Abstrakt
The image of Simeon the Great in Bulgarian sources, both contemporary to his reign and written only a little later, seems rather one-sided and lacking significant details. The tsar is depicted as an outstanding, mighty monarch, deeply pious and well oriented in the Bible, as well as in the works of the patristic authorities (mainly Athanasius, Basil the Great and John Chrysostom), an avid reader and a lover of books. Simeon is thus a truly Christian ruler, a follower of peaceful policies, and a warrior only in the face of aggression. The foundations of his strength are supposed to lie in God’s protection. Such a depiction is far from the one preserved in the Byzantine literature, dominated by Simeon’s military activity. The paper is supplemented by the Polish translation of the Praise to Tsar Simeon (by Zofia Brzozowska) with the Old Church Slavonic original (post K. Kuev’s edition).Bibliografia
Idem, 1977, Похвала царю Симеону, w: Изборник Святослава 1073 г. Сборник статей, ed. Б.А. Ры-баков, Москва, s. 247-263.
Hauptova Z. 1978, Der altkirchenslavische Vers und seine byzantinischen Vorbilder. Beitraege zur byzantinischen Geschichte im 9.-10. Jahrhundert, Praha, s. 335-360.
Ангелов Б.С. 1979, За три съчинения в Симеоновите сборници. 1. Похвала за цар Симеон „Старобългарска литература”, 5, s. 10-20.
Dąbek-Wirgowa T. 1980, Historia literatury bułgarskiej. Zarys, Wrocław–Warszawa–Kraków–Gdańsk, s. 16-23.
Хауптова З. 1981, Похвала царю Симеону, ее автор и византийские образцы, „Старобългарска литература” 10, , s. 88-94.
Львов А.С. 1982, Исследование Похвалы великому князю Святославу и царю Симеону, w: Исто-рия русского языка: Исследования и тексты, Москва, s. 162-197.
Божилов И. 1983, Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България, Со-фия, s. 162-165.
Куев K. 1986, Похвалата на цар Симеон –реконструкция и разбор, „Palaeobulgarica” 10.2, s. 3-23 [tam obszerna bibliografia na temat poszczególnych odpisów Pochwały].
Творогов О.В. 1987, Изборник 1073 г., w: Словарь книжников и книжности Древней Руси. XI-первая половина XIV в., ed. Д.С. Лихачев, Ленинград, s. 194-196 [tam dalsza literatura na temat kodeksu].
Thomson F. 1993, The Symeonic Florilegium – Problems of its Origin, Content, Textology, and Edition, together with and English Translation of the Eulogy of Tzar Symeon, „Palaeobulgarica” 17.1, s. 37-53.
Иванова К. 1995, Изборник от 1073, Светославов изборник, w: Кирило-методиевска енциклопе-дия, t. 2, София, s. 50-56 [tam dalsza literatura].Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия, 1995, ed. К. Иванова, С. Николова, София, s. 17-18, 25-26.
Копреева Т.Н. 1996, Какой Изборник открывала «похвала» царю Симеону? (Опыт реконструкции Изборника грешного Иоанна), w: Немеркнущий свет: Из истории книжных связей Болгарии и России: XI–начало XIX вв., ed. Ю.К. Бегунов, Д.В. Кенанов, Велико Търново, s. 24-47.
Спасова М. 1998, Още ведныж за Похвалата на цар Симеон, Българистични проучвания, t. 3, Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Трета международна научна сесия. Велико Търново, 20-21 август 1997, Велико Търново, s. 29-50.
Петканова Д. 2001, Българска средновековна литература, Велико Търново 2001, s. 276.
Милтенова А. 2003, Похвали за цар Симеон, w: Кирило-методиевска енциклопедия, t. 3, София, s. 229-232 [obszerna bibliografia na temat enkomionu].
Гагова Н. 2010, Владетели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (IX-XV в.): рецепцията на византийския модел, София, s. 9, 42-77.
Leszka M.J. 2013, Symeon I Wielki a Bizancjum. Z dziejów stosunków bułgarsko-bizantyńskich w latach 893-927, Łódź, s. 276-277.
Licencja
Prawa autorskie posiada autor/autorzy utworu, który/którzy udzielają licencji do jego opublikowania Czasopismu.