The Banat Bulgarians – a Phenomenon of Cultural Continuity

Main Article Content

Mariola Walczak-Mikołajczakowa

Abstract

Nowadays, the so-called Banat Bulgarians are a numerous group of the descendants of Bulgarian Catholics, which were forced to emigrate to Wallachia in the end of the 17th century and in the beginning of the 18th century and from there in years 1738–1741 to Banat. Small part of them (after 1878) returned to Bulgaria where they establish new villages. Most of them still live in Romanian territory, decidedly less numerous colonies are in Hungary and in Serbia. From the end of 19th century they were a subject of interest to historians and linguists. For historians, their history were extremely  interesting.  For  linguists,  because  they  managed  to  salvage  the  dialect  which became (in the half of the 19th century) a base of literary norm that was to shape their language.

Downloads

Download data is not yet available.

Article Details

How to Cite
Walczak-Mikołajczakowa, M. (2015). The Banat Bulgarians – a Phenomenon of Cultural Continuity. Poznańskie Studia Slawistyczne, (8), 229–237. https://doi.org/10.14746/pss.2015.8.15
Section
MIKRONARODY I MIKROJĘZYKI SŁOWIAŃSKIE

References

  1. Vasilčin J., 1991, Biblija i Kátaćizmus za dicáta, Timišvár.
  2. Walczak-Mikołajczakowa M., 2004, Piśmiennictwo katolickie w Bułgarii. Język utworów II połowy XVIII wieku, Poznań.
  3. Walczak-Mikołajczakowa M., 2008, Bułgarzy banaccy i ich język, w: Religijna mozaika Bałkanów, red. M. Walczak-Mikołajczakowa, Gniezno, s. 221–229.
  4. Walczak-Mikołajczakowa M., 2010, Migracje religijne na Bałkanach po soborze trydenckim (na przykładzie bułgarskich katolików, w: Obrazy migracji, red. K. Ilski, Poznań, s. 109–115.
  5. Walczak-Mikołajczakowa M., 2012, Język trwałym wykładnikiem kultury Bułgarów banckich (na przykładzie najnowszego wydania katechizmu), w: Topografia tożsamości, t. 2, red. A. Firlej, W. Jóźwiak, Poznań, s. 149–159.
  6. Асенова П., Ликоманова И., Тишева Й., Джонова М. (red.), 2007, Българските острови на Балканите, София.
  7. ????????? ?? ?????????? ??????? ? ????????, http://falmis.org, 10.06.2014.
  8. Летопис на Българската францисканска провинция, Научен архив на Ииститута за история БАН, t. 1, s. 33–35.
  9. Колев Й., 2005, Българите извън България, София.
  10. Лавров A., 2011, Накратко: За създаването, опазването и развитието на банатския-български книжовен език, ˂http://falmis.org/statii/banatsi-balgari/367-nakratko-za-sazdavaneto-opazvaneto-i-razvitieto-na-banatskiya-balgarskiknizhoven-ezik˃, 10.06.2014.
  11. Милетич Л., 1896, На гости у банатските българи, „Български преглед” nr 1, s. 40–57; nr 2, s. 63–88.
  12. Милетич Л., 1897, Заселението на католишките българи в Седмиградско и Банат, „Сборник на народни умотворения, наука и книжнина” nr 14, s. 284–543.
  13. Милетич Л., 1900, Книжнината и езикът на банатските българи, „Cборник за народни умотворения, наука и книжнина” nr 16–17, s. 405–481.
  14. Младенов М., 1993, Българските говори в Румъния, София.
  15. Нягулов Б., 1999, Банатските българи. Историята на една малцинствена общшост във времето на националните държави, София.
  16. Стойков С., 2002, Българска диалектология, София.
  17. Янков А., 2003, Календарните празници и обичаи на българите католици (края на XIX – средата на XX век), София.