Keywords
animalisms
development of the lexical system
New Bulgarian literary language
How to Cite
Abstract
Bulgarian works of a non-religious nature began to be written in the 19th century. They popularized a specific vision of a new literary language and contained suggestions of terms from various fields. Sophronius, bishop of Vratsa belonged to the group of writers who significantly influenced the shape of New Bulgarian literary language. By translating Aesop’s fables into a language understandable to Bulgarians, he laid the foundations of Bulgarian animalistic terminology. The author analyses 66 names of animals contained in the fables translated by Sophronius, indicates their origin and the reasons for using a specific term. She further examines which of these terms are still used, and which have become archaisms or have survived only in folk dialects.
References
Boryś, W. (2008). Słownik etymologiczny języka polskiego. Kraków: Wydawnictwo Literackie.
Halm, C. (red.). (1852). Fabulae Aesopicae collectae. Leipzig: Teubner.
Hausrath, A. (red.). (1940). Corpus fabularum Aesopicarum. Leipzig: Bibliotheca Scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana, vol. I/1.
Kruszewicz, A. (2007). Ptaki Polski. Warszawa: Oficyna Wydawnicza Multico.
Radeva, S. (1988). Podręczny słownik polsko-bułgarski z suplementem, vol. I–II. Warszawa: Wiedza Powszechna.
Richarz, K., Puchta, A. (2006). Ptaki. Przewodnik. Warszawa: Muza S.A.
Szerszunowicz, J. (2014). Definicja kognitywna jako składnik opisu leksykograficznego związków frazeologicznych z komponentem animalistycznym. In: Životinje u frazeološkom ruhu: zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa Animalistički frazemi u slavenskim jezicima održanog 21. i 22. III. 2014. na Filozofskom fakultetu Sveučilišta u Zagrebu. Ur. I. Vidović Bolt. Zagreb: Filozofski fakultet Sveučilišta u Zagrebu. www.animalistcki-frazemi.eu>images>zbornik_radova. 18.10.2020.
Walczak-Mikołajczakowa, M. (2009). Bułgarski Ezop. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM.
Wojciechowski, M. (przeł.). (2006). Ezop i inni. Wielka księga bajek greckich. Kraków: Wydawnictwo WAM.
Александрова, Р. (1993). За наименованието на животното таралеж. “Език и литература” № 5–6, pp. 76–78.
Балкански, Т., Цанков, К. (2010). Енциклопедия на българската ономастика. Велико Търново: Фабер. Бояджиев, Т. (1986). Българска лексикология. София: Наука и изкуство.
Георгиев, В. (ред.). (1971). Български етимологичен речник, vol. 1. София: Издателство на БАН.
Георгиев, В. (ред.). (1986). Български етимологичен речник, vol. 3. София: Издателство на БАН.
Геров, Н. (1895–1904). Рѣчникъ на блъгарскый языкъ с тлъкуване на рѣчи-ты на блъгарскы и на рускы, vol. I (1895), vol. II (1897), vol. III (1899), vol. IV (1901), vol. V (1904). Пловдив: Дружествена печатница “Съгласие”.
Илчев, С. (ред.). (1974). Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX век. София: Издателство на БАН.
Нанкинов, Д. (2010). Древнобългарски имена на птиците. София: Издателство ЕТО.
Недкова, Е. (2005). Националноспецифични образи в български и сръбски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. “Научни трудове на Русенски Университет” vol. 44, ser. 6.2, Русе, pp. 44–48.
Ничев, А. (1961). Български превод на Езоп от 1812 г. “Език и литертура” vol. 6, pp. 58–66.
Рачева, М., Тодоров, Т. (ред.). (2002). Български етимологичен речник, vol. VI. София: Академично издателство “Проф. Марин Дринов.”
Рачева, М., Тодоров, Т. (ред.). (2010). Български етимологичен речник, vol. VII. София: Академично издателство “Проф. Марин Дринов.”
Радев, И. (2007). История на българската литература през Възраждането. Велико Търново: Абагар.
Вълчев, Б. (2009). От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. София: Оксиарт.
Зидарова, В. (1997). За някои зооморфни метафори в съвременния български език. „Научни трудове ПУ “Паисий Хилендарски” vol. ХХХV, № 1, pp. 99–104.
[Aleksandrova, R. (1993). Za naimenovaniyeto na zhivotnoto taralezh. “Ezik i literatura” № 5–6, pp. 76–78.
Balkanski, T., Tsankov, K. (2010). Enciklopediya na balgarskata onomastika. Veliko Tarnovo: Faber.
Boyadzhiev, T. (1986). Balgarskata leksikologiya. Sofiya: Nauka i izkustvo.
Georgiev, V. (red.). (1971). Balgarski etimologichen rechnik, vol. 1. Sofiya: Izdatelstvo na BAN.
Georgiev, V. (red.). (1986). Balgarski etimologichen rechnik, vol. 3. Sofiya: Izdatelstvo na BAN.
Gerov, N. (1895–1904). Rechnik na balgarskiy yazik s tlakuvane na rechi-ty na blagarsky i na rusky, vol. I (1895), vol. II (1897), vol. III (1899), vol. IV (1901), vol. V (1904). Plovdiv: Druzhestvena pechatnitsa “Saglasiye.”
Ilchev, S. (red.). (1974). Rechnik na redki, ostareli i dialektni dumi v literaturata ni ot XIX vek. Sofiya: Izdatelstvo na BAN.
Nankinov, D. (2010). Drevnobalgarski imena na pticite. Sofiya: Izdatelstvo ETO.
Nedkova, E. (2005). Nacionalnospecifichni obrazi v balgarski i srabski frazeologizmi s omponenti zoonimi za ekspresivno nazovavane na choveshki kachestva. “Nauchni trudove na Rusenski Universitet” vol. 44, ser. 6.2, Ruse, pp. 44–48.
Nichev, A. (1961). Balgarski prevod na Ezop ot 1912 g. “Ezik i literatura” vol. 6, pp. 58–66.
Racheva, M., Todorov, T. (red.). (2002). Balgarski etimologichen rechnik, vol. VI. Sofiya: Akademichno izdatelstvo “Prof. Marin Drinov.”
Racheva, M., Todorov, T. (red.). (2010). Balgarski etimologichen rechnik, vol. VII. Sofiya: Akademichno izdatelstvo “Prof. Marin Drinov.”
Radev, I. (2007). Istoriya na balgarskata literatura prez Vazrazhdaneto. Veliko Tarnovo: Abagar.
Valchev, B. (2009). Ot istoriyata na balgarskiya knizhoven ezik kam teoriyata na knizhovnite ezici. Sofiya: Oksiart.
Zidarova, V. (1997). Za nyakoi zoomorfni metafori v savremenniya balgarski ezik. “Nauchni trudove PU ‘Paisiy Hilendarski’” vol. XXXV, № 1, pp. 99–104].
License