Vlachs in medieval Bulgaria in the research of Bulgarian scholars (20th–21st centuries)

Main Article Content

Mirosław Leszka
Kirił Marinow

Abstract

The question of the place and role of the people referred in sources as Vlachs constitutes one of the most sensitive scientific problems. Sometimes they are influenced by contemporary nationalistic animosities. Most of the deliberations concerning this topic focus on the events connected to the restitution of Bulgarian statehood at the end of the 12th century, almost 170 years after its liquidation by the Byzantines. There are differences about the ethnic character of the leaders of the rebellion against the Byzantine power and its participants. The Bulgarian historiography of the 20th–21st century has developed two basic attitudes on the question of the meaning and role of the so-called Vlachs and Wallachia in the creation and history of the Second Bulgarian State. The first one is  represented by scholars such as Vasil Zlatarski, Genoveva Cankova-Petkova, Borislav Primov, Nikolai Markov. They recognize the participation of ethnic Vlachs in the restitution of Bulgarian statehood. The second attitude (Petar Mutafchev, Ivan Dujchev, Ivan Bozhilov, Georgi Bakalov, Georgi Nikolov, Alexander Nikolov or Tervel Popov) completely negates their real presence among the insurgents or marginalizes it to the extreme. Moreover, none of the Bulgarian scholars are inclined to support the thesis popular among Romanian historians about the leading role of ethnic Vlachs in the restoration of the Bulgarian state at the end of the 12th century. Even the proponents of their real participation in this endeavor, including Primov, who is looking for a compromise formula, or Markov, who is clearly trying to present a fully objective view of the situation, either disagree with the hypothesis of the Wallachian lineage of the uprising’s leaders or choose not to formulate a clear conclusion on the matter. Of course, the views of scholars around each of these positions diverge in a number of details. On the other hand, all the historians in question (with one exception - Markov), hence, the representatives of both groups, share a rather similar argumentation, emphasizing the unquestionable Bulgarian character of both the driving forces behind the rebellion against the Byzantine power and the restored state. Most of this argumentation was formulated in the interwar period (Zlatarski, Mutafchev) and during the Second World War (Dujchev), and was later reproduced, and in some respects, slightly expanded by subsequent generations of historians. 

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

How to Cite
Leszka, M., & Marinow, K. (2021). Vlachs in medieval Bulgaria in the research of Bulgarian scholars (20th–21st centuries) . Balcanica Posnaniensia. Acta Et Studia, 28(1), 225-252. https://doi.org/10.14746/bp.2021.28.11
Section
Articles

References

  1. Angelov Dimităr, Bălgarskata narodnost prez XI–XII v., [w:] Istorija na Bălgarija v četirinadeset toma, t. 3, Vtora bălgarska dăržava, red. Strašimir Lišev, Sofija 1982, s. 81–88 [Ангелов Димитър, Българската народност през XI–XII в., [w:] История на България в четиринадесет тома, t. 3, Втора българска държава, red. Страшимир Лишев, София 1982, s. 81–88].
  2. Angelov Dimităr, Obrazuvane na bălgarskata narodnost, 2Sofija 1981 [Ангелов Димитър, Образуване на българската народност, 2София 1981].
  3. Angelov Dimităr, Po văprosa za naselenieto v Makedonija prez srednovekovnata epocha (VII–XIV v.), „Izkustvo“ 12.4/5, 1962, s. 35–39 [Ангелов Димитър, По въпроса за населението в Македония през средновековната епоха (VII–XIV в.), „Изкуство“ 1962, t. 12, nr 4/5, s. 35–39].
  4. Bakalov Georgi, Srednovekovnijat bălgarski vladetel (Titulatura i insignii), 2Sofija 1995 [Бакалов Георги, Средновековният български владетел (Титулатура и инсигнии), 2София 1995].
  5. Bakalov Georgi, Titlata na car Kalojan, [w:] idem, Srednovekovie i săvremennost, Sofija 2011, s. 337–341 [Бакалов Георги, Титлата на цар Калоян, [w:] idem, Средновековие и съвременност, София 2011, s. 337–341].
  6. Božilov Ivan, Асеневци: Renovatio imperii Bulgarorum et Graecorum, [w:] idem, Sedem etjuda po Srednove4kovna istorija, Sofija 1995, s. 131–215 [Божилов Иван, Асеневци: Renovatio imperii Bulgarorum et Graecorum, [w:] idem, Седем етюда по Средновековна история, София 1995, s. 131–215].
  7. Božilov Ivan, Bălgarija pri Asenevci, [w:] idem, Vasil Gjuzelev, Istorija na Srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija 1999, s. 419–526 [Божилов Иван, България при Асеневци, [w:] idem, Васил Гюзелев, История на Средновековна България VII–XIV век, София 1999, s. 419–526].
  8. Božilov Ivan, Bălgarskijat apokalipsis: 976–1018 g., [w:] idem, Vasil Gjuzelev, Istorija na Srednovekovna Bălgarija VII–XIV vek, Sofija 1999, s. 308–338 [Божилов Иван, Българският апокалипсис: 976–1018 г., [w:] idem, Васил Гюзелев, История на Средновековна България VII–XIV век, София 1999, s. 308–338].
  9. Božilov Ivan, Familijata na Asenevci (1186–1460). Genealogija i prosopografija, 2Sofija 1994 [Божилов Иван, Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография, 2София 1994].
  10. Cankova-Petkova Genoveva, Bălgarija pri Asenevci, Sofija 1978 [Цанкова-Петкова Геновева, България при Асеневци, София 1978].
  11. Dančeva-Vasileva Ani, Armenskoto prisăstvie v Plovdiv prez Srednovekovieto (VIII–XIII v.), „Istoričeski pregled“ 55.5/6, 1999, s. 119–135 [Данчева-Василева Ани, Арменското присъствие в Пловдив през Средновековието (VIII–XIII в.), „Исторически преглед“ 1999, t. 55, nr 5/6, s. 119–135].
  12. Dančeva-Vasileva Ani, Etničeski săstav i demografski promeni v Serdika (Sredec, Triadica) spored pismenite izvori – IX–XIV v., [w:] „Bălgarija, zemja na blaženi…”. In honorem Professoris Iordani Andreevi. Meždunarodna konferencija v pamet na Prof. d.i.n. Jordan Andreev, Veliko Tărnovo, 29–31 oktomvri 2009 g., red. Ivan Lazarov, Veliko Tărnovo 2009, s. 294–313 [Данчева-Василева Ани, Етнически състав и демографски промени в Сердика (Средец, Триадица) според писмените извори – IX–XIV в., [w:] „България, земя на блажени…”. In honorem Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на Проф. д.и.н. Йордан Андреев, Велико Търново, 29–31 октомври 2009 г., red. Иван Лазаров, Велико Търново 2009, s. 294–313].
  13. Dujčev Ivan, Văstanieto v 1185 g. i negovata chronologija, [w:] idem, Proučvanija vărchu srednovekovnata bălgarska istorija i kultura, Sofija 1981, s. 38–67 [Дуйчев Иван, Въстанието в 1185 г. и неговата хронология, [w:] idem, Проучвания върху средновековната българска история и култура, София 1981, s. 38–67].
  14. Dujčev Ivan, Văstanieto na Asenevci i kultăt na sveti Dimitrija Solunski, [w:] idem, Proučvanija vărchu bălgarskoto srednovekovie, Sofija 1945, s. 44–51 [Дуйчев Иван, Въстанието на Асеневци и култът на свети Димитрия Солунски, [w:] idem, Проучвания върху българското средновековие, София 1945, s. 44–51].
  15. Dujčev Ivan, Prepiskata na papa Inokentij III s bălgarite. Uvod, tekst i beležki, „Godišnik na Universiteta sv. Kliment Ochridski. Istoriko-filologičeski fakultet“ 1942, t. 37.3, s. 71–116 + 11 zdjęć. [Дуйчев Иван, Преписката на папа Инокентия III с българите. Увод, текст и бележки, „Годишник на Университета св. Климент Охридски. Историко-филологически факултет“ 1942, t. 37.3, 1942, s. 71–116].
  16. Kojčeva Elena, Bălgarite vărchu etničeskata karta na Balkanite prez XI–XII vek spored latinskite izvori, „Studia Balcanica” 27, 2009, s. 151–166 [Койчева Елена, Българите върху етническата карта на Балканите през XI–XII век според латинските извори, „Studia Balcanica” 2009, t. 27, s. 151–166].
  17. Laurianus Augustus Trebonius, Tentamen criticum in originem, derivationem et formam lingue Romanae in utraque Dacia vigentis vulgo Valachicae, Viennae 1840.
  18. Madgearu Аleksandru, Asăneştii. Istoria politico-militară a statului dinastiei Asan (1185–1280), Târgovişte 2014 [= idem, The Asanids. The Political and Military History of the Second Bulgrian Empire (1185–1280), Leiden–Boston 2017].
  19. Markov Nikolaj, Beležki za najkoi nedobre rešeni problemi v knigata na Aleksandru Madžjaru Asăneştii. Istoria politico-militară a statului dinastiei Asan (1185–1280), [w:] idem, VARIA. Podbrani statii i studii za našeto minalo, Veliko Tărnovo 2016, s. 179–¬190 [Марков Николай, Бележки за някои недобре решени проблеми в книгата на Александру Маджяру Asăneştii. Istoria politico-militară a statului dinastiei Asan (1185–1280), [w:] idem, VARIA. Подбрани статии и студии за нашето минало, Велико Търново 2016, s. 179–¬190].
  20. Mutafčiev Petăr, Bălgari i rumăni v istorijata na dunavskite zemi, Sofija 1927 [Мутафчиев Петър, Българи и румъни в историята на дунавските земи, София 1927].
  21. Mutafčiev Petăr, Istorija na bălgarskija narod /681–1323/, red. Vasil Gjuzelev, Sofija 1986 [Мутафчиев Петър, История на български народ /681–1323/, red. Васил Гюзелев, София 1986].
  22. Mutafčiev Petăr, Proizchodăt na Asenovci, [w:] Izbrani proizvedenija, red. Dimităr Angelov, t. 2, Sofija 1973, s. 150–194 (= idem, „Makedonski pregled” 1928, t. 4, nr 4, s. 1–42) [Мутафчиев Петър, Произходът на Асеновци, [w:] Избрани произведения, red. Димитър Ангелов, t. 2, София 1973, s. 150–194 (= idem, „Македонски преглед” 1928, t. 4, nr 4, s. 1–42].
  23. Mutafčiev Petăr, Kăm văprosa za bălgaro-rumănskite otnošenija v srednite vekove, Sofija 1932 (= „Godišnik na Sofijskija Universitet. Istoriko-filologičeski fakultet“ 1932, t. 28, nr 5, s. 1–56) [Мутафчиев Петър, Kъм въпроса за българо-румънските отношения в средните векове, София 1932 (= „Годишник на Софийския Университет. Историко-филологически факултет“ 1932, t. 28, nr 5, s. 1–56)].
  24. Nikolov Georgi Nikolov, The Bulgarian aristocracy in the war against the Byzantine Empire (971–1019), [w:] Byzantium and East Central Europe, ed. Günter Prinzing, Maciej Salamon with the assistance of Paul Stephenson, Cracow 2001, s. 141–158.
  25. Nikolov Aleksandăr, Vtoroto bălgarsko carstwo i vlachobălgarskite dilemi, [w:] Velikite Asenevci. Sbornik s dokladi ot konferencijata, posvetena na 830 godini ot văstanieto na bratjata Petăr i Asen, načaloto na Vtoroto bălgarsko carstwo, objavjavaneto na Tărnovo za stolica na Bălgarija i 780 godini ot legitimnoto văzobnovjavane na Bălgarskata Patriaršija, red. Plamen Pavlov, Nikolaj Kănev, Nikolaj Chrisimov, Veliko Tărnovo 2016, s. 100–106 [Николов Александър, Второто българско царство и влахобългарските дилеми, [w:] Великите Асеневци. Сборник с доклади от конференцията, посветена на 830 години от въстанието на братята Петър и Асен, началото на Второто българско царство, обявяването на Търново за столица на България и 780 години от легитимното възобновяване на Българската патриаршия, red. Пламен Павлов, Николай Кънев, Николай Хрисимов, Велико Търново 2016, s. 100–106].
  26. Nikolov Georgi Nikolov, Vlasite v Srednovekovna Bălgarija, [w:] Armănite v Bălgarija. Istoriko-etnografsko izsledvane, săs. Ivanička Georgieva, Sofija 1998, s. 68–88 [Николов Георги Николов, Власите в Средновековна България, [w:] Армъните в България. Историко-етнографско изследване, със. Иваничка Георгиева, София 1998, s. 68–88].
  27. Pavlov Plamen, Vekăt na car Samuil, Sofija 2014 [Павлов Пламен, Векът на цар Самуил, София 2014].
  28. Pavlov Plamen, Zalazăt na Părvoto bălgarsko carstvo (1015–1018), Sofija 1999 [Павлов Пламен, Залезът на Първото българско царство (1015–1018), София 1999].
  29. Pirivatrić Srdjan, Samuilova država. Obim i karakter, Beograd 1997 [Пириватрић Срђан, Самуилова држава. Обим и карактер, Београд 1997].
  30. Popov Tervel, Bălgarskata dăržavna tradicija văv Vlaškata nizina, Moldova i Besarabija ot kraja na XII do kraja na XV v., Sofija 2017 [Попов Тервел, Българската държавна традиция във Влашката Низина, Молдова и Бесарабия от края на XII до края на XV в., София 2017].
  31. Popov Tervel, Bălgarskoto vlijanie vărchu dăržavnite institucii na Vlachija i Moldova (XIV – načaloto na XVIII v.), Sofija 2018 [Попов Тервел, Българското влияние върху държавните институции на Влахия и Молдова (XIV – началото на XVIII в.), София 2018
  32. Primov Borislav, Săzdavaneto na Vtorata bălgarska dăržava i učastieto na vlasite, [w:] Bălgaro-rumănski vrăzki i otnošenija prze vekovete. Izsledvanija, t. 1, (XII–XIX v.), red. Dimităr Angelov, Viržinija Paskaleva, Nikolaj Todorov, Mihai Berza, Vladimir Diculescu, Stefan Stefănescu, Sofija 1965, s. 9–54 [Примов Борислав, Създаването на Втората българска държава и участието на власите, [w:] Българо-румънски връзки и отношения през вековете. Изследвания, t. 1, (XII–XIX в.), red. Димитър Ангелов, В. Паскалева, Николай Тодоров, Михай Берза, Владимир Дикулеску, Щефан Щефънеску, София 1965, s. 9–54].
  33. Pterov Petăr, Văzstanovjavane na bălgarskata dăržava 1185–1197, Sofija 1985 [Петров Петър, Възстановяване на българската държава 1185–1197, София 1985].
  34. Stanev Kamen, Trakija prez rannoto Srednovekovie, Veliko Tărnovo 2012 [Станев Камен, Тракия през ранното Средновековие, Велико Търново 2012].
  35. Stanilov Stanislav, Slavjanite v Părvoto bălgarsko carstvo, Sofija 2002 [Станилов Станислав, Славяните в Първото българско царство, София 2002].
  36. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Byzance et les Balkans à partir du VIe siècle. Les mouvements ethniques et les Etats (Selected writings), London 1979 [= Variorum Reprints].
  37. Tăpkova-Zaimova Vasilka, Našestvija i etničeski promeni na Balkanite prez VI–VII v., Sofija 1966 [Тъпкова-Заимова Василка, Нашествия и етнически промени на Балканите през VI–VII в., София 1966].
  38. Testimonia najdawniejszych dziejów Słowian. Seria grecka, z. 3, Pisarze z VII–X wieku, wydali Alina Brzóstkowska, Wincenty Swoboda, Warszawa 1995.
  39. Zlatarski Vasil Nikolov, Istorija na Bălgarskata dăržava prez srednite vekove, t. 2: Bălgarija pod vizantijsko vladičestvo (1018–1187), Sofija 1934 [Златарски Васил Николов, История на Българската държава през средните векове, t. 2: България под византийско владичество (1018–1187), София 1934].
  40. Zlatarski Vasil Nikolov, Potekloto na Petăr i Asen, vodačite na văstanieto v 1185 g., [w:] idem, Izbrani proizvedenija, t. 2, red. Petăr Petrov, Sofija 1984, s. 326–358. Idem, „Spisanie na Bălgarskata Akedemija na Naukite” 1933, t. 45, s. 7–48 [Златарски Васил Николов, Потеклото на Петър и Асен, водачите на въстанието в 1185 г., [w:] idem, Избрани произведения, t. 2, red. Петър Петров, София 1984, s. 326–358. Idem, „Списание на Българската Академия на Науките” 1933, nr 45, s. 7–48].