрович), Съпоставително езикознаниекн. 4, София, c. 41–54.
Чоран Е., 2006, Наръчник по разложение, София.
Bartoszyński K., 1984, „Kosmos” i antynomie, w:Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 654–691.
Błoński J., 1994, Forma, śmiech i rzeczy ostateczne. Studia o Gombrowiczu, Kraków.
Budzyk K., 1973, Sprawa neologizmów w literaturze, w: Stylistyka polska. Wybór tekstów, red. E. Miodońska-Brookes, A. Kulawik, M. Tatara, Warszawa, s. 169–178.
Gombrowicz W., 1986, Dziennik 1961–1966, Dzieła, t. 11, Kraków.
Gombrowicz W., 2000, Kosmos, Kraków.
Hamze D., 2013, The Grotesque Fixture Named Oxymoron (on Works by W. Gombrowicz), w: Applied and Fundamental Studies. Proceedings of the 7th International Academic Conference. November 29–30, 2014, St. Louis, USA, St. Louis, Missouri, s. 383–390.
Jarzębski J., 1982, Gra w Gombrowicza, Warszawa.
Jarzębski J., 1984, Kategoria „gry” w poglądach Gombrowicza, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 467–489.
Karpiński W., 1984, Gombrowiczowska przestrzeń, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 171–183.
Kijowski A., 1984, Strategie Gombrowicza, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 429–465.
Markowski M.P., 2004, Czarny nurt. Gombrowicz, świat, literatura, Kraków.
Okopień-Sławińska A., 1984, Wielkie bergowanie, czyli hipoteza jedności „Kosmosu”, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 693–706.
Paszek J., Mazurkiewicz F., 1998, PrzeczyTacie „Ferdydurke”, Katowice.
License
Authors
The authors of the articles accepted for publication in the journal Poznańskie Studia Slawistyczne are obliged to fill up the contract for providing the journal free licence (along with sub-licence CC) to works. The contract should be also signed by the authors and sent back to the editorial board of the journal.
Under the terms of the contract, the authors of the texts published in the journal “Poznańskie Studia Slawistyczne” provide the University of Adam Mickiewicz in Poznań with a non-exclusive free licence and allow the aforementioned institution to use the sub-licence Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0).
The authors hold the copyright for their texts.
Users
The Internet users are eligible for using the works published in “Poznańskie Studia Slawistyczne” from 2015 under the following conditions:
- recognition of the authorship: the popularized work must contain information about the author, title, source (references to the original work, DOI) and licence.
- no derivative works may be created: the work must be preserved in its original form, the work’s translations or elaborations cannot be distributed without the author’s permission.
The copyright to the texts published before 2015 is reserved.
Other
The University of Adam Mickiewicz in Poznań holds the right for the entire journal (its segmentation, graphical form, title, cover design, logo, etc.).