The Expressive Potential of Neologisms as the Catalyst for Grotesque Generation [Based on Excerpts from the Novel Cosmos by W. Gombrowicz]

Main Article Content

Димитрина Хамзе

Abstract

The relatively scarce surveys in the field of neologisms and the complete lack of a large scale search approach, which could unveil their diverse and multifunctional inherent capacity, posits the goal of the present survey as one of many possible vistas for the overture of their expressive potential as a powerful factor for triggering the grotesque. The results of the survey confirm the hypothesis related to the existential and expressive dynamics of neologisms – as backed by way of a plethora of linguistic means – acting as the generator of numerous functions: ludic, spontaneous, ontological and epistemological, esoteric, ritualistic and magic, bewitching, prophetic, integrative, transcending and demiurgic, communicative and entertaining.

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

How to Cite
Хамзе, Д. (2015). The Expressive Potential of Neologisms as the Catalyst for Grotesque Generation [Based on Excerpts from the Novel Cosmos by W. Gombrowicz]. Poznańskie Studia Slawistyczne, (8), 349–366. https://doi.org/10.14746/pss.2015.8.22
Section
OFF-TOPIC

References

  1. Ортега и Гасет Х., 1984, Естетически есета, София.
  2. Хамзе Д., 2010, Ироногенната функция на негацията, в: Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски”, т. 48, кн. 1, СБ. А, с. 284–296.
  3. Хамзе Д., 2010, Итеративната модалност като културогема в творчеството на Витолд Гомбрович, в: Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски”, т. 48, кн. 1, СБ. А, с. 373–384.
  4. Хамзе Д., 2011, Архетипната анатомия на езика като демистификатор на езиковия канон (по „Космос” на Витолд Гомбрович), в: Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури, София, с. 145–154.
  5. Хамзе Д., 2012, Евристика на словото. Трансгресивните иновации на писателя (върху текстове на Витолд Гомбрович), в: Годишник Наука – Образование – изкуство, т. 6, ч. 2, Благоевград, с. 173–180.
  6. Хамзе Д., 2012, Езиковата еквилибристика на Гомбрович – ефективна стратегия в борбата срещу нашествието на Формата, в: Славистиката в глобалния свят – предизвикателства и перспективи, Благоевград, с. 205–214.
  7. Хамзе Д., 2012, Мястото на емоциите в категориите на комичното, в: Сборник с научни трудове от национална конференция с международно участие „40 години Шуменски университет 1971–2011 г”. Факултет по хуманитарни науки, Шумен, с. 526–534.
  8. Хамзе Д., 2013, Философско-эстетические и лингво-прагматические ресурсы гротеска (на материале творчества В. Гомбровича), в: Verbal culture of the humanity through the prism of ages (London, July 18 – July 23, 2013), London, с. 51–56.
  9. Хамзе Д., 2013, Гротеска и мисловно декапсулиране в романа на Витолд Гомбрович ТРАНСАТЛАНТИК, в: Комичният роман. Анализи и прочити, София, с. 152–175.
  10. Хамзе Д., 2013, Оксиморонът – гротесковата арматура в творчеството на В. Гомбрович, в: Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Втора международна конференция, 9–10 ноември 2012 г., Велико Търново, с. 414–423.
  11. Хамзе Д., 2014, Гротеската в когнитивно-прагматичен ракурс (върху материал от творчеството на Витолд Гомбрович), Съпоставително езикознаниекн. 4, София, c. 41–54.
  12. Чоран Е., 2006, Наръчник по разложение, София.
  13. Bartoszyński K., 1984, „Kosmos” i antynomie, w:Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 654–691.
  14. Błoński J., 1994, Forma, śmiech i rzeczy ostateczne. Studia o Gombrowiczu, Kraków.
  15. Budzyk K., 1973, Sprawa neologizmów w literaturze, w: Stylistyka polska. Wybór tekstów, red. E. Miodońska-Brookes, A. Kulawik, M. Tatara, Warszawa, s. 169–178.
  16. Gombrowicz W., 1986, Dziennik 1961–1966, Dzieła, t. 11, Kraków.
  17. Gombrowicz W., 2000, Kosmos, Kraków.
  18. Hamze D., 2013, The Grotesque Fixture Named Oxymoron (on Works by W. Gombrowicz), w: Applied and Fundamental Studies. Proceedings of the 7th International Academic Conference. November 29–30, 2014, St. Louis, USA, St. Louis, Missouri, s. 383–390.
  19. Jarzębski J., 1982, Gra w Gombrowicza, Warszawa.
  20. Jarzębski J., 1984, Kategoria „gry” w poglądach Gombrowicza, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 467–489.
  21. Karpiński W., 1984, Gombrowiczowska przestrzeń, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 171–183.
  22. Kijowski A., 1984, Strategie Gombrowicza, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 429–465.
  23. Markowski M.P., 2004, Czarny nurt. Gombrowicz, świat, literatura, Kraków.
  24. Okopień-Sławińska A., 1984, Wielkie bergowanie, czyli hipoteza jedności „Kosmosu”, w: Gombrowicz i krytycy, red. Z. Łapiński, Kraków, s. 693–706.
  25. Paszek J., Mazurkiewicz F., 1998, PrzeczyTacie „Ferdydurke”, Katowice.