Bulgarians in the Mont Athos Until the End of the 14th Century

Main Article Content

Димо Чешмеджиев

Abstract

n the present work, we review the question of the presence of Bulgarians in the Mont Athos region during the the middle ages. We then examine the topic of the first orthodox monastery there and the main steps in the establishment of relations of the Bulgarian lands and state with the monastic republic.

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

How to Cite
Чешмеджиев, Д. (2016). Bulgarians in the Mont Athos Until the End of the 14th Century. Poznańskie Studia Slawistyczne, (10), 53–68. https://doi.org/10.14746/pss.2016.10.4
Section
Relacja Państwo - Kościół w historii i kulturze. Studia przypadków

References

  1. Dujčev I., 1965a, À propos de la biographie de Joseph II, patriarche de Constantinople, в: I. Dujčev, Medioevo bizantino-slavo, т. 1, Roma.
  2. Dujčev I., 1965b, Le Mont Athos et les Slaves au Moyen âge, в: I. Dujčev, Medioevo bizantino-slavo, т. 1, Roma.
  3. Dujčev I., 1971, Chilandar et Zographou au Moyen âge, в: I. Dujčev, Medioevo bizantino-slavo, т. 3, Roma.
  4. Kalužniacki E., 1899, Zur älteren Paraskevaliteratur der Griechen, Slaven und Rumänen, Wien.
  5. Kalužniacki Е., 1901, Werke des patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393), Wien.
  6. Lemerle P., Dagron G., Ćirković S., (ред.), 1982, Archives de l’Athos XII. Actes de Saint-Pantéléèmôn, Paris.
  7. Mendieta D.E. de, 1972, Mount Athos. The Garden of the Panaghia, прев. М.R. Bruce, Bеrlin (Berliner Byzantinische Arbeiten, 41).
  8. Mošin V., 1955, Ćirilski rukopisi Jugoslovenske akademije, Zagreb.
  9. Papachrysanthou D., (ред.), 1975, Archives de l’Athos, VII Actes de Prôtaton, Paris.
  10. Papachrysanthou D., (ред.), 1986, Archives de l’Athos XV. Actes de Xénophon, Paris.
  11. Rigo A., 1988, La „Diègesis” sui monaci athoniti martirizzati dai latinofroni (BHG 2333) e le tradizioni athonite successive: alcune osservazioni, „Studii Veneziani” 15, с. 71–108.
  12. Stantchev К., 2009, Интегрираща и нормираща роля на Атон в литературния живот на византийско-славянската общност, в: Święta Góra Athos w kulturze Europy, Europa w kulturze Athosu, ред. M. Kuczyńska, Gniezno, с. 45–51.
  13. Stantchev K., Naumow A., 2014, I monasteri slavi del monte Athos. Centro d’integrazione etno-culturale ed epicentri delle norme letterarie durante il medioevo, в: Kesarevo Kesarju, „Biblioteca di Studi Slavistici” 23, ред. M. Ciccarini, N. Marcialis, G. Ziffer, Firenze, c. 399–410.
  14. Ангелов П., 1995, Отношенията между балканските държави отразени в две грамоти за манастира Зограф от ХІV в., в: Светогорска обител Зограф, т. 1, София.
  15. Ангелов П., 1996, Образът на врага в разказа за Зографските мъченици, в: Светогорска обител Зограф, т. 2, София.
  16. Билярски И., Илиев И., 1997, Папа Николай ІV и българите, „Исторически преглед” кн. 5–6, с. 159–187.
  17. Божилов И., 1985, Фамилията на Асеневци (1186–1460): Генеалогия и просопография, София. Божилов И., 1995a, Българите във Византийската империя, София.
  18. Божилов, И., 1995b, Основаването на светата атонска българска обител Зограф. Легенди и факти, в: Светогорска обител Зограф, т. 1, София.
  19. Божилов И., 1996, Мъчение на зографските монаси. Легенди и факти, в: Светогорска обител Зограф, т. 2, София.
  20. Божилов И., Гюзелев В., 2006, История на средновековна България VІІ–ХІV в., София.
  21. Божилов И., Тотоманова А.-М., Билярски И., 2010, Борилов синодик, София.
  22. Божков А., Василиев А., 1981, Художественото наследство на манастира Зограф, София.
  23. Болутов Д., 1961, Български исторически паметници на Атон, София.
  24. Буланин Д., 2012, Антилатинский цикл Афонских легенд и болгарский Зограф, „Palaeobulgarica” бр. 1, c. 3–23.
  25. Бурмов, А., 1948, Към документ № ХХVІ от „Actes de Zographou”, в: Известия на българското историческо дружество, т. 22–24, София.
  26. Грашева Л., (съст. и ред.), 1982, Стара българска литература, т. 2: Ораторска проза, София.
  27. Гюзелев В., 1985, Училища, скриптории, библиотеки и знания в България ХІІІ– –ХІV век, София.
  28. Гюзелев В., 1995, Библиотеката на Зографския манастир през ХІІІ–ХV в., в: Светогорска обител Зограф, ред. B. Гюзелев, т. 1, София.
  29. Гюзелев В., 2006, Чудотворната икона на св. Димитър Солунски в Търново през 1185–1186 г., в: Л. Прашков, Любен Прашков, реставратор и изкуствовед, София.
  30. Гюзелев В., 2009, Папството и българите през средновековието, Пловдив.
  31. Даскалова А., Райкова М., 2005, Грамоти на българските царе, София. Дринов М., 1845, Болгарския грамоты, Одесса.
  32. Дринов М., 1971, Въпросът за българската и сръбската църкви пред съдилището на Лионския събор в 1274 г., Избрани съчинения, т. 1, София.
  33. Дуйчев И., 1963, Центры византийско-славянского общения и сотрудничества, „Труды Отдела древнерусской литературы” т. ХІХ, с. 107–129.
  34. Дуйчев И., 1972, Приноси към историята на Иван Асен ІІ, в: И. Дуйчев, Българско средновековие, София.
  35. Дуйчев И., 1981, Образи на българин от ХV в. във Флоренция, в: И. Дуйчев, Проучвания върху средновековната българска история и култура, София.
  36. Живоjновић М., 1978, Света гора и Лионска униjа, „Зборник радова Византолошког института” т. 18, с. 141–154.
  37. Златарски В.Н., 1940, История на българската държава през средните векове, т. 3: Второ българско царство, (фот. изд. 1972), София.
  38. Иванов Й., 1931, Български старини из Македония, София.
  39. Иванова К., 1986, Значението на Хилендарските ръкописи за изучаването на средновековната българска книжнина, в: Кирило-Методиевски студии, кн. 3, София, с. 154–162.
  40. Икономидис Н., 1996, Международният характер на Света гора през Средновековието, „Родина” кн. 4, София, с. 23–28.
  41. Ильинский Г.А., 1908, Значение Афона в истории славянской письменности, „Журнал Министерства народнаго просвѣщенія” ч. 18, № 11, отд. 2, с. 6.
  42. Каймакамова М., 1996, Света гора и българската духовна култура през Средновековието, в: Светогорска обител Зограф, т. 2, София, с. 57.
  43. Кодов Х., Райков Б., Кожухаров С., 1985, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора (със сътрудничеството на А. Ангелопулос и А. Каратанасис), т. 1, София.
  44. Кънчов В., 1896, Света гора (Пътни бележки), „Библиотека” кн. ХІV, ХV, ХVІ, Пловдив.
  45. Ласкарис М., 1930, Ватопедската грамота на цар Иван Асена ІІ, (Български старини ХІ), София.
  46. Ников П., 1930, Църковната политика на Иван Асен ІІ, „Българска историческа библиотека” ІІІ, кн. 3, с. 65–111.
  47. Острогорски Г., 1959, Историjа Византиjе, Београд.
  48. Павликянов К., 1996, Славянското присъствие в светогорския манастир Макру през ХІV и ХV век, в: Светогорска обител Зограф, т. 2, с. 109–119.
  49. Павликянов К., 2005, История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г. Свидетелствата на двадесет и седем неизвестни документа, София.
  50. Полывянный Д.И., 2000, Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-славянской общности ІХ–ХV веков, Иваново.
  51. Попруженко М.Г., 1928, Синодик царя Борила, (Български старини, VІІІ), София.
  52. Радић Р., 1999, Црквена политика Jована V Палеолога, в: Търновска книжовна школа, т. 6, Велико Търново.
  53. Русев П., Гълъбов И., Давидов А., Данчев Г., 1971, Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак, София.
  54. Снегаров И., 1954, Неиздадени старобългарски жития, „Годишник на Духовна академия” т. 3 (ХХІХ), с. 151–175.
  55. Турилов А., 1995, Малоизвестный источник по истории идеи „третьего Рима” у южных славян: Повесть о Ксиропотамском монастыре, в: Римско-константинополское наследие на Руси: идея власти и политическая практика, Москва, с. 137–139.
  56. Турилов А.А., Чешмеджиев Д., 2009, Зографские (Афонские) преподобномученики, в: Православная энциклопедия, т. ХХ, Москва, с. 313–315.
  57. Турилов А.А., Чешмеджиев Д., Масиель Санчес Л.К., 2009, Зограф, в: Православная энциклопедия, т. ХХ, Москва, с. 301–313.
  58. Тъпкова-Заимова В., 1979, Култът на св. Димитър Солунски и някои въпроси, свързани с византийското културно влияние в балканските и славянските страни, „Studia balcanica” 14, Проблеми на балканската история и култура, с. 5–19.
  59. Тъпкова-Заимова В., Паскалева К., 2010, Между Солун и Търново.
  60. Още за култа и иконографията на свети Димитър, „Годишник на Софийския Университет” т. 95 (14), с. 249–263.
  61. Тютюнджиев И., 2007, Търновският епископат ХІІ–ХХІ в., Търново.
  62. Успенский (еп. Порфирий), 1880, Второе путешествие по Св. горе Афонской в гг. 1858, 1859 и 1861 и описание скитов афонских, Москва.
  63. Цанкова-Петкова Г., 1968, Восстановление Болгарского патриаршества в 1235 г. и международное положение Болгарского государства, „Византийский временник” т. 28, с. 136–150.